Раждане на българската демокрация
В началото на 1990 г. по подобие на другите страни от Източна Европа и в България е организирана “Кръгла маса” (3 януари – 15 май 1990г.), на която управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация. Решено е първите свободни избори да бъдат не за Обикновено, а за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция, изборите да се проведат по смесена мажоритарно-пропорционална система с 4-процентова бариера на 1-17 юни 1990г. Тази сравнително скорошна дата е в ущърб на СДС, тъй като опозицията все още не е изградила своите организации и има малко време за пропаганда на сравнително новите за българското общество идеи. При тези условия първите демократични избори в съвременна България (10–17 юни 1990г.) са спечелени от БСП с 47,25 % (52 % заедно с мажоритарния вот) и 211 мандата, СДС има 36 % и 144 мандата, Движението за права и свободи (ДПС), създадено в началото на 1990г. като партия на българските мюсюлмани – 5,7 % и 23 мандата, а БЗНС – 4 % и 16 мандата. Ръководството на СДС е неприятно изненадано от резултатите, в първия момент то не желае да ги признае и поставя началото на масови протестни акции в София.
Трудните първи крачки на българската парламентарна демокрация
Физиономията на втория етап от българския преход (между първите – юни 1990г., и вторите – октомври 1991г., парламентарни избори) е двулика: от една страна е еволюционният подход – работата на Седмото ВНС, а от друга – революционният, изразен в извънпарламентарния натиск. Последица от негативната оценка на ръководството на СДС за изборите е студентският бунт, при който група студенти окупира Софийския университет, барикадира софийските улици и кръстовища и заедно с привърженици на СДС оформя протестен палатков лагер “Град на истината” в центъра на София. Исканията им са: пълна истина за изборите, оставка на председателя/президент на републиката Петър Младенов, оставка на директора на БТ Павел Писарев. През лятото на 1990г. започва работа новият български парламент, в който за първи път след повече от 40 години има парламентарната опозиция. Преобладават политически речи и спорове, докато подготовката, обсъждането и приемането на закони и най-вече на основния закон – конституцията, остава на заден план. Студентското и интелигентското недоволство от лятото на 1990г. е българският опит за “нежна революция”. Напрежението в центъра на София и други големи градове продължава от юни до август и приключва с единствения насилствен, но безкръвен акт – подпалването на седалището на БСП в центъра на София на 26 срещу 27 август 1990г.
|
|
|
След изборната си победа БСП би трябвало да ръководи политическото развитие, но тя не е в състояние да го направи. Реформаторите се стремят да ангажират СДС в управлението, обаче неговото ръководство отказва, защото не иска да сподели отговорността за икономическата криза. Противопоставянето на двете основни сили – БСП и СДС, става все по-остро. СДС разчита на активното недоволство на улицата, на палатковия “Град на истината” и по този извънпарламентарен път достига първите си успехи. На 6 юли президентът Петър Младенов подава оставка и на 1 август 1990г. на този пост е избран лидерът на СДС д-р Желю Желев с гласовете и на депутатите от БСП. На 29 ноември 1990г. синдикална стачка кара Андрей Луканов да подаде оставката на второто си правителство. Новото правителство на юриста Димитър Попов е плод на компромис между основните политически сили и е първото коалиционно правителство на прехода, защото заместници на премиера са представителите на СДС Димитър Луджев и на БСП Александър Томов. През 1991г. преобразуванията засягат и икономиката. На 1 февруари са освободени от държавен контрол цените на основните стоки, които оттук нататък се формират от пазара, а на 22 февруари е приет закон за земята, с който бившите поземлени собственици получават правото да си я получат обратно. Политическата поляризация в началото на прехода оставя на заден план икономическата реформа, което влошава условията за провеждането й. През септември 1990г. България се присъединява към Международния валутен фонд. Едва от 1 февруари 1991г. са въведени пазарни механизми при формиране на цените на хранителните продукти. Основни въпроси са за промяната в отношенията на собственост и преструктурирането на икономиката. Към възстановяване на частната собственост са насочени Законите за земята, за реституцията и за приватизацията. През 1990г. България започва прехода си към политическа демокрация и пазарна икономика. Както и за всички останали източноевропейски страни, този път се оказва много по-продължителен и труден, отколкото се очаква в началото. Никой няма точна рецепта за най-безболезнен преход, въпреки съгласието по неговите основни политически и икономически параметри. Още в началото на прехода си към демокрация България започва и външнополитическата си преориентация от Съветския съюз към Европа и САЩ. За нашата страна пренастройването е особено болезнено, защото икономическата и политическата обвързаност с Изтока е била особено силна.
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои са проявленията на общата криза през 80-те години?
2. Как мислите, по-скоро вътрешни или по-скоро външни са причините за акта от 10 ноември 1989 г.?
3. Подготвено ли е българското общество за промените?
4. Кои сили в новия български политически живот играят най-голяма роля за задълбочаването на промените?
5. Продължава ли да съществува външен фактор в българската политика?
6. Как мислите, добре ли е да има различни политически сили, които се борят помежду си и се сменят на кормилото на властта?
7. Как ще обясните резултатите от изборите през юни 1990 г.?
Раздел 6. Демокрация.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 311; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!