Българският вариант на сталинизма в културата – 1948-1953г
През 1948г. курсът на ускорено налагане на съветския модел става несъвместим с толерантното отношение към плурализма в духовната сфера. Монополът на БКП в управлението на страната налага и монопол върху културните процеси. Той се установява чрез “културна революция”, която трябва да уеднакви културния живот на основата на марксистко-ленинската идеология; да засили държавното начало в него и да го постави под контрола и в услуга на БКП. Всички творци са длъжни да създават произведения според каноните на социалистическия реализъм, който изисква действителността да се представя такава, каквато партията иска, за да могат творбите да възпитават в духа на комунистическия идеал. Това води до опростено изображение и обедняване на творчеството. БКП утвърждава този метод с политическа принуда и засилена материална зависимост на творците от държавата. Творческите съюзи са поставени под пряк партиен контрол. Ликвидирана е частната инициатива в културната сфера. Държавният (партийният) монопол в нея се осъществява от създадения през 1948 г. Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК). Председателят му В. Червенков има най-големи “заслуги” за налагането на сталинския модел на партиен диктат в културата. На 5-ия конгрес на БКП (декември 1948г.) Червенков откровено обяснява, че в предходния период са проявени “маневреност” и “известни отстъпки”, но вече всички творци трябва да се ориентират към марксизма, понеже другите теории са “враждебни” и “нямат право на съществуване”. В началото на 1949г. в поредица срещи с творческите съюзи той разяснява, че БКП единствена има право да ръководи културното развитие. Всеки опит да се оспори ръководната роля на партията в името на творческата свобода е безмилостно наказван. Най-ярък пример е организираната от В. Червенков разправа с видния художник комунист Александър Жендов и натискът му върху писателя Димитър Димов, който е принуден да преработи своя роман “Тютюн” според препоръките на партията. БКП използва опита на Москва, за да предотврати влиянието на обявената за “гнила” и “реакционна” западна култура. През 1952г. по съветски образец е създаден нов орган – Главлит, за да цензурира културния живот. Пак по съветски модел културното общуване е поверено на Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) и е разрешено само със социалистическите страни, а българските творци са изолирани от световните културни процеси. Интелигенцията реагира на натиска различно: единичните опити за отстояване свободата на творчеството са наказвани; част от творците се поставят открито в услуга на партията, а мнозинството се примирява и се опитва да твори в наложените му ограничителни рамки.
Интелигенцията пред предизвикателствата на “размразяването” – 1953-1962г.
След 1953г. “размразяването” се усеща и в духовната сфера. То е плод на надеждите, които творците свързват с вътрешнополитическите промени. Влияние оказва и отзвукът от оживлението сред интелигенцията в СССР. Стремежът е да се излезе от сковаващите догми на идеологията и творбите да изразяват свободните търсения на авторите, без да бъдат непременно насочени към утвърждаване на каузата на БКП. Тези тенденции се проявяват особено силно сред писателите, въпреки продължаващия партиен контрол и цензурата. Страхът, че така може да се разширят прекалено границите, в които се тълкува свободата, кара партийната върхушка да се намеси. Министър-председателят В. Червенков и първият секретар на партията Т. Живков в края на 1955г. три пъти се срещат с писателите, за да “стегнат редиците”. Те ги обвиняват, че претенциите им за свободата на писателя на практика оспорват ръководната роля на партията. Тласък на разкрепостяването дават политическите събития в СССР и България през февруари и април 1956г., макар че партийните ръководства в двете страни се надяват критиката на култа да остане в определените от тях граници. Сред интелигенцията обаче се засилват надеждите, че епохата на сталинизма е завършила и част от творците смело настояват за следване на нов, демократичен път в областта на културата. За ръководството на БКП събитията в Унгария през 1956г. са сигнал за опасността от тези тенденции и то ги обявява за “дребнобуржоазна разпуснатост”, на която трябва да се сложи край. Но за българската култура втората половина на 50-те и началото на 60-те години са и време, когато се преодолява декларативността и в центъра на творчеството се поставя човекът, а не строителят на социализма. Появяват се ярки дарования в литературата (поетите Константин Павлов, Стефан Цанев, Любомир Левчев, писателите Емил Манов, Георги Марков), в изобразителното изкуство (Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Баев), в киното (сценаристите Христо Ганев, Анжел Вагенщайн, режисьорите Рангел Вълчанов, Въло Радев). Възобновяват се културните връзки със Запада и България става член на редица международни културни организации. Тласък на тези положителни тенденции дава втората вълна на десталинизацията, предприета от Н. Хрушчов на 22-рия конгрес на КПСС (октомври 1961г.). Тя възражда надеждите на българската интелигенция, че партийните ръководства в Москва и София ще направят необратимо отдалечаването от методите на култа. “Разкрепостяването” на творците достига своеобразен връх през 1962г. В литературния живот се разгаря дискусията за свободния стих, възвръща се с нова сила сатиричният жанр, на екран излизат филми на автори, които са сред най-критикуваните в предходните години. Партийното ръководство, както през 1956г., поощрява творците с надеждата, че може да ги държи под контрол, но той става все по-неефективен, особено при засиленото пропагандно настъпление на Запада. С партийни постановления и копирани от Н. Хрушчов срещи на Т. Живков с творческите съюзи започва “затягане на юздите”. Надеждите за промяна са окончателно прекършени, когато през април 1963г. Т. Живков заявява на творците, че соцреализмът е единственият правилен метод, а творческата свобода е възможна само в рамките на партийната политика. Става ясно, че проблемът не е в култа, а в самата система на социализма.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 301; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!