Балканските измерения на външната политика
През 60-те години българската дипломация успява да постигне напредък по най-важните въпроси в отношенията със съседите. За политиката към Югославия от първостепенна важност е повратът в официалното становище на БКП по македонския въпрос. През март 1963 г. на пленум на ЦК Т. Живков критикува погрешната партийна политика за насилствено “македонизиране” на Пиринския край и тезата за съществуването на “македонска народност и нация” през Средните векове и Възраждането. След Втората световна война в рамките на Македонската република се формира македонско национално съзнание, но е недопустимо то да се гради на антибългарска основа. В следващите години България се придържа към тази правилна позиция, която защитава българския характер на населението в Пиринския край и позволява конструктивен диалог с Югославия. Югославската страна обаче поставя на преден план въпроса за “македонското малцинство” в България и я обвинява в “национализъм”, защото отказва да го признае. България умело се възползва от Кипърската криза, която противопоставя Турция и Гърция и те проявяват готовност за разбирателство със северната си съседка. През 1964г. България и Гърция подписват 12 спогодби, които уреждат финансовите и други въпроси, тормозещи цяло десетилетие отношенията между двете страни. През 70-те години задълбочаването на Кипърската криза дава силен тласък на българо-гръцкото сътрудничество в редица перспективни отрасли. Сближаването на двете страни кара Турция да преосмисли политиката си. До средата на 60-те години тя настоява България да разреши свободно изселване на българските турци и да ги признае за национално малцинство като условие за развитие на междудържавните отношения. През втората половина на десетилетието тя смекчава тона, а българската страна се съгласява да разреши изселването, за да улесни контактите с Анкара. През 1968г. е подписана изселническа спогодба, но сега Турция е тази, която налага ограничения – право да се изселят имат само роднините на изселилите се в началото на 50-те години. Пътят за развитие на двустранните отношения е отворен – за пет години се сключват 10 спогодби, но турската интервенция в Кипър през 1974г. и създаването на Севернокипърската турска република, както и възкресените претенции за “турско национално малцинство” в България оказват силно негативно влияние върху отношенията. Те се изострят до крайност в края на 80-те години във връзка с т.нар. възродителен процес и изселническата вълна през лятото на 1989г., когато 360 хил. български турци напускат страната. Крачка към уреждане на отношенията е направена в края на октомври 1989г. на българо-турска среща в Кувейт, но промените в България дават друг ход на събитията.
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви действия предприема българската страна за защита на националните интереси при уреждането на следвоенното й положение?
2. През какви етапи минава политиката на БКП по македонския въпрос след Втората световна война? Анализирайте и дайте оценка.
3. Какво е мястото на САЩ и Западна Европа в българската външна политика? Разгледайте го на фона на международните отношения след войната.
4. Как ще оцените отношенията между България и СССР?
ВЛАСТТА, ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И КУЛТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРИЯ
СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Културните процеси не се влияят пряко от политическите и икономическите промени. От средата на 30-те години се оформя желанието на властта да насочва културното развитие и да използва интелигенцията за своето укрепване. След 1944г. Комунистическата партия задълбочава тази тенденция.
1. Тенденции в културната политика при “народната демокрация”
След 9 септември 1944г. културната политика не се променя радикално. Налице е плурализъм на идеи и творчески стилове и приемственост с институциите и принципите от предходния период. До края на 1947г. БРП се въздържа от открито налагане на своята идеология, защото се съобразява с положението на България като победена страна и със съветската тактика на разбирателство със САЩ и Англия. Върху интелигенцията не се оказва директен натиск, но тя също дава жертви в репресиите, а 105 журналисти и писатели са призовани пред “Народния съд”, обвинени във “фашистка” пропаганда. По критериите “прогресивен” и “антифашистки” се провеждат чистки в сферата на образованието, науката и творческите съюзи.
|
|
|
Управляващите се стремят да обединят интелигенцията и затова зачитат приемствеността в културата и декларират, че социалистическият реализъм не изключва други творчески методи. Дори начело на новосъздаденото Министерство на пропагандата (от края на 1945г. – Министерство на информацията и изкуствата) е не комунист, а “независимият интелектуалец” Димо Казасов. Важна роля има и материалното подпомагане. Финансовата подкрепа от държавата позволява да се възобнови културният живот, но и да се ангажира интелигенцията с партийната линия. С тази цел БРП полага усилия да възстанови и сплоти под свое ръководство творческите съюзи, да активизира политическата им дейност и чрез тях да пропагандира идеите на марксизма. Опозиционните партии, принудени да действат под постоянен натиск, се съсредоточават върху политическите и икономическите проблеми и не изработват ясна позиция по културните процеси, а и нямат материални възможности за стимулиране на творците. До края на 1947г. акцентът е върху изграждането на демократична национална култура. Тази линия се поддържа от Г. Димитров, но среща възраженията на част от ръководството, която от 1948г. взема връх и започва безкомпромисно да налага комунистическата идеология.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 291; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!