Опити за трансформиране на икономическата система

Почти веднага след утвърждаването на новата икономическа система се оказва, че тя се нуждае от промени. Започва дълъг процес на почти непрекъснато реформиране, който завършва с краха на социалистическата икономика.
В края на 50-те години българското ръководство си поставя амбициозната задача България да извърши “голям скок” от аграрна в развита промишлена държава. Новата програма, инспирирана от експериментите на Мао Дзедун в Китай, цели чрез нов етап на ускорена индустриализация да ликвидира безработицата и България да излезе от групата на аграрните страни и да влезе в тази на индустриалните. Въпреки нереалистичността на идеите за “голям скок” България успява да получи при разделението на труда в СИВ специализации в машиностроенето – селскостопански и металорежещи машини, електрокари и електротелфери, а по-късно и електроника. Селското стопанство се подчинява на идеята за “скок” със задачата “да достигне по продукция на единица площ и на глава от населението европейските страни с интензивно селскостопанско производство”. Плод на тази постановка е първото уедряване на ТКЗС в края на 50-те години, когато броят на ТКЗС намалява от 3457 до 957 плюс 49 ДЗС.

Истинският “голям скок” се налага в българската икономическа политика с решенията на 8-ия конгрес на БКП (ноември 1962г.). Приети са Директиви за развитие на народното стопанство през 1961-1980г., с изпълнението на които България би трябвало да доизгради материално-техническата база на социализма и да премине към изграждане на комунизъм. Тази свръхамбициозна и нереалистична задача не е нищо друго освен огледално повторение на решенията на 22-рия конгрес на КПСС от октомври 1961г. През 60-те години настъпва нов етап в икономическото развитие на страните от Източна Европа – изчерпват се възможностите за екстензивно развитие и се търсят нови възможности. Икономистите от Източна Европа ги намират в интензификацията на икономиката чрез нейното модернизиране, повишаване на ефективността, прилагане на постиженията на световната наука и техника и стимулиране на производителността на труда. Очертаният път изисква завръщане към отречените преди това принципи на пазарната икономика, която да постави предприятията в естествена конкурентна среда. Заедно с другите страни от Източния блок и българското политическо ръководство в средата на 60-те години (1964-1968) подготвя реформа в икономиката, наречена “нова система за планиране и ръководство на народното стопанство”. С нея се допускат принципи на пазарната икономика като закона за стойността, самоиздръжката на предприятията, отговорността им за пласиране на продукцията и разпределяне на печалбата, материалното стимулиране. Това става чрез децентрализация на решенията, но при запазване на общата рамка на централното планиране с помощта на разпределение на кредитите, суровините и валутата, закупуване на готовата продукция. Реформата е половинчата, такива са и резултатите й – временно нарастване на темповете, но при запазване на дефицитното стопанство, в което непрекъснато липсват търсени стоки, в същото магазините и складовете са пълни със застояла продукция; произволна ценова политика; лошо качество. Не по-успешно завършват и усилията за планомерно внедряване на научно-техническия прогрес с помощта на специални органи – напр. Комитет за наука и технически прогрес. Интензификацията е свързана с концентрацията на производството, разглеждана и като следствие от научно-техническата революция – създават се държавни стопански обединения (ДСО), които в края на 70-те години обхващат основните отрасли в 64 ДСО. Предприятията с над 1000 работници обхващат 47 % от трудовата сила. Осъществена е нова трансформация на българското село със създаването на аграрно-промишлените комплекси (АПК), които да осигурят индустриализацията на селското стопанство. В края на 1971г. на мястото на около хиляда ТКЗС са създадени 161 АПК. Правят се опити за промишлени методи в производството на бройлери и животновъдството. Опитите са реформи в българската икономика продължават и през 70-те години, но не могат да преодолеят основните недостатъци на централно планираната икономика. Не успяват и опитите да се пренесат печеливши на Запад производства чрез закупуване на лицензи.

Мы поможем в написании ваших работ!