Репресиите – отличителна черта на сталинизма
С помощта на изпратени от Москва “съветници” съдебната система е впрегната в политическите борби. В основата на следствието е изтръгването на показания дори чрез изтезания, а самопризнанието е обявено за “царица на доказателствата”. Сталинският постулат за изострянето на класовата борба при прехода към социализма налага режисираните политически процеси като средство за отстраняване на “неподходящите”. През 1948 г. такъв процес е скалъпен срещу последния изтъкнат лидер на БЗНС – Димитър Гичев, и той получава доживотна присъда; социалдемократът К. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а през 1952 г. 76-годишният Атанас Буров получава двадесетгодишна присъда. В условията на подозрителност идва ред на процесите срещу протестантски пастори (1949 г.) и католически свещеници (1952 г.), обвинени в шпионаж съответно в полза на САЩ/Великобритания и Ватикана/Франция. През септември 1949 г. е достигнат най-големият брой въдворявания в лагерите – 4500, като половината са политически. Същата година се създава лагерът в “Белене”, закрит през септември 1953 г., когато в него има 1059 души (187 са криминални, а останалите са с “контрареволюционна дейност”). През 1948 г. с призива за повишаване на бдителността започват масови изселвания на семейства от големите градове и граничните райони. До септември 1953 г., когато се забраняват, броят на тези семейства стига 6626. Обвинението е, че “имат близки изменници на Родината” и са “врагове на народната власт”. Неотменна част от репресивните действия са и чистките в редиците на БКП. Те се нареждат от Сталин, за да пресекат опитите за отклоняване от съветския модел и контрол. Такива опити си позволяват най-вече изявени, авторитетни и заемащи високи постове комунисти, повечето местни кадри, което им дава самочувствието да поставят под въпрос някои от налаганите от СССР решения. Затова във всички източноевропейски страни започват да се подготвят съдебни процеси срещу подобни личности, които пресата широко отразява, за да покаже последствията от неподчинението. В България от пролетта на 1949 г. започват атаки срещу Трайчо Костов, заместник министър-председател и един от най-влиятелните “вътрешни” лидери на БКП. Във фабрикуването на процеса участват “съветници” от Москва, но и застрашените от авторитета на Костов В. Коларов и В. Червенков – претенденти за мястото на Г. Димитров. Тр. Костов е обвинен в антисъветизъм, шпионаж в полза на САЩ и Великобритания, връзки с Тито и е осъден на смърт. Изпълнението на присъдата е през декември 1949 г., а след това се провеждат избори за Народно събрание. Показва се безнадеждността на всяка съпротива, а в следващите години кампанията за търсене на “врага с партиен билет” продължава да насажда страх. Следват съдебни процеси срещу стопански дейци, висши военни и ръководители на Държавна сигурност. До април 1951 г. от партийните редици се изключва всеки пети комунист, а общият брой надхвърля 100 хиляди. Така през 1948-1953 г. в България се утвърждава тоталитарна политическа система от съветски тип. Но тя има и отлики от първообраза: запазен е парламентът като висш законодателен орган; съществува и “втора” партия – БЗНС, както и широка масова обществена организация – ОФ. Тези различия (поощрявани и разрешени от Москва) обаче са формални и съвсем не променят недемократичната същност на системата.
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Защо Сталин се отказва от разрешения от самия него път на “народната демокрация”?
2. Проследете стъпките, които водят до налагане на съветския модел на социализъм в България.
3. Кои са характерните черти на тоталитарната система, изградена в България през 1948 –1953 г.?
4. Като използвате документите към текста, опитайте се да анализирате смисъла на борбата за бдителност и на разправата с Трайчо Костов.
§ 3. "РАЗМРАЗЯВАНЕТО" – НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ НА
|
|
|
ДЕСТАЛИНИЗАЦИЯТА – 1953-1962 Г.
СССР след Сталин
Опитът в България да се изгради тоталитарно общество по съветски модел създава потенциални предпоставки за обществено противодействие, но за да се осъществят и доведат до промяна, отново е необходим външен тласък. Българското общество започва да се събужда за преобразувания след смъртта на Й. Сталин (5 март 1953 г.) и след промените в Съветския съюз. Сталиновото наследство там е поделено между Георгий Маленков, оглавил държавата, Никита Хрушчов, който застава начело на КПСС, и “силния човек” Лаврентий Берия – министър на вътрешните работи. Равновесието обаче е привидно. В Кремъл се води остра борба за власт, която още през лятото на 1953 г. води до отстраняването и ликвидирането на Л. Берия. По-важно е, че новите управляващи са принудени да вземат мерки за нормализиране на обстановката в страната – обявяват частична амнистия, смекчават кампанията срещу “враговете на народа”, а грешките от предходния период обясняват с удобно намерената формула за “култа към личността”. Промените са в посока на известно либерализиране на системата и са резултат от политическата, икономическата и духовната криза, настъпила в съветския блок. Те обаче са противоречиви и непоследователни и затова периодът след 1953 г. сполучливо е определен като “размразяване”. Съветският пример е задължителен за другите държави от Източния блок, както поради рефлекса им да се съобразяват със ставащото в Москва, така и поради недоверието, с което новите господари на Кремъл гледат комунистическите лидери в тези страни, провеждали до момента сталинската политика. Така външният фактор отново дава тласък на източноевропейските страни, които по съветски модел започват да търсят нови пътища за известно демократизиране на системата, без да излизат от рамките на държавния социализъм.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 502; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!