Измеренията на българския неутралитет
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и това е началото на най-кървавия световен конфликт. България е извън театъра на военните действия и това й позволява на 15 септември да обяви неутралитет. Той е продължение на политиката на необвързаност и мирна ревизия от междувоеннния период. Но тъй като българската икономика е тясно обвързана с германската, а въоръжаването на армията идва от Райха, управляващите съгласуват политиката си с Берлин и развиват връзките (най-вече икономически и културни) със СССР по примера на добрите германо-съветски отношения, създадени от сключения на 23 август 1939 г. пакт “Рибентроп-Молотов”. България се съобразява и с Англия и Франция, но отблъсква натиска им за обвързване на страната със съседите на антигерманска основа.
Във вътрешнополитическия живот са извършени важни промени. Цар Борис разпуска 24-тото обикновено народно събрание, в което има авторитетни опозиционни сили с антигерманска ориентация. Новоизбраният парламент е хомогенен – от 160 депутати само 19 са от опозицията. Той е удобен инструмент за придаване законосъобразна форма на решенията, взети от монарха и правителството, начело на което на 15 февруари 1940 г. цар Борис назначава проф. Богдан Филов.
През първата половина на 1940 г. привържениците на прогерманската ориентация се увеличават с всяка нова победа на германските войски, настъпващи в Западна Европа. Българската дипломация преценява, че моментът е благоприятен за връщане на Южна Добруджа. Франция и Англия нямат възможност да защитят Румъния, а Съветският съюз открито предлага помощ на България за ревизия на териториалното статукво и сам откъсва от Румъния Бесарабия и Северна Буковина. За българското правителство обаче съветската помощ е неприемлива по идеологически причини. На 27 юли 1940 г. в Залцбург Б. Филов настоява пред Хитлер Германия да внуши отстъпчивост на Румъния. Под германски натиск двете страни започват трудни преговори. На 7 септември 1940 г. те завършват с подписването на Крайовския договор, който връща на България Южна Добруджа. Това е успех за българската нация и за политиката на необвързаност. Поправената историческа несправедливост дава нова увереност, че сближаването с Германия е от полза за разрешаване на националния въпрос.
Германският пример се следва и във вътрешната политика – през декември 1940 г. е приет Закон за защита на нацията, насочен срещу евреите. Той противоречи на българската традиция на етническа толерантност и разкрива стремежа на българските управници да се съобразяват с нацистка Германия.
|
|
|
От неутралитет към съюз с Германия
На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония създават Тристранния пакт за установяване на “нов ред” в света. Германският външен министър Йоахим фон Рибентроп дава на България тридневен срок за подписване на пакта, а Мусолини доверява на цар Борис плановете си за нападение срещу Гърция и предлага българските войски “да вземат своето” в Беломорието. Българският монарх с много реализъм и трезва политическа мисъл, съчетани с прословутата му склонност към изчакване, отказва да поеме такъв ангажимент, тъй като страната не е достатъчно въоръжена и реакцията на съседите може да създаде усложнения. През ноември и СССР предлага на България пакт (гаранционен или за взаимна помощ), но управляващите го отхвърлят поради страх засилване на комунистическото влияние. Но 7 септември 1940 г.
|
|
|
дипломатическият и психологическият натиск е много силен. Налице е и нов убедителен “аргумент” – германската армия на северния дунавски бряг, която очаква заповед за овладяване на Балканите. А даденото в началото на 1941 г. германско обещание за връщане на Беломорието окончателно убеждава всички ръководни фактори в страната, че мястото на България е редом с Германия. На 1 март 1941 г. във Виена Б. Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. В този избор се преплитат различни мотиви, но решаващ е стремежът към национално обединение и към запазване на страната извън обсега както на преките военни действия, така и на комунистическото влияние, макар и с цената на превръщането й в германски сателит.
|
|
|
През пролетта на 1941 г. като че ли няма сила, способна да спре германската военна машина. За броени дни са разгромени Югославия и Гърция. В края на април 1941 г. България получава възможност да поеме защитата и управлението на източния дял на Вардарска Македония и на част от Беломорието. В еуфорията на националното обединение сякаш остава в сянка фактът, че тези области не обхващат изцяло земите, към които България има справедливи претенции и че са й дадени само до края на войната. Въпреки това към тези земи се следва политика на пълно административно, културно и икономическо интегриране в българската държава. Обединението е постигнато, но германо-съветската война от лятото на 1941 г. изправя страната пред нови трудности. България не прекъсва дипломатическите отношения със СССР, но по нареждане на Москва нелегалната Комунистическа партия започва организирането на въоръжена антихитлеристка съпротива. България става единствената страна – германски сателит, в която е налице такава съпротива, но поради специфичните условия тя е срещу собственото правителство, направило я съюзник на Германия. На много места се формират партизански чети и отряди, а в градовете – бойни групи, които извършват терористични нападения срещу германци и български управници. Наред с въоръжената съпротива в България действа и легална опозиция, съставена от привърженици на парламентарната демокрация. Те също са за преориентация към Антихитлеристката коалиция и за демократизиране на страната, но са против постигането на тези цели с оръжие. Те използват легални средства, но възможностите им да влияят върху събитията са ограничени.
|
|
|
Под германски натиск през декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще остане символична. През 1942 г. пак по нареждане от Москва Комунистическата партия се опитва да обедини всички антигермански и антифашистки сили в България в Отечествен фронт (ОФ). Програмата му предвижда скъсване на съюза с Германия, сътрудничество с Антихитлеристката коалиция и демократизиране на страната на основата на Търновската конституция. Легалната опозиция споделя тези цели, но не и въоръжената борба за постигането им, и само отделни нейни представители влизат в създадения през лятото на 1943 г. Национален комитет на ОФ. През 1943 г. под германски натиск започва осъществяването на “окончателното решение” на еврейския въпрос, като евреите от новоприсъединените области (над 11 хил. души) са изпратени в лагерите на смъртта в Германия. Евреите от старите предели на България обаче са спасени от депортиране благодарение на протестите, които заливат цялото общество и към които се присъединяват Българската православна църква, царят, част от депутатите, антифашистките политически сили. Акцията, спасила 48 хиляди български евреи от унищожение, е изключение за Европа. Тя потвърждава етническата толерантност на българите и е доказателство, че при наличието на политическа воля за съпротива евреите в Европа е можело да бъдат спасени.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 340; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!