Промени в българското общество
Националните катастрофи изменят облика на българското общество. От една страна, нараства чувството на безнадеждност и безперспективност, което се отразява върху демографския ръст и културните тенденции, а от друга – продължава европеизацията на бита и начина на живот на българите, особено в градовете. Прииждащите в страната бежанци променят облика им. Те се разширяват, без да се спазват градоустройствени принципи, тъй като тежкото състояние на бежанците и на победената държава не позволяват това. От трета страна, настъпва естественото за модерната епоха смесване на населението от различни краища на страната и утвърждаването на единна национална култура. Градският живот носи подобряване на бита и образователното равнище на населението. Създава се специфична градска култура, която се отдалечава от традиционната, запазена предимно в селата. Налагат се европейските семейни и съседски връзки, трудови отношения, битови и празнични традиции.
Следвоенните промени дават отражение и върху демографските характеристики на българската държава. Увеличеното градско население, прекършената перспектива за решаване на националния въпрос, повишената битова култура поставят начало на намаляването на раждаемостта. Страната влиза в ХХ век с една от най-високите раждаемости в Европа – 42,2 раждания на 1000 души от населението, но постепенно тя намалява, за да достигне средни европейски стойности в началото на Втората световна война. Моделът на семейство, в което жената ражда средно по 6 деца, се променя – децата намаляват до 3-4 както поради трудните условия за отглеждането им, така и поради намалената детска смъртност. България си остава страна с преобладаващо селско население (80 % от българите), докато работниците в промишлените предприятия са едва 2%.
|
|
|
Особено силно проличава европеизирането в облика на големите градове. В тях се изграждат модерни обществени сгради, паметници, представителни жилищни постройки, дело на български архитекти, които следват европейския градски модел. С разпространяването на електрификацията, канализацията, светските салони, поддържани от висшите градски слоеве, разширяването на театралната и киномрежата, развитието на телефонните и телеграфните връзки, началото на редовните радиопредавания (от 1930 г.). се утвърждава съвременният европейски облик на българското общество.
Българската култура като част от европейската
Българските културни и просветни дейци преживяват тежко националните катастрофи. Интелигенцията запазва живо усещането за съпричастност към съдбата на нацията, търси изход и често го намира в крайните идеологии. Отчаянието разделя обществото и неговите духовни водачи. Левите се увличат от събитията в Русия и Германия и от красивия идеал за социално справедливо общество, коeто пропагандира болшевизмът (без обаче да са добре запознати с реалностите при прилагането му). Не закъснява и реакцията срещу българското левичарство в лицето на консервативните или десните увлечения, станали особено популярни след двата военни преврата. С идването си на власт земеделците започват реформи в образователната система, чиято цел е демократизация и достъпност. Продължителността на задължителното и безплатно образование се увеличава от четвърти до седми клас (прогимназията), което означава, че всяко българче до 14-годишна възраст трябва да ходи на училище. Увеличава се броят на педагогическите училища и учителските институти. Общообразователната насоченост се заменя от прагматичното професионално образование. То се подпомага и от новите факултети, създадени към Софийския университет – Ветеринарен, Агрономически и Богословски. Нараства броят и на висшите училища, като Художественото и Музикалното училище се преобразуват в академии, откриват се Свободният университет за политически и социални науки в София и Висшето търговско училище във Варна. Българската наука има своите достойни представители в Софийския университет и Българската академия на науките. Водещи са хуманитарните направления, но и точните науки се развиват бързо и излъчват учени със международно признание – физикът Георги Наджаков, химикът Асен Златаров. В следвоенния период се поставя началото на една нова традиция – честване на годишнини от важни исторически събития, както и на юбилеи на заслужили българи. Тази инициатива е обърната към националното съзнание – то трябва да се излекува от покрусата чрез спомена за славното минало, да повдигне духа и вярата на българите в бъдещето. Тържествено се отбелязват 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики, 50-годишнината от Освобождението, половинвековното съществуване на Софийския университет, юбилеите на учения Иван Шишманов и на народния поет Иван Вазов. Обявяват се държавни празници, които се честват тържествено. Празникът на славянската писменост 24 май от ученически се превръща в национален. На 1 ноември 1921 г. за първи път се отбелязва и Денят на народните будители.
|
|
|
|
|
|
Българската художествената култура следва европейските образци и участва в големите спорове и деления в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Междувоенните десетилетия се бележат от яркото присъствие на поети като Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Теодор Траянов и писатели като Йордан Йовков и Елин Пелин. Новата тенденция се свързва с левичарското експериментаторство, чиито ярки изразители са пролетарските поети Христо Смирненски и Никола Вапцаров. Политическите сътресения при преврата от 9 юни 1923 г. и потушаването на Септемврийското въстание от с.г. раждат т.нар. септемврийска поезия, в която се включват поети символисти като Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Христо Ясенов. Много от тях стават жертва на терора след ужасяващия атентат от април 1925 г. в църквата “Света Неделя”.
|
|
|
Две основни тенденции се оформят в изобразителното изкуство. Първа е школата “Родно изкуство” (1919 г.), чиито представители посвещават творчеството си на българската традиция, но със средствата на модерното изкуство. Сред тях са едни от най-големите художници – Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов. Втората школа се формира около Дружеството на новите художници (1931 г.), които са привърженици на “новия художествен реализъм”. Те експериментират с изразните средства, но се повлияват главно от актуалната за времето социална тематика. Постмодернизмът на тези творци се съчетава с левите им политически пристрастия, а много от тях се учат и работят в големите европейски културни центрове. Сред тях са художниците Стоян Венев, Александър Жендов, Васил Бараков, скулпторите Иван Фунев, Николай Шмиргела, Васка Емануилова, графиците Борис Ангелушев и Илия Бешков.
Следване на европейските постижения се наблюдава и в другите сфери на изкуството – в театъра, където наред с класическите образци се развива и актуалната българска драматургия (сред най-популярните е комедиографът Стефан Л. Костов, който описва съвременните нрави), в киното, където през 1933 г. Васил Гендов създава първия звуков филм “Бунтът на робите”. Международна известност имат цигуларите Недялка Симеонова и Васко Абаджиев, пианистката Люба Енчева. През 20-те години в новооткритата Народна опера израстват певци, които заслужено получават най-висока оценка на европейска сцена (Стефан Македонски, Елена Николай, Христина Морфова). В навечерието на Втората световна война в културно отношение българският народ вече се е излекувал от ориенталските си комплекси и участва пълноправно в европейските културни процеси. Българската култура, както и икономиката, трудно могат да се конкурират с развитите европейски държави, но вървят по същия път и нямат съмнения в своята принадлежност към Европа.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви са икономическите измерения на втората национална катастрофа? С какви действия следвоенните правителства се опитват да ги преодолеят?
2. Обяснете причините за световната икономическа криза и специфичното й отражение в България.
3. Направете проучване за процеса на европеизиране на облика на вашето населено място в междувоенния период
4. Кои са плюсовете и минусите в културната политика на правителството на БЗНС?
5. На основата на анализа на документи № 4 и № 8 очертайте дилемите пред българската интелигенция в междувоенния период.
БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
В края на 30-те години в Европа отново започва да се усеща мирисът на барут. Германският стремеж към ревизия на Версайското статукво привлича онези европейски държави, които се чувстват ощетени след Първата световна война. В търсенето на съюзници се включва и България. Англия и Франция са създатели на Версайската система, чието предназначение е да гарантира статуквото, а за България това е равносилно на запазване на нейната разпокъсаност. Английските пристрастия към Гърция и френските към Югославия и отчасти Румъния – израз на техните икономически и стратегически интереси, не оставят надежда, че двете ще подкрепят българските претенции за територии на покровителствани от тях държави. Германия се стреми към прекрояване на световното геополитическо пространство и не е обвързана с определена държава на Балканите. Нейната благосклонност към българските претенции ще се определя от готовността на България да заеме мястото, което германските политици са й отделили в своите планове.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 571; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!