Българската външна политика в търсене на изход
Обратът в хода на войната през лятото на 1943 г. и смъртта на цар Борис (28 август 1943 г.) изправят страната пред труден избор. Б. Филов заедно с ген. Никола Михов и принц Кирил образуват регентство, а начело на новия кабинет застава Добри Божилов. Целта им е да се запази обединението и да се избегнат военните действия. Легалната опозиция очаква съюзнически десант на Балканите и разчита да бъде повикана на власт, за да извърши безболезнен завой към САЩ и Англия. След техеранската среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил, когато е решено вторият фронт да се открие в Северна Франция, този вариант вече е неосъществим. Регентите и правителството на Добри Божилов не се решават да скъсат с Германия, която заплашва, че това ще я накара да окупира страната. От края на 1943 г. западните съюзници започват бомбардировки над България, които карат правителството да се обърне към САЩ с предложение за преговори за примирие. Съветската дипломация също засилва натиска за скъсване с Райха, но при посредничеството на Москва. Оттам нареждат Комунистическата партия да разгърне въоръжената съпротива и през пролетта на 1944 г. съпротивителното движение набира сили, получавайки подкрепа и от британска страна.
През май 1944 г. Чърчил се опитва да защити британските интереси на Балканите чрез двустранно споразумение със Сталин за разделяне на региона на сфери на влияние, въпреки многократно изразяваното американско неодобрение към подобно деление. Първоначалното предложение е за признаване съветския приоритет в Румъния срещу британския в Гърция и това значително улеснява плановете на Москва по отношение на България. Кабинетът на Иван Багрянов, поел управлението на 1 юни 1944 г, се надява на споразумение между Германия и западните съюзници. Той води изчаквателна политика и отбягва нови задължения към Райха, което трябва да удовлетвори СССР, без да се скъсват отношенията с Германия. В края на юли се активизират и преговорите със западните съюзници за примирие. Но след капитулацията на Румъния на 23 август съветската заплаха става съвсем реална. За да я отклони, на 26 август българското правителство отново обявява неутралитет, който СССР не признава. Вашингтон и Лондон вече са наясно със съветските намерения към България. Те не желаят да му противодействат и да застрашат съюзническото единство. Затова протакат преговорите за примирие и не подкрепят създаденото на 2 септември 1944 г. правителство на прозападната опозиция начело с Константин Муравиев. То има желание да откъсне България от Германия, но му липсват време, сили, а и признание от основните вътрешни и външни сили, и дните му са преброени. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Война с мотива, че българското правителство фактически води война в лагера на Германия. Три часа по-късно Министерският съвет решава да скъса дипломатическите отношения с Райха и да поиска примирие от Съветския съюз. На 6 септември е взето решение да се обяви война на Германия, което влиза в сила на 8 септември, а ден по-късно съветските войски влизат на българска територия. На 9 септември 1944 г. отговорността за бъдещето на победената държава минава в ръцете на коалиционното правителство на Отечествения фронт, доминирано от комунистите. Така съюзът с Германия отново се оказва провал и отрежда на България незавидната съдба на победените. С изключение на Южна Добруджа националните проблеми не намират решение, а оставането на страната в съветската сфера на влияние предопределя отново бъдещето й на сателит през следващите десетилетия.
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Разсъждавайте за възможностите пред българската външна политика в началния период на Втората световна война (1 септември 1939 г. – началото на 1941 г.).
2. По какъв начин е решен националният въпрос в годините на войната?
3. Анализирайте характера, формите и възможностите на антихитлеристката съпротива в България. Използвайте и приложените документи.
4. Как отношенията между бъдещите победители от Антихитлеристката коалиция влияят върху насоките на българската външна политика?
5. Какво знаете за съдбата на българските евреи?
Раздел 5. Социализъм.
ПРЕХОДНИЯТ ПЕРИОД НА
“НАРОДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ” – 1944-1947 г.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 291; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!