Налагане на съветския модел в българския политически живот
След Шкларска Поремба БРП (к) ускорява радикалните преобразувания в страната в духа на “народната демокрация”. На 4 декември 1947 г. е приета нова конституция, която провъзгласява България за “народна република”. В нея изграждането на социализма не се прокламира открито, но демократичните права и свободи се ограничават от редица изисквания (напр. да не се използват против държавния и обществения ред). От 9 декември 1947 г. до 1971 г. висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, чийто председател изпълнява функциите на държавен глава. Този орган действа постоянно и има широки правомощия, но на практика Народното събрание е обезличено и при липсата на опозиция изборите за него винаги завършват с приблизително 99 % гласували за Комунистическата партия. След приемането на конституцията Г. Димитров съставя четвъртото ОФ правителство, в което 14 от 23-мата министри са комунисти. Самият премиер през 1948 г. е избран и за генерален секретар на ЦК на БРП (к), и за председател на Националния съвет на ОФ, което
Г. Димитров демонстрира сливането на партията с държавата. Започват и промени в многопартийната система. Краят на легалната опозиция настъпва през 1948 г. Опозиционната БРСДП претърпява силен удар, след като лидерите й са осъдени в инсцениран съдебен процес на дълги години затвор. В края на 1947 и през 1948 г.
некомунистическите ОФ партии декларират, че подкрепят курса към “изграждане на социализма”. БРСДП се влива в БРП, като от членовете й се изисква да признаят марксизма-ленинизма и да скъсат със западноевропейската социалдемокрация. БЗНС отхвърля съсловния принцип и се обявява за класова организация, признаваща ръководната роля на БРП, срещу което си осигурява постоянни места в управлението, но обществената му тежест силно намалява. Комунистическата партия също преживява сътресения, свързани с преодоляването на илюзиите за “народната демокрация”. На 16-ия пленум на ЦК на БРП (юли 1948 г.) след съветско-югославския сблъсък Г. Димитров е принуден да се откаже от водената до момента политика и да възприеме Сталиновата теза за непрекъснатото изостряне на класовата борба при прехода към социализъм и съответно необходимостта от повишаване на “бдителността”. В края на декември 1948 г. се провежда 5-ият конгрес на партията (първи след края на войната), на който Г. Димитров признава, че единственият път към социализма е съветският и новият строй може да се гради само на основата на диктатурата на пролетариата.
|
|
|
Конгресът поставя като главна задача изграждането на основите на социализма по съветски образец при ръководната роля на Комунистическата партия (БРП се преименува в БКП). Тя се опира на демократическия централизъм, който изисква пълно подчинение на висшестоящите органи, дисциплина, отказ от критика и дискусии и безпрекословно изпълнение на партийните повели. Линията на партията се определя от тесен кръг хора, които задължително имат доверието на СССР; служат си с командно-административни методи на управление и се облягат на разрастващата се партийна и държавна бюрокрация – т.нар. номенклатура. БКП разчита и на казионните обществени организации. През февруари 1948 г. ОФ се превръща от партийна коалиция в обществено-политическа организация с индивидуално членство, чиято дейност се обезличава. Младежките и профсъюзните организации също придобиват казионен характер. Под контрола на управляващата партия от 1949 г. е и църквата. Местното управление е в ръцете на новите народни съвети, превърнати в придатъци на държавната машина. След смъртта на Г. Димитров (2 юли 1949 г.) премиерският пост е поет от Васил Коларов (той умира на 23 януари 1950 г.), а от 3 февруари 1950 г. – от Вълко Червенков, който държи в ръцете си и ръководството на партията, и ОФ. Той е сред най-преданите ученици и съюзници на Сталин и установява “чистия” сталинизъм в България. При неговото управление БКП налага идеологията си на цялото общество; прониква и се слива с държавните структури; държи под контрол всички дейности; ликвидира разделението на властите; води масирана пропаганда на своите идеи, която създава култ към нейния лидер; използва политическо насилие и административната принуда.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 346; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!