Новите геополитически реалности и “националният път” към социализма
След Втората световна война в Източна Европа настъпват дълбоки промени в резултат на новото съотношение на силите между Великите държави. Интересите на Съветския съюз към следвоенния облик на страните около неговите държавни граници се признават от британския премиер У. Чърчил при посещението му в Москва през октомври 1944 г. Той предлага на Сталин подялба на Балканите на сфери на влияние, като СССР има 90 % влияние в Румъния и 75 % в България, Великобритания – 90 % в Гърция и 25 % в България, а за Югославия и Унгария процентите са 50 на 50. САЩ не участват в тази договореност, но също не отричат “особените” права на СССР в региона. От 1944 до 1947 г. обаче в страните от съветската зона на влияние се установява не диктатура на пролетариата по съветски модел, а “народнодемократични” режими. Сталин възпира устрема на комунистическите партии към незабавни радикални промени. СССР е изтощен от войната и затова е готов на компромиси, за да запази сътрудничеството със САЩ и Англия, установено в годините на войната. Това ще му позволи бързо да възстанови икономиката си и едва тогава да мине в настъпление. Москва обявява, че източноевропейските страни могат да стигнат до социализма по път, различен от съветския, съобразен с националните им особености. “Народната демокрация” поставя акцента върху демократизирането на политическия живот и съживяването на икономиката, а не върху социалистическото им преустройство. В изработването на тактиката й важен принос има Г. Димитров, който нарича този път “по-бавен” от съветския, но “несъмнено по-безболезнен за народите”. “Народната демокрация” е наложена от Сталин в съответствие със съветската стратегия, разчитаща на сътрудничество със Запада, но със започването на студената война възможностите й бързо се изчерпват и Сталин се отказва от нея.
|
|
|
Външният фактор и съдбата на България.
Трите водещи държави в Антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, и договореностите между тях имат решаваща роля за българското развитие. Войната, която СССР обявява на България на 5 септември 1944 г., предопределя съдбата на кабинета на Константин Муравиев. Два дни преди на 8 септември 1944 г. съветските войски да навлязат в страната, в близо 170 селища комитетите на ОФ завземат властта. На 8 срещу 9 септември в София спечелени за делото на ОФ офицери извършват преврат, който предава властта на ОФ. В основата на тези действия е БРП (Българска работническа партия), организатор на въоръжената съпротива в годините на войната. Тя действа по указания на Москва, подпомогната от настъплението на съветските войски и от договореностите между победителите.
|
|
|
В съответствие със съветските планове създаденото на 9 септември 1944 г. правителство не е чисто комунистическо, а коалиционно и дори премиерът Кимон Георгиев не е комунист, а е от “Звено”. БРП, БЗНС “Пладне” и “Звено” имат по 4-ма министри; БРСДП – двама, а две министерства се оглавяват от “независими интелектуалци”. Възстановява се Търновската конституция; отменят се редица закони, ограничаващи гражданските свободи; разтурени са казионните организации. Многопартийната система се възстановява, но четирите партии не разрешават съществуването на други формации извън ОФ. Монархията се запазва, но се назначава нов Регентски съвет. Тъй като 25-ото ОНС е разпуснато, кабинетът повече от година управлява с приемани и изпълнявани от самия него наредби-закони.
Изпаднала в международна изолация, България трябва да сключи примирие с победителите. Англия обаче поставя предварително условие: българските войски да напуснат заетите гръцки и югославски територии. Това е краят на илюзиите за запазване на обединението. На 28 октомври 1944 г. в Москва е подписано Съглашението за примирие. Прилагането му се контролира от Съюзна контролна комисия (СКК), в която участват и американски, и британски представители, но решаващата дума е на съветските. Така договореностите между победителите определят бъдещето на България в съветската сфера. За да облекчи своята участ на победена, още от септември 1944 г. тя се включва във войната срещу Германия. До май 1945 г. българската армия участва в освобождаването на Македония и Южна Сърбия и в настъплението през Унгария към Австрия. Въпреки хилядите жертви, тя не е призната за “съвоюваща”, но приносът й в разгрома на хитлеризма е важен аргумент в полза на България при обсъждането на мирния договор.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 325; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!