Управлението на ОФ – от сътрудничество към противопоставяне
С идването на ОФ на власт започва консолидация на партиите в него и борба за ръководно място в управлението. БРП бързо става най-голямата политическа сила. Според съветските указания тя не изпъква на преден план, но държи ключови министерства, а и местните комитети на ОФ са доминирани от комунистите. Членовете на БРП от 13-14 хил. на 9 септември 1944 г. в края на годината достигат 250 хил. Водещи в партийното ръководство са “вътрешните” комунисти (онези, които в годините на войната ръководят партията вътре в страната – Трайчо Костов, Антон Югов, Цола Драгойчева, за разлика от “външните” – политемигрантите в СССР – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков). Позициите на Комунистическата партия се засилват и в резултат на репресиите след 9 септември 1944 г.; на извършените във всички институции чистки; на създадените лагери за “политически опасни лица”, както и на проведения “Народен съд” срещу военнопрестъпниците. Под лозунга за изкореняване на фашизма е извършена разправа със съперниците за властта.
Втората политическа сила е БЗНС. Той е оглавен от завърналия се от емиграция водач на “Пладне” д-р Георги М. Димитров. В съюза има противоречия относно единодействието с БРП, които комунистите използват и първо подкрепят Никола Петков, за да отстранят Г. М. Димитров, а след това левицата в съюза се обръща за помощ към БРП срещу Н. Петков. Такива тенденции има и в БРСДП, в която също започва разединение. Силните фигури там са главният секретар Коста Лулчев и Кръстю Пастухов. Политическият кръг “Звено” се превръща в партия на дейци с различни политически възгледи. Това води до конфликти, но Кимон Георгиев предотвратява разединението. Нежеланието на некомунистическите партии в ОФ да се подчинят на диктата на БРП задълбочава противоречиятав коалицията. Насрочването на парламентарни избори за август 1945 г. активизира лидерите на БЗНС и БРСДП Никола Петков и Коста Лулчев. Те настояват изборите да се отложат и да се проведат под “международен контрол”. Н. Петков съгласува действията си с американския представител Мейнард Барнс, който му вдъхва надежди в контекста на втвърдяващото се отношение на Вашингтон към СССР. За да демонстрира добра воля пред съюзниците, Сталин отстъпва и изборите са отложени за 18 ноември 1945 г. Като доказателство за демократизиране на страната и с разрешението на Сталин са легализирани опозиционни партии, сред които най-авторитетни са БЗНС “Никола Петков” (Биография на Н. Петков) и БРСДП (обединена) на Коста Лулчев. Те бойкотират изборите и в новоизбраното 26-о ОНС са представени само партиите от ОФ. САЩ и Великобритания настояват пред Сталин да “посъветва” българите да включат в правителството двама представители на опозицията, но ултимативните условия, поставени от Н. Петков и К. Лулчев, осуетяват това. В условията на започващата студена война Сталин нарежда БРП да поеме курс на разправа с опозицията, която отказва да бъде демократична декорация на режима. На 31 март 1946 г. е утвърден вторият кабинет на ОФ с премиер К. Георгиев, без участието на опозицията.
|
|
|
|
|
|
В изострящата се политическа борба през 1946 г. БРП използва органите на сигурността и на съдебната система. Тя се опира на военната, дипломатическата и икономическата подкрепа на Москва, докато обещанията на западните демокрации за подкрепа на опозицията остават само фрази и показни акции, премерени така, че да не навредят на отношенията им със СССР. През 1946 г. БРП започва настъпление срещу опозицията, достигнало кулминацията си с режисирани политически процеси, и едновременно провежда чистка в армията и установява контрол върху нея. През 1946 г. придобива актуалност въпросът: република или монархия? За решаването му ОФ провежда на 8 септември 1946 г. референдум, макар че конституцията не предвижда подобен акт. Масовите настроения обаче са в полза на републиката и седмица по-късно парламентът провъзгласява България за “народна република”; царското семейство напуска страната; регентството престава да съществува, а В. Коларов става временен председател на републиката. Опозицията участва в референдума и не оспорва резултатите. През октомври 1946 г. се провеждат избори за 6-о велико народно събрание, което да изработи нова конституция. Опозицията печели 99 места срещу 366 за ОФ (275 от тях са комунисти). БРП включва и другите ОФ партии в създаденото през ноември 1946 г. правителство, оглавено за първи път от комунист – Г. Димитров.
|
|
|
След подписването на мирния договор през 1947 г. опозицията разчита на изтеглянето на съветските войски и се активизира, но съдбата на българското политическо развитие отново се решава от външния фактор. През пролетта на 1947 г. с доктрината “Труман” САЩ се обвързват с Гърция и Турция и се отклоняват интереса си от България. БРП минава в настъпление: имена на опозиционни лидери се замесват в съдебни процеси срещу “военно-конспиративни организации”; спират се опозиционните вестници, а на 5 юни в Народното събрание е арестуван Н. Петков. Срещу него започва скалъпен съдебен процес по обвинения в заговор за сваляне на властта. Независимо от протестите на западните държави Н. Петков е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. – седмица след влизането на мирния договор в сила и три дни след като САЩ признават българското правителство. На 26 август 1947 г. опозиционният БЗНС е забранен. Ликвидирането на другите противници на БРП вече е само въпрос на време. В крайна сметка развитието на политическия живот в България показва, че “народната демокрация” не е нов, различен от съветския, модел на социализъм. Различията между нея и сталинизма намаляват със скорост, диктувана от Москва, а крайният резултат и в двата случая е еднакъв. Затова периодът след 1944 г. се определя като “демократично интермеццо” в дейността на комунистическите партии в Източна Европа, станало възможно в специфичните следвоенни условия и приключило в края на 1947 г.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Анализирайте мястото на България в политиката на държавите победителки в края на Втората световна война.
2. Какъв е смисълът на “процентната сделка” между Чърчил и Сталин?
3. Обяснете експеримента на “народната демокрация” в контекста на съветската следвоенна стратегия.
4. Какъв е характерът на коалицията Отечествен фронт? По какво ОФ след 9 септември 1944 г. се отличава от ОФ в предходните месеци и години?
5. Проследете еволюцията в управляващата коалиция и формирането на опозицията и многопартийната система в България.
§ 2. В "УНИФОРМАТА" НА СТАЛИНСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ – 1948-1953 г.
1. Край на експеримента на “народната демокрация”
Плановете на Сталин за продължителен период на сътрудничество със Запада след края на войната, който да позволи икономическо възстановяване на СССР, се оказват неосъществими. САЩ, които са икономически най-мощната държава и притежават монопола върху атомното оръжие, започват бързо идеологическо, икономическо и военно обвързване със Западна Европа. Целта е да се създаде силен блок, който да противодейства на комунистическата опасност. Това променя съветските планове и стимулира аналогични действия към източноевропейските страни, към които дотогава СССР предпочита да прилага характерния за голямата държава принцип на двустранната обвързаност. Започва постепенното формиране на Източния блок. Първата стъпка е насочена към по-голямо координиране на политическата дейност. В края на септември 1947 г. в Шкларска Поремба (Полша) по инициатива на Москва се създава Коминформбюро, което обединява 9 европейски комунистически партии. Съветските представители правят извода, че светът се е разделил на “империалистически” лагер начело със САЩ, подготвящ нова война, и “демократичен” начело със СССР, под чието ръководство трябва да се сплотят народнодемократичните страни “в защита на мира”. Москва внушава, че “разпокъсаността” им е вредна и трябва да се преодолее чрез “доброволна координация” на действията. Като пример за успешно развитие по пътя на “народната демокрация” е посочена Югославия и това засилва авторитета на нейния лидер Йосип Броз Тито. Той все повече се оформя като конкурент на Сталин, стремящ се към повече самостоятелност. Това създава заплаха за съветската доминация в Източна Европа в момент, когато Западът бързо се сплотява.
В началото на 1948 г. конфликтът между двамата лидери става явен и довежда до изключването на Югославската комунистическа партия от Коминформбюро през юни с.г. Сталин заклеймява и “националния път” към социализма, обезсмислен от развитието на международните отношения и създаващ условия за отслабване на съветския контрол върху Източна Европа. Поставя се началото на нова линия – преход към уеднаквяване на политическите системи в Източна Европа с модела, по който през 30-те години е изграден социализмът в СССР. СССР се стреми да противопостави на Запада сплотен около Москва блок, а ударът срещу ЮКП служи за сплашване и дисциплиниране на останалите комунистически партии.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 343; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!