Външната политика в условията на студената война 1948-1953г
В двуполюсния свят България няма възможност за самостоятелна политика поради принадлежността й към социалистическия “лагер”. Той се оформя чрез система от двустранни съюзни договори, сключени през 1947-1948г. под контрола на Москва. България послушно подкрепя СССР по германския въпрос, в борбата за мир и колективна сигурност в Европа. През 1949г. тя става учредителка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), който обвързва икономиките на СССР и източноевропейските страни.
Съветско-югославският конфликт води до преосмисляне на българската политика по македонския въпрос. От лятото на 1948г. насилствената “македонизация” на Пиринския край се преустановява, но БКП продължава да разглежда населението там като “македонско”. През октомври 1949г. България и другите социалистически страни анулират договорите си с Югославия. Прекратени са търговските и културните връзки, провокират се гранични инциденти. Сложни остават и отношенията с Гърция, където гражданската война продължава до 1949г. Пропадат опитите за възобновяване на прекъснатите през 1941г. дипломатически отношения, а финансовите и пограничните въпроси остават нерешени. В условията на студената война в българо-турските отношения отново на преден план излиза изселническият въпрос. Независимо от положителните промени в живота на българските турци, през 1948-1949г. сред тях се засилват изселническите настроения. За това допринасят радикалните промени, засягащи традициите на това население, и активната турска пропаганда. След консултация със Сталин БКП решава да поощри изселването, защото смята, че така ще реши част от проблемите с националната сигурност. От 1948 до 1951г. страната напускат над 150 хил. български турци. Турция не може и не иска да приеме всички желаещи и през есента на 1950г. за известно време затваря границата. След като през ноември 1951г. това се повтаря, БКП преустановява изселванията. Започва политика, повлияна от съветския опит в изграждането на “многонационалната” държава: толерира се етническата специфика на турското население, подпомага се културното и стопанското му развитие, за да се откъсне от исляма и да се приобщи към социализма. Неговият бит се подобрява, но обособеността му се задълбочава. В края на 40-те и началото на 50-те години отношенията на България със Запада са силно влошени, но не поради спорни въпроси, а от духа на студената война. Пример е растящата враждебност между България и САЩ. Съдебните процеси срещу протестантските пастори и Тр. Костов се съпровождат от обвинения за шпионаж в полза на американската легация, а в САЩ се води кампания за дискредитиране на съветските сателити. За целта Вашингтон използва и намиращата се под негово влияние ООН. Когато през лятото на 1947г. България иска да бъде приета в организацията, САЩ се противопоставят, а през февруари 1950г. късат дипломатическите отношения с България. Прекъсват се контактите и със Западна Европа. Тези отношения се променят от средата на 50-те години с общия процес на разведряване.
|
|
|
|
|
|
Разведряването” и промените в българската външна политика
И след Сталин пътят на българската външна политика задължително минава през Москва. На 14 май 1955г. България е сред основателите на Организацията на Варшавския договор, който оформя военното лице на Източния блок. Но от средата на 50-те години блоковото противопоставяне отслабва и страната се възползва, за да уреди част от проблемите си със Запада. През март 1959г. България нормализира дипломатическите отношения със САЩ. Разширява се търговията със западноевропейските държави. На 1 март 1955г., съгласувано с Москва, България прекратява състоянието на война с Германия и това активизира търговските контакти с ФРГ, която заема първо място от западните страни в българския стокообмен. До установяване на дипломатически отношения обаче не се стига поради обявената от ФРГ доктрина “Халщайн”, според която не бива да се поддържат дипломатически отношения с държави, признали ГДР.
|
|
|
След Сталин Москва променя курса към Югославия и България трябва да подобри отношенията с нея, но по македонския въпрос е възприета тактиката на “временно мълчание, търпимост и сдържаност”, като отново не е изработена цялостна политика по националния въпрос. От лятото на 1953г. се очертава положителна промяна в отношенията с Гърция. Постигнат е успех при решаването на граничните спорове, а на 22 май 1954г. се възстановяват дипломатическите отношения. Остава обаче сериозният финансов спор – Гърция иска България да изплати предвидените в мирния договор репарации, а от българска страна се настоява от тях да се приспаднат неуредените гръцки финансови задължения към България отпреди Втората световна война и стойността на оставените в Беломорието български имущества. Положителните промени в международния климат оказват влияние и върху българо-турските отношения. Активизират се търговските контакти, но изселническият проблем продължава да спъва двустранното общуване. България отказва да разреши свободно изселване на българските турци, докато Турция го разглежда като предварително условие за развитие на отношенията в другите сфери.
През декември 1955г. България е приета в ООН заедно с още 15 страни. Решаваща роля имат не българските усилия в тази насока, а външният фактор, т.е. общият ход на международните отношения. Членуването в ООН укрепва международните позиции на страната.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 282; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!