Акцентите в българската външна политика от 60-те до 80-те години

Смазването на Унгарската революция през 1956г. показва на източноевропейските страни, че не могат да напуснат “лагера”, и всяка търси в рамките му свой модел на поведение, примирявайки се с ограниченията във външната политика. България под ръководството на Т. Живков избира позицията на най-близък съюзник на СССР. БКП одобрява съветската интервенция в Унгария (1956), заема “правилни” позиции в съветско-китайския спор и за разлика от Албания и Румъния не създава проблеми на Москва на Балканите. Български войски участват и в смазването на “Пражката пролет” през август 1968г. Т. Живков заема страната на СССР при сътресенията, които причиняват събитията в Полша (1970, 1976 и 1980-1981). От тази вярност Живков извлича изгоди за България – със съветска помощ се модернизира българската армия, развива се военната промишленост и е осигурена защита на страната, граничеща с две държави от НАТО. Просъветската политика на Живков два пъти достига дори до отказ от суверенитет. В края на 1963 г. ЦК на БКП взема решение за сближаване и в перспектива за обединение на страната със СССР. Мотивите на Живков са икономически – срещу това обещание, което трябва да се запази в тайна и е насочено към неопределеното бъдеще, той иска съветска помощ за обявения “скок” към комунизма. През 1973г. Живков успешно прилага същата тактика и към Л. Брежнев. В двуполюсния свят тази позиция носи изгоди на страната, но й създава траен образ на най-верен съветски сателит. Отношенията на България със Запада зависят от международния климат. През 60-те години при постигнато равновесие във въоръженията СССР се придържа към тезата за “мирно съвместно съществуване” между Изтока и Запада, а САЩ заменят политиката на “сдържане” на комунизма с тактиката на “прехвърляне на мостове” в икономиката и културата. По същото време Т. Живков поема държавното управление, в което привлича по-млади и професионално подготвени кадри, сред които и външния министър Иван Башев. Прагматизмът на двамата и отслабването на напрежението в международните отношения през 60-те години (макар и в тях да избухват сериозни кризи – Берлинската, Карибската, Чехословашката) активизира външната политика на страната. Своеобразен връх е постигнат в българо-френските отношения – подписани са дългосрочни спогодби за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество.
През 70-те години “разведряването”, свързано с Европейското съвещание за сигурност и сътрудничество, създава още по-добри възможности за развитие на контактите на България със западноевропейските страни. От 1971г. начело на българската дипломация е Петър Младенов, който остава на този пост до края на 1989г. Най-значими резултати са постигнати в отношенията с ФРГ – дипломатическите са възстановени през 1973г. и дават тласък на икономическите и политическите. Започва създаването на съвместни предприятия, ФРГ затвърждава първото място в стокообмена на България с капиталистическите страни. Забележителен е и напредъкът в икономическите контакти с Италия и според П. Младенов през 70-те години тя “неприкрито демонстрира своята готовност да измести Федералната република от първото място” в търговията с България. Под лозунга за подкрепа на националноосвободителните движения с впечатляващи темпове се развиват отношенията с арабските страни, от които България има голяма икономическа изгода. Като много перспективно се очертава сътрудничеството с Япония, особено във високите технологии. През 80-те години напрежението в международния климат ескалира и тази “втора студена война” слага негативен отпечатък върху българската външна политика. Рязко се влошават отношенията със САЩ, които обвиняват страната ни в държавен тероризъм, наркотрафик и търговия с оръжие. Провъзгласената от американска страна “българска следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ през 1981г. се използва за дискредитиране на най-верния съветски сателит. За негативния образ на България на международната сцена допринася и т.нар. възродителен процес. Тези фактори засягат най-сериозно отношенията на България със САЩ и Италия, докато тези с ФРГ, основани на прагматизма и взаимната изгода, продължават да се развиват интензивно.

Мы поможем в написании ваших работ!