Кризата от 80-те години и опитите за преодоляването й
През втората половина на 80-те години се очертава общата икономическа криза на социализма. Това кара Т. Живков да лансира най-мащабната си икономическа реформа. През 1987г. е приета т. нар. Юлска концепция, която се опитва при запазването на политическата система да трансформира централното планиране в пазарна икономика, включително и с отказ от монопола на държавната собственост. И тази най-далеч отиваща икономическа реформа е неуспешна, тъй като в условията на обща икономическа криза, нарастващ външен дълг и влошена международна конюнктура България не може да извърши подобна промяна. И от вътрешна, и от международна гледна точка се вижда, че времето на реформите е отминало и е време за замяна на съветската система с нова. Започва мъчителното завръщане към икономическите принципи на капитализма, от които Източна Европа се е откъснала след Втората световна война.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Каква е целта на икономическите промени в следвоенна България? По какъв модел се извършват?
2. Какво означава централизирана планова икономика? Къде възниква? Как се прилага в България? Докога съществува?
3. Има ли връзка между индустриализацията и кооперирането на земята? Ако има – каква е тя?
4. Каква е общата посока на всички икономически реформи от 60-те до 80-те години?
5. Проследете промените в селското стопанство. Каква е съдбата на българските селяни? Как се променя организацията на селскостопанското производство?
6. Направете анализ на последния документ. Как Тодор Живков оценява икономическите перспективи на България?
|
|
|
БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Победена България и трудният път към мира
На 9 септември 1944г. България е в дълбока международна изолация. Тя е във война и с Германия, и с държавите от Антихитлеристката коалиция. От първостепенна важност е бързо да сключи примирие с победителите, от които зависи съдбата й. За да стигне до него, България трябва да изтегли войските си от Западна Тракия – условие, което Англия поставя в защита на гръцките интереси. Това е краят на надеждите за запазване на обединението. Примирието със СССР, САЩ и Великобритания е подписано на 28 октомври 1944г. в Москва. Според предварителните договорености между победителите СССР има водеща роля в прилагането му.
Една от първите задачи на правителството на ОФ е да осигури участието на страната във войната срещу Германия и така да извоюва по-благоприятен мирен договор. От септември 1944 до май 1945г. българската армия участва в боевете в Македония и Южна Сърбия и настъпва в Унгария и Австрия. Жертвите са над 40 хиляди, но България не е призната за “съвоюваща”. Англия и САЩ под югославски и гръцки натиск не желаят наказанието на победена България да бъде смекчено. Българският военен принос обаче е безспорен и е аргумент при обсъждането на мирния договор. На мирната конференция в Париж през лятото на 1946 г. България се противопоставя на прекомерните гръцки претенции. Тя отстоява интересите си към Западна Тракия и иска от репарациите да й се приспаднат вложените там инвестиции, но без успех. На 10 февруари 1947г. в Париж е подписан мирният договор, плод на компромиси между победителките. България трябва да плати 45 млн. долара репарации на Гърция и 25 млн. на Югославия, но териториалната й цялост е запазена (вкл. Южна Добруджа). В края на 1947г. съветските войски напускат страната. Тя излиза от изолацията и придобива статут на суверенна държава.
|
|
|
Балканските проблеми пред българската външна политика 1944-1947г.
В отношенията със съседите се засилва значението на идеологическите мотиви, положението на България като победена страна и най-вече на указанията на Сталин. Най-значими са проблемите с Югославия. Тя иска да обедини населението от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония, което според нея е отделна “македонска нация” в една македонска държава в рамките на федеративна Югославия. Тя е улеснена от БРП, която се придържа към противоречащата на историческите факти и националните интереси теза на Коминтерна от 30-те години за “македонска нация”, а и подхожда идеологически към “нова Югославия”. През есента на 1944г. обаче България отклонява натиска за откъсване на Пиринския край, а след това и за създаване на южнославянска федерация, в която тя да бъде погълната като седма югославска република. Ролята на арбитър играе Сталин. Той приема българския възглед за поетапно изграждане на федерация на паритетни начала, но през 1946г. изисква България да развива “македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. БРП насилствено принуждава хората там да се обявяват за “македонци”. Поради външния натиск и идеологическите заблуди тя пренебрегва националните интереси.
Отношенията с Гърция се влошават поради гръцките териториални и финансови претенции. Първоначално по указание на Сталин България не подкрепя гръцките комунисти, но по време на гражданската война там (1946-1949) тя заедно с Югославия и Албания подпомага партизаните, а Гърция се оплаква в ООН. Умереният тон в отношенията между София и Анкара след войната се запазва до 1947г., когато се установява духът на студената война. България се опасява за сигурността на южната си граница и гледа на българските турци като на проводник на турското влияние, а Турция се чувства застрашена от комунистическата идеология на управляващите в София.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 332; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!