Политическата криза от началото на 1997г. и завръщането на СДС на власт
На 10 януари 1997г. протестна акция на опозицията около Народното събрание завършва с нападение над сградата. Започват всекидневни протести, а от 29 януари – и стачки. България навлиза в хиперинфлация. На 4 февруари 1997г. БСП се отказва от мандата си, а с посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили се споразумяват за предсрочни парламентарни избори. На 12 февруари президентът назначава служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски, а на 17 февруари то внася в Брюксел молбата на България за членство в НАТО (линк). Предсрочните избори от 19 април 1997г. показват коренната промяна на политическите нагласи. Категорична изборна победа печели коалицията Обединени демократични сили (СДС, Демократичната партия, БЗНС, БСДП) – с 52,26 % и 137 депутатски места, следвана от Демократичната левица (БСП и ПК “Екогласност”) с 22,07 % и 58 депутати и от Обединението за национално спасение (БНЗС “Никола Петков”, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация “Царство България”) със 7,6 % и 19 депутати, Евролевицата – с 5,5 % и 14 депутати, БББ – с 4,93 % и 12 депутати.
Започват дълбоки реформи: правителството на лидера на СДС Иван Костов въвежда валутен борд, който стабилизира финансовата система, продължава структурната реформа. Емблематичен за новия климат става призивът на президента П. Стоянов да бъде затворена “фабриката за илюзии”. В подкрепа на реформите са мобилизирани млади хора, които нямат спомен от социалната сигурност при социализма, а искат България възможно най-бързо да последва модела на Западна Европа. Привържениците на бавните реформи на поносима цена губят категорично властта и влиянието си в обществото.
|
|
|
Започва рязко повишаване на цените на транспорта и енергията. Преструктурирането на промишлеността води до закриване на нерентабилните предприятия и повишаване на безработицата. Особено болезнено се оказва разграждането на социалистическата социална държава в здравеопазването, образованието и социалната сфера. Войната на НАТО в Югославия заради Косово поляризира българското общество. През пролетта на 1999г. България се солидаризира с НАТО, а на 4 май 1999г. парламентът предоставя българско въздушно пространство на НАТО. С този акт българското правителство печели благосклонността на Запада. А финансовата подкрепа на международните институции му помага да стане първото правителство през прехода, изкарало 4-годишния си мандат.
Българската “година на чудесата” и нейните последици
Но едновременно със стабилизацията около правителството на Костов избухват корупционни скандали. Те, както и високата цена на макроикономическата стабилизация, раждат голямата изненада, която носят изборите на 17 юни 2001г. Те са спечелени категорично от току-що създадена формация на завърналия се в началото на април 2001г. бивш български цар Симеон Сакскобургготски Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ). Тя издига лозунги за нов морал и икономическа политика и получава 43 % и 120 депутатски места. ОДС получава гласовете едва на 18 % и 51 депутати, Коалиция за България (БСП и по-малки формации) – 17 % и 48 депутати, а ДПС влиза на парламента със 7,45 % и 21 депутати. Съставено е коалиционно правителство на НДСВ и ДПС. Уникално за Европа премиер става бивш цар.
|
|
|
Въпреки обещанията за ново начало, “царското” правителство продължава политиката на предишното. По време на мандата им България става пълноправен член на НАТО и завършва преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Но скандалите и сведенията за корупция не само не приключват, но и засягат премиера Сакскобургготски заради съмненията около върнатите му огромни царски имоти. Нова изненада донасят президентските избори през ноември 2001г., когато действащият президент Петър Стоянов губи от лидера на БСП Георги Първанов. Този избор е второто “чудо” на 2001г. Така България се оказва уникална страна с президент “бивш комунист” и премиер бивш цар. Въпреки надеждите на десните и левите, че на поредните избори през юни 2005г. НДСВ ще изчезне от политическата сцена, това не става. То се класира на второ място след Коалиция за България (31 %), но със своите 20 % НДСВ остава в управлението заедно с ДПС (12,7 %). Разединената десница влиза в парламента с три малки формации – ОДС (7,7 %), Демократи за силна България (6,45 %) и Български народен съюз (5,2 %). Голямата изненада на тези избори е класирането на четвърто място на новосъздадената националистическа Коалиция “Атака” (8,16 %). Липсата на изявен победител принуждава политиците да постигнат споразумение за ново коалиционно правителство на три формации: Коалиция за България, НДСВ и ДПС с министър-председател лидера на БСП Сергей Станишев. Основната му задача е да осигури присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007г.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Познавате ли Конституцията на Република България? Ако не – прочетете я.
2. Какви са българските особености, които играят роля в прехода?
3. Защо не успяват първите правителства на прехода?
4. На какво се дължи кризата от 1996-1997 г.?
5. Към кои държави можете да причислите съвременна България?
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 366; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!