Проблемите на българските роми (цигани)
Българските роми (цигани) живеят в сравнително компактни общности със специфичен начин на живот, като едва след Втората световна война те са принудени да уседнат трайно. В годините на държавния социализъм се полагат системни усилия те да бъдат включени в образователната система, да им бъдат открити специфични работни места и да изградят свое самочувствие.
Ромската (циганска) общност преживява тежко икономическите последици на прехода заради срива в системата за социално подпомагане. Пазарната икономика носи на ромите масова безработица, която тласка големи ромски групи към престъпност и просия. Ромската общност е единствената в България, която поддържа траен положителен демографски ръст. Официалните данни от преброяванията показват по-нисък брой на ромите, тъй като много от тях се самоопределят като българи или турци. Смята се, че реалният им брой възлиза на 600-800 хиляди.
Свободата за икономическа инициатива и средствата, отпускани от много европейски фондове и фондации, стимулират създаването на икономически и политически елит сред ромите. Появяват се известни богати фамилии, възникват ромски фондации и партии, подкрепящи една или друга политическа сила, ромски вестници и други медии. Държавата полага усилия не само за материалното и социалното подпомагане на ромите, но и за тяхното интегриране в българското общество. Този процес е изключително труден – неграмотността сред тях рязко нараства, безработицата кара много ромски семейства да се издържат от детски надбавки или от дребна престъпност. Въпреки трудностите България се включва в 10-годишната програма на група източноевропейски държави за интеграция на ромите, чието начало тържествено е обявено на 2 февруари 2005г. в София.
|
|
|
Българските националистически формации
В началото на прехода се създават и организации, които защитават правата на българското население, най-вече там, където то е малцинство. Първите формации са мотивирани от желанието да се договорят правата на етническите общности в смесените райони, за което през 1990г. е проведена Национална кръгла маса.
Българският национализъм добива нов глас, когато на политическата сцена се появява Жорж Ганчев като лидер на партия Български бизнес блок. Той издига открито националистически лозунги, съчетани с голяма доза популизъм, и успява да получи 17 % от гласовете на българите в президентските избори през 1992г. Този успех демонстрира жилавостта на национализма и факта, че много българи не са доволни от промените.
Като естествена реакция на приближаването на България до ЕС може да се приеме засилването на националистическите нагласи и влизането в Народното събрание на Коалиция “Атака” под ръководството на Волен Сидеров през 2005г. Това става и в контекста на нарастващи ксенофобски нагласи и етнически конфликти и в Западна Европа. Но новият български национализъм свидетелства преди всичко за недоволство от битовата престъпност сред ромите, от корупционните практики на ДПС и останалите политически сили и от маргинализирането на немалко българи.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои са най-важните етнически общности в България? Каква част от населението представляват? Познавате ли техни представители? Имате ли такива съседи?
2. Проследете промените в държавната политика към българските турци.
3. Какво мислите за българските цигани (роми)? Според вас, кое е по-правилно – да се интегрират в българското общество, или да развиват собствената си идентичност?
4. Какво мислите за българските националисти? Кои формации са националистически? Има ли разлика между патриотични и националистически формации? Ако да – каква е тя?
5. Как виждате бъдещето на етническите отношения в България?
ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА
В началото на 90-те години България най-после получава възможност да се завърне в семейството на европейските народи. Историческата съдба на нашата държава я откъсва от европейското обединение, но след края на студената война цяла Източна Европа поема по общия европейски път. Той се оказва по-дълъг и мъчителен, отколкото изглежда през повратната 1989г., но в началото на ХХІ в. България е стъпила твърдо на този път и приобщаването към Европейския съюз е предстоящо в най-скоро време.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 283; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!