България и Европа преди началото на прехода
Студената война приключва в периода 1989-1991г., но сближаването между двете части от двуполюсния следвоенен свят започва преди това. “Желязната завеса”, спусната през втората половина на 40-те години в средата на Европа, започва да се пропуква още в средата на 50-те години. Тогава започва бавен и труден процес на разведряване, който в края на 60-те години води до идеята за общоевропейска конференция. Тя дава резултат в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) и неговия Заключителен акт, подписан от 33 европейски държави, САЩ и Канада на 1 август 1975г. в Хелзинки. Отношенията между Изтока и Запада през следващите 15 години показват, че това, което не е постигнато със средствата на конфронтацията, може да се постигне чрез сътрудничество и сближаване. Отварянето на границите, засилването на контактите Изток – Запад, борбата за спазването на човешките права ерозират съветската система в Източна Европа и ускоряват рухването й в края на 80-те години.
До 1989г. България вече има контакти със страните от Европейската общност: през 1974г. установява технически връзки с комисията на Европейската общност, благодарение на което български текстил, черни метали и някои селскостопански стоки получават достъп до западноевропейския пазар, а на 9 август 1988г. установява и дипломатически отношения с ЕИО. През 1989г. България води преговори за премахване на дискриминацията на българските стоки, които обаче не завършват до 10 ноември 1989г.
|
|
|
Преориентация на българската външна политика
Промените настъпват веднага след 10 ноември 1989г. На 13 ноември 1989г., т.е. само три дни след смяната на върха в България, няколко европейски държави възстановяват визовия си режим с България (Норвегия, Австрия, Швеция, Дания, а на 30 ноември – и Финландия). Издигането на нови бариери между Изтока и Запада, този път от страна на Запада, противоречи на Заключителния акт от Хелзинки, но през 90-те години нещата вече изглеждат по различен начин – защитата на общото европейско пространство с висок жизнен стандарт от неканени натрапници е по-важно.
Същевременно в началото на декември новият държавен глава П. Младенов се обръща с писмо до Съвета на Европа, за да изрази желанието България да получи статут на “специално поканена страна”. На 4 юли 1990г. този статут е получен, а на 7 май 1992г. България става пълноправен член на Съвета на Европа, с което организацията нараства до 27 страни. Паралелно се водят преговорите и за икономическо сътрудничество, по които споразумение е постигнато през май 1990г.
Европейската общност също е принудена да се приспособява към промените в Източна Европа. В края на 1989г. тя приема програма за икономическо подпомагане на Полша и Унгария, наречена ФАР. През май 1990г. в Париж е създадена Европейска банка за възстановяване и развитие с първоначален капитал 11 млрд. долара, чиято цел е финансовото съдействие на страните от Източна Европа. Изразена е и “готовността на министрите да откликнат положително спрямо други страни от Централна Европа и особено ГДР, България и Югославия, когато те въведат в действие необходимите политически и икономически реформи”, осъществена до септември 1990г. Промените в Европа – Западната и Източната, създават благоприятна възможност за истинското обединение на континента.
|
|
|
Преговорите на България за присъединяване към европейските структури
През 1990г. Европейският парламент приема доклад “Споразумения за асоцииране със страните от Централна и Източна Европа”, който определя условията за започване на преговори за присъединяване. За България преговорите по условията срещат много пречки заради войната в Югославия. Въпреки това на 14 май 1992г. България започва преговори за асоцииране. Те се провеждат в седем кръга и на 9 март 1993г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, след чиято ратификация на 1 февруари 1995г. България става асоцииран член на Европейския съюз. Желанието на голям брой страни от Източна Европа да се присъединят кара Европейският съюз през юни 1993г. да приеме принципи за присъединяването. Те поставят общата рамка за присъединяване и изискват стабилни институции, върховенство на закона, спазване на правата на човека, защита на малцинствата, функционираща пазарна икономика и способност на кандидатката да посрещне натиска на конкуренцията в Съюза. След 1993г. усилията са в две посоки. От една страна, кандидатките се стараят да изпълнят критериите за членство, а от друга, ЕС се реформира, за да се приспособи към уникалното до момента разширяване. През юли 1997г. е приета Програма 2000 (Агенда 2000), в която ЕС представя виждането си за Европа на прага на ХХІ в.
|
|
|
Със завръщането на СДС на власт се ускорява движението на България към европейските институции. За това допринася и новият президент П. Стоянов – на 9 октомври 1997г. той подписва в Страсбург Рамковата конвенция за националните малцинства. В оценката на ЕС за 1997г. има много забележки към България, но развитието е налице. На 17 юли 1998г. България е приета за член на ЦЕФТА, с което влиза в по-широката икономическа общност на Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша и Румъния. След много трудности на заседанието на ЕС от декември 1999г. в Хелзинки България получава покана да започне преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. През април 2001г. благодарение на големите усилия на външната министърка Надежда Михайлова България става първата балканска държава, която е включена в Шенгенското пространство, и българските граждани вече могат да пътуват в Европа без визови ограничения. През декември същата година в Лаахен ЕС определя страните, които могат да бъдат приети през 2004г. Между тях не е България, тъй като тя не отговаря на изискването за функционираща пазарна икономика. Това решение се възприема болезнено в България, но показва реалното състояние на икономиката. Българският БВП на глава от населението е едва 24 % от средния БВП за ЕС. При това положение българската икономика не би могла да издържи на европейската икономическа конкуренция. Трудности в преговорите предизвиква и съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, чието затваряне искат Франция и Гърция, както и правото на чужденци да купуват българска земя.
|
|
|
България и НАТО
Друга структура, в контактите с която се изразява българското желание за интегриране, е НАТО. Тя не е чисто европейска, а евроатлантическа организация, но повечето страни от ЕС членуват в нея. След саморазпускането на Варшавския договор източноевропейските държави търсят нови гаранции за националната си сигурност и повечето ги намират в НАТО. Българските дипломатически контакти с НАТО датират от 1990г., когато външният министър Любен Гоцев се среща с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер. През 1991г. посещения в Главната квартира на НАТО в Брюксел правят министър-председателят Димитър Попов и президентът д-р Желю Желев. България се включва и в създадените за контакти с източноевропейските страни нови органи на НАТО – Северноатлантически съвет за сътрудничество и Партньорство за мир. Идеята за членство в НАТО предизвиква вътрешнополитическо противопоставяне в България, защото застрашава отношенията с Русия. Но в края на голямата криза от началото на 1997г. служебното правителство на Стефан Софиянски изпраща до Брюксел официалната молба на България за членство в НАТО. Войната на НАТО в Югославия през 1999г. заради Косово принуждава българските политици да заемат позиция .На 4 май 1999г. парламентът предоставя българско въздушно пространство на НАТО. Този акт е много непопулярен в българското общество, но печели благосклонността на Запада и ускорява преговорите за членство в НАТО. Проблемите около българското присъединяване към НАТО не са само външнополитически, а и чисто военни, тъй като българската войска не отговаря на стандартите на НАТО и се налага продължителна и скъпоструваща реформа.
Новото правителство на Симеон Сакскобургготски и особено външният министър Соломон Паси осъществяват заключителния етап от преговорите и от военната реформа, съкратила войската до 40 хил. военни. Благодарение на това на 2 април 2004г. българското знаме е тържествено издигнато пред Главната квартира на НАТО заедно с националните флагове на още шест държави.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 272; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!