ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ
С приемането на новата конституция в средата на 1991г. България окончателно скъсва връзката си с държавния социализъм и поставя основите на новото демократично общество. Но с нея не свършват дилемите на българския преход – острите политически спорове продължават, но те вече не са за посоката, а за скоростта и формата на преобразуванията. Различните политически сили, които се изграждат в управлението, демонстрират възможностите и недостатъците на парламентарната демокрация.
Новата демократична българска конституция
Едва през пролетта на 1991г. ВНС се заема с изработване конституцията, което предизвиква ново политическо противопоставяне. Част от опозицията, подкрепена и от президента Ж. Желев, обявява, че ВНС с мнозинство на бившите комунисти няма морално право да изработи демократичната конституция. За да попречат на приемането на конституцията, на 14 май 1991г. 39 депутати от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка. Въпреки това повечето депутати от СДС и мнозинството на БСП подготвят конституцията и на 12 юли 1991г. 309 от 400-те депутати тържествено я подписват. Тя създава законовата рамка на българския преход. Конституцията декларира стремежа България да стане “демократична, правова и социална държава”, “република с парламентарно управление”. Преживяното през последните десетилетия мотивира депутатите още в чл. 1 да запишат: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на
|
|
|
Желю Желев като президент народния суверенитет”. На преден план са изведени гаранциите за частната собственост, правата на гражданите, международноправните ангажименти на България. Изцяло нови са гаранциите за разделяне на трите вида власти, Конституционният съд, който бди за спазване на конституцията, и независимата съдебна власт. Новата българска конституция следва европейските демократични принципи и въпреки проявилите се по-късно недостатъци създава стабилност в управлението на демократична България.
Първото правителство на СДС
След приемането на конституцията за есента на 1991г. са насрочени избори за 36-о народно събрание. Консервативният “Августовски пуч” в Москва нанася удар по авторитета на БСП. От друга страна, спорът около конституцията предизвиква разцепление в СДС на непримирими – СДС (Движение), и умерени – СДС-Център и СДС-Либерали. На вторите демократични избори, проведени на 13 октомври 1991 г. изцяло по пропорционална система, изборна победа извоюва СДС (Движение) с 34,36 % и 110 депутати, БСП остава втора с 33,14 % и 106 депутати, а трето е ДПС със 7,55 % и 24-ма депутати. Победата на СДС му позволява да създаде правителство, но липсата на абсолютно мнозинство го поставя в зависимост от ДПС. Министър-председател става лидерът на СДС Филип Димитров. През януари 1992г. президентските избори са спечелени от Желю Желев с вицепрезидент поетесата Блага Димитрова. Така СДС получава всички държавни постове и може да започне радикални преобразувания.
|
|
|
Лидерът на ДПС Ахмед Доган поисква забраната на БСП, с което поставя началото на ново политическо противопоставяне. То се изразява в репресии срещу политици и организации от миналото, конфискация на имуществото на политически партии, профсъюзи и организации, процеси срещу Тодор Живков, Милко Балев, Стоян Овчаров и др., закони за декомунизация на обществото. Преразглеждат се закони, приети от ВНС, като закона за земята. Приоритет получават реституцията и приватизацията. Правителството на Филип Димитров се обявява за “смяна на системата” чрез ускоряване на икономическата реформа. Но действията му го противопоставят на социални и политически групи. То влиза в конфликт с част от парламентарната си група, с ДПС, с президента, със синдикатите, със селото, чието стопанство е разнебитено от желанието да се възстанови собствеността върху земята в “реални граници”, с масмедиите. Ф. Димитров изпада в изолация и след като на 28 октомври 1992г. не получава вот на доверие, подава оставка. На 30 декември 1992г. с мандата на ДПС за премиер е избран проф. Любен Беров, икономически съветник на президента. Новото правителство е експертно, а не политическо, липсва му ясна политическа подкрепа, което му пречи да провежда собствена политика, и икономическата реформа се забавя. Последиците са нарастване на безработицата, инфлацията, престъпността, която се трансформира в организирана. В края на лятото на 1994г. възможностите на проф. Беров се изчерпват и той подава оставка.
|
|
|
Преходът към пазарна икономика изисква преструктуриране, съпроводено с висока безработица, инфлация, загуба на социална стабилност. За България утежняващо обстоятелство са санкциите, наложени на Ирак и Либия, а по-късно и на Югославия – по общи изчисления загубите ни от тях се равняват на външния ни дълг. Цената на първите пет години на прехода (1989-1994) е: спадане на БВП с 24,4 %, промишлената продукция – с 49,3%, обемът на строителството – със 72%, а селскостопанската продукция – с 30%. През 1994г. безработицата достига 20,5% с регистрирани безработни 740 хил. души.
|
|
|
Неуспешно управление на БСП
Разочарованието на българите от последиците на прехода носят голяма изборна победа на БСП на изборите на 18 декември 1994г. Тя получава 43,5 % и 125 депутатски места, СДС остава втори с 24,23 % и 69 депутатски места, ДПС има 5,44 % и 15 депутатски места. В 37-ото НС влизат и нови сили – отделилата се в последния момент от СДС Демократическа партия в съюз с БЗНС създават “Народен съюз” и получават 6,51 % (18 депутати), а популисткият Български бизнес блок (БББ) на човека-партия Жорж Ганчев влиза в НС с 13 депутати. Новото правителство е оглавено от ръководителя на БСП Жан Виденов. Обществото се обръща към левицата, защото тя обещава по-плавни и безболезнени промени. Това се оказва невъзможно.
Правителството на Жан Виденов се опитва да смекчи прехода, но това забавя реформите. През 1995г. се опростяват дълговете и се субсидират държавните предприятия, повишават са пенсиите, заплатите и социалните помощи, но тези мерки не отговарят на препоръките на МВФ и отношенията с него са прекъснати. През 1995г. нараства производството, но в енергоемки производства. В началото на 1996г. се появяват признаците на приближаващата се криза, задълбочени и от изплащането на вноската от 2 млрд. долара по външния дълг. Натрупваните с години икономически проблеми, опитът да се води социална политика без икономически подем предизвикват финансова криза. В края на 1996г. банковата криза принуждава правителството да обяви, че единствена мярка за оздравяване на финансовата система на България е въвеждането на валутен борд. БСП губи доверието на обществото. Президентските избори през есента на 1996г. са спечелени категорично от общия кандидат на опозицията Петър Стоянов. Кризата стимулира вътрешнопартийните борби в БСП и предизвиква извънреден конгрес (21-22 декември 1996г.), на който Жан Виденов подава оставка. В края на 1996г. България се оказва в обща криза – финансова, икономическа, правителствена, политическа.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 323; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!