Дисидентството и формирането на новата политическа система
Краткотрайното съществуване на българското дисидентство (година и половина) не позволява на противниците на социализма да се подготвят за промените. На 10 ноември 1989г. те са изненадани, макар и приятно.
За по-малко от месец след отстраняването на Живков, на 7 декември 1989г., слабите и разпокъсани дисидентски групи се обединяват с възстановяващите се “исторически” партии в единен Съюз на демократическите сили. Тази политическа коалиция поставя началото на новата плуралистична политическа система в България. В началото отношението на СДС към властта е отрицателно – чисто по дисидентски всяка власт се възприема като зло, срещу което трябва да се води борба. Но развитието на политическия процес принуждава българските дисиденти да станат политици, чиято цел е властта, за да могат да осъществят своята алтернативна програма. Макар да не започват прехода в България, дисидентските организации са тези, които тласкат промените напред. Те не успяват да спечелят първите демократични избори през юни 1990г., но мобилизират общественото недоволство и принуждават управляващите да се съобразяват с техните позиции. Отричането на социализма поставя СДС в дясното политическо пространство, но широкият му коалиционен характер го прави нестабилна формация. От СДС се раждат повечето политически партии, разположени в дясното и центристкото пространство: Демократическата, новият БЗНС (с множество представители), Радикалдемократическа партия, БСДП, Съюз на свободните демократи и др. Когато към тях се добави и изграденото върху дисидентските нагласи турско Движение за права и свободи, може да се направи изводът, че дисидентското движение има най-големи заслуги за формирането на плуралистичната партийна система в България.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво отличава българските дисиденти от източноевропейските?
2. За кои дисидентски организации можете да се сетите? Чували ли сте имената на техните лидери?
3. Какво е участието на интелигенцията в дисидентското движение? Защо?
4. Играе ли българското дисидентство роля при рухването на социализма? Има ли връзка между дисидентските организации и новите политически формации?
5. Направете анализ на документите на дисидентското движение! Как ще ги оцените от днешна гледна точка?
ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ
България в началото на ХХІ в. е национална държава, в която живеят различни етнически групи. Етническата пъстрота несъмнено обогатява културата, но създава и вътрешни противоречия, които могат да еволюират до остри кризи и войни, както става в бивша Югославия през 90-те години на ХХ в. Това е причината етническите отношения да продължават да предизвикват изключително голям интерес. Етническите групи представляват “относително голяма група хора, свързани помежду си чрез вярата в общ произход, чрез общи черти в културата, историята и актуалните преживявания, и притежаващи определено съзнание за идентичност и солидарност”. За историята на национална държава като България мирното съжителство на етническите групи е изключително важно.
|
|
|
Промени в етническите отношения в началото на прехода
България посреща прехода като държава, опитваща се насилствено да наложи модела “един етнос, една култура, бит, религия, обичаи” (по думите на Тодор Живков). Плод на този стремеж е “възродителният процес”, под което понятие се разбира насилственото преименуване на мюсюлманите с български имена. Въпреки че продължава почти пет години, тази политика не дава очакваните резултати. През пролетта на 1989г. “българите с възстановени имена” започват да се бунтуват и по този начин подготвят предпоставките за “голямата промяна” в България. Турските протести принуждават Т. Живков в края на май 1989г. да направи официално заявление, че турците могат да напуснат България, ако пожелаят. Така започва поредната в българската история изселническа вълна, включваща над 300 хил. български турци. Изселването задълбочава икономическия срив на системата.
Голямата промяна в отношението към българските мюсюлмани настъпва едва след свалянето на Живков. Нестихващите демонстрации на мюсюлманите с искания да си върнат имената принуждават новото ръководство на БКП още преди края на годината да преразгледа “възродителния процес”. На 29 декември след пространен доклад на Александър Лилов ЦК на БКП осъжда насилието и възстановява правото на мюсюлманите свободно да избират имената си. Сред българските турци този процес придобива масови размери – до пролетта на 1991г. около 600 хил. души връщат имената си. Връщат старите си имена и част от българомохамеданите, преименувани още през 70-те години.
|
|
|
Решението от 29 декември 1989г. успокоява мюсюлманите, но предизвиква реакция сред българите от смесените райони. Те се обявяват против решението, защото го намират прибързано и неподготвено, а и ги поставя в трудна позиция. В тази обстановка се ражда новият български национализъм (различен от Живковия), инспириран от огорченията на губещите от промените българи. Създават се организации като Общонародния комитет за защита на националните интереси, Отечествената партия и труда и др.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 310; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!