Пред прага на Европейския съюз
В началото на ХХІ в. България вече е на последната отсечка преди приемането в ЕС. Европейският бюджет за периода 2007-2013г. предвижда около 12 млрд. евро за присъединяването на България и Румъния, което демонстрира готовността на ЕС да приеме двете балкански страни на 1 януари 2007г. На 13 април 2005г. европейският парламент утвърждава договора за присъединяване на България и Румъния. Но трудностите, които съпровождат голямото разширяване на ЕС от май 2005г. (тогава се присъединяват 10 държави, 8 от които – източноевропейски), както и неуспехът на Европейската конституция карат европейските институции да бъдат по-предпазливи. Поставени са допълнителни условия и дори е формулирана предпазна клауза, чрез която присъединяването може да бъде отложено с година до 1 януари 2008г.
Благодарение на последователните усилия на всички български правителства и на основната преговаряща с ЕС Меглена Кунева България успешно приключва преговорите в 30-те области и на 25 април 2005г. на специална церемония в Люксембург е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС. Две седмици по-късно, на 11 май, Народното събрание ратифицира договора и започва дългият процес на ратификацията му от всички 25 членуващи в ЕС държави.
Последните крачки от пътя на България към ЕС съвсем не са лесни. Те са съпроводени с големи усилия в няколко сфери: промени в българската конституция според изискванията на ЕС – дадено е правото на чужденци да купуват земи, променени са текстовете, свързани със съдебната система; съобразяване на българските предприятия с нормите на ЕС, затваряне на блокове от АЕЦ “Козлодуй”, борба с организираната престъпност и корупцията. За проблемите в България предупреждава през юни 2005г. Европейската комисия със специално писмо до българското правителство. От свършеното от България и от Румъния през 2006г. и от волята на европейските държави да подкрепят присъединяването зависи и възможността от 1 януари 2007г. двете страни да станат 26-а и 27-а членка на ЕС. Когато се говори за завръщането на България в Европа, всъщност става дума за приобщаване на България към една нова Европа. Тази, която вече се е обединила върху общи принципи и която не се отказва от желанието да интегрира целия континент в единна икономическа и политическа структура. Защото по думите на големия полски философ Лешек Колаковски: “Дотогава, докато източно- и средноевропейските народи имат основание да чувстват, че са изтръгнати със сила от историческия им континуитет, дотогава цяла Европа ще боледува.”
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво означава изразът “присъединяване на България към Европа”? България европейска държава ли е?
2. Кога започват опитите на България да се интегрира в западноевропейските институции?
3. Коя е първата европейска организация, в която е приета демократизираща се България?
4. Какво включва програмата ФАР?
5. Кога България започва преговори за присъединяване към ЕС? При какви условия?
6. Как мислите – по-добре или по-зле ще се чувстват българите в ЕС?
|
|
|
Приложение № 1
Таблица на Българските владетели
| Титла | Име | Династия | Години на управление | Бележки | ||
| 1. 1. Митични или хипотетични български владетели | ||||||
| Зиези | син на Сим и внук на Ной | ? | митичен прародител на българите | |||
| Мосох | син на Яфет | ? | митичен илиро-български прародител | |||
| Илирик | ? | 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр | Йеросхимонах Спиридон го нарича първи илирически крал | |||
| Бладилий(Владилий) | ? | 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр | Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал | |||
| Колад (Колед/Коледа) | ? | 763 (700) пр. Хр - ? | Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал | |||
| Брем | син на Колад | ? | Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал | |||
| Болг (Боу) | син на Колад | 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр | Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал | |||
| Ладо (Лил/Лила) | ? | 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр | Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал | |||
| Перун(Пеперуд) | ? | 360 пр. Хр - 340 пр. Хр. | ||||
| Сирма | ? | 340 пр. Хр - 300 пр. Хр. | ||||
| Агрон | ? | 300 пр. Хр - 270 пр. Хр | ||||
| Лангар | ? | 270 пр. Хр - 250 пр. Хр. | Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи | |||
| Пиний | ? | 250 пр. Хр - 200 пр. Хр | ||||
| Кан | Мотун | Дуло | 209 - 174 г. пр. Хр. | |||
| Гентий | ? | 200 пр. Хр - 120 пр. Хр. | ||||
| Декефал | ? | 120 пр. Хр - ? | ||||
| Вологис | ? | 58 пр. Хр - ? | ||||
| Кан (княз) | Авитохол | Дуло | ок.153 - ? | Някои автори го отъждествят с хунския вожд Атила. | ||
| Кан (княз) | Атилла | ? | 400 - 430 | Поп Йовчо вероятно има предвид хунския вожд Атила. | ||
| Кан (княз) | Ирник (Бел-Кермек/Ернак) | Дуло | 455 - 465 | |||
| Кан (княз) | Борис | ? | 490 - 502 | |||
| Кан (княз) | Волег | ? | 502 - 530 | |||
| Кан (княз) | Реан (Кеанос) | ? | ? - 504 - ? | Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите. | ||
| Кан (княз) | Драгон | ? | 530 - ? | |||
| 1. 2. Владетели на Велика България
| ||||||
| Кан (княз,патриций) | Органа | род Дуло | 617 - 630 | регент на утигурите | ||
| Кан (княз) | Гостун | род Ерми | 630 - 632 | |||
| Кан (княз,патриций) | Кубрат (Курт) | род Дуло | 632 - 665 | |||
| Кан (княз) | Батбаян(Безмер) | род Дуло | 665 - 668 | |||
| 1. 3. Владетели на Първата българска държава
| ||||||
| Кан | Аспарух | род Дуло | 681 - 700 | Столицата е била Плиска. | ||
| Кан (княз, кесар) | Тервел(Тривелий) | род Дуло | 700 - ок. 721 | |||
| Кан | Кормесий | род Дуло | ок. 721 - 738 | |||
| Кан | Севар | род Дуло | 738 - 753 или 754 | |||
| Кан | Кормисош | род Вокил | 753 или 754 - 756 | |||
| Кан | Винех | род Вокил | 756 - 760 | |||
| Кан | Телец | род Угаин | 760 - 763 | |||
| Кан | Сабин | род Вокил | 763 - 766 | |||
| Кан | Умор | род Вокил | авг.-септ.766 | |||
| Кан | Токту | вероятно род Угаин | 766 - 767 | |||
| Кан | Паган | неизвестен род | 767 - 768 | |||
| Кан | Телериг | неизвестен род | 768 - 777 | |||
| Кан | Кардам | неизвестен род | 777 - 803 | |||
| Кан | Крум (Крун) | неизвестен род, може би Дуло | 803 - 814 | Първите писани закони | ||
| Кан | Омуртаг | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 814 - 831 | вероятно в началото управлява с регенти Докум, Цог и Диценг, според някои източници - братя на Крум | ||
| Кан | Маламир | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 831 - 836 | вероятно в началото управлява с регент кавхан Исбул | ||
| Кан | Пресиян I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 852 - 864 | България приела християнството през 865 г. | ||
| Княз | БорисI (Михаил) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 864 - 889 - княз | България приела християнството през 865 г. | ||
| Княз | Владимир (Расате) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 889 - 893 | |||
| Цар | Симеон I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | 893 - 913 -княз василевс на българите 918 - 927 - василевс на българите и ромеите | Златен век на българската книжнина.Новата столица се казвала Велики Преслав. | ||
| Кан | ПетърI (Свети цар Петър) | Крум, вероятно част от Дуло | 927 - 969 | 30-годишният договор с Византия | ||
| Кан | Михаил | Крумова династия, вероятно част отДуло | 969 - 970 | брат на Петър I вдигнал бунт и обявил се за цар | ||
| Кан | Борис II | Крумова династия, вероятно част отДуло | 970 - 971 | |||
| Колективно наместничество на комитопулите | Давид, Мойсей, Арон, Самуил | Вероятно Крумова династия | 971 - 977 | синове на комит Никола | ||
| Цар | Роман | Крумова династия, вероятно част отДуло | 977 - 997 | |||
| Цар | Самуил | Комитопули, вероятно клон наДуло | 997 - 1014 | В Република Македония официално се приема, че цар Самуил е македонски славянски цар, който дава началото на т.нар. Самуилово царство, което продължава до смъртта на княз ПресиянII. | ||
| Цар | Гавраил Радомир | Комитопули, вероятно клон наДуло | 1014 - 1015 | |||
| Цар | Иван Владислав | Комитопули, вероятно клон наДуло | 1015 - 1017 | |||
| Княз | Пресиян II | Комитопули, вероятно клон наДуло | 1017 - 1018 | България под Византийско владичество. | ||
| 1. 4. Обявени за владетели при въстания срещу Византийското владичество | ||||
| Цар | Петър II(Делян) | Комитопули, вероятно клон наДуло | 1040 - 1041 | |
| Цар | Петър III(Константин Бодин) | Комитопули, вероятно клон наДуло | 1072 | |
| 1. 5. Владетели на Втората българска държава | ||||
| Цар | Петър IV(Теодор) | Асеневци | 1185 - 1197 | |
| Цар | Иван Асен I(Белгун) | Асеневци | 1190 - 1196 | съвладетел |
| Цар | Иванко | Асеневци | 1196 | узурпатор |
| Цар/Крал | Калоян(Йоаница) | Асеневци | 1197 - 1207 | Признат за крал от папата. Пленява император Балдуин. |
| Цар | Борил | Асеневци | 1207 - 1218 | според някои узурпатор |
| Цар | Иван Асен II | Асеневци | 1218 - 1241 | Разбива Теодор Комнин. Обсажда Константинопол. България отново е на 3 морета. |
| Цар | Калиман I Асен | Асеневци | 1241 - 1246 | регентски съвет |
| Цар | Михаил II Асен | Асеневци | 1246 - ок. 1253 - регентски съвет, начело с Ирина Комнина ок. 1253 - 1256 - самостоятелно управление | |
| Цар | Калиман II | Асеневци | 1256 | |
| Цар | Ростислав Михайлович | тъст на Михаил II Асен | 1256 - 1261 | коронясан в Търново, но се оттегля в имението си в Срем, а после в Чернигов, като запазва титлата си |
| Цар | Мицо Асен | Мицо / Асеневци | 1256 - 1263 | след 1257 г. мести резиденцията си в Преслав, подкрепян от Византия |
| Цар | Константин I Асен | Тих / Асеневци | 1257 - 1277 | |
| Император | Яков Светослав | Асеневци | 1262 - 1276 | деспот, зет на Иван Асен II, управител на Видинската област, обявил се за император |
| Цар | Ивайло (Иваил) | ? | 1278-1279 | |
| Цар | Иван Асен III | Мицо/Асеневци | 1279 - 1280 | |
| Цар | Георги I Тертер | Тертеровци | 1280 - 1292 | |
| Цар | Шишман I | Шишмановци /Асеневци | 1280 - 1313 | Видински деспот, наследник на Асеневци, обявява се за цар, но признава върховенството на Търново |
| Цар | Смилец | Смилец | 1292 - 1298 | |
| Цар | Иван „Смилец“ | Смилец | 1298 - 1300 | регентски съвет, начело със „Смилцена“, а по-късно с деспот Елтимир |
| Цар | Чака | татарин, потомък наЧингис Кан /Тертеровци | 1299 - 1300 | |
| Цар | Теодор Светослав | Тертеровци | 1300 - 1321 | |
| Цар | Михаил | Тих / Асеневци | 1301 | син на Константин I Асен и Мария Палеологина, титлата му е призната от Византия, но загива в сражение с Теодор Светослав при Овеч |
| Цар | Георги II Тертер | Тертеровци | 1321 - 1322 | |
| Цар | Михаил III Шишман Асен | Шишмановци /Асеневци | 1323 - 1330 | |
| Цар | Иван Стефан | Шишмановци /Асеневци | 1330 - 1331 | |
| Цар | Иван Александър | Шишмановци(Срацимировци) | 1331 - 1371 | |
| Цар | Белаур | Шишмановци /Асеневци | 1331 - 1336 | брат на Михаил III Шишман - реално управлява Видинската облат, но е отстранен след война с Търново |
| Цар | Михаил Асен | Шишмановци /Асеневци | 1336 - 1354 | син на Йоан Александър, обявен за съцар в Търново |
| Цар | Иван Асен IV | Шишмановци /Асеневци | 1336 - 1354 | син на Йоан Александър, обявен за съцар в Преслав |
| Цар | Шишман II | Шишмановци /Асеневци | 1341 | син на Михаил III Шишман, титлата му е призната от Византия, но прекарва живота си в емиграция |
| Цар | Иван Шишман | Шишмановци(Срацимировци) | 1371 - 1395 | |
| Цар | Иван Асен V | Шишмановци(Срацимировци | 1371 | брат на Иван Шишман, известен и под името цар Ясен |
| Цар | Иван Срацимир | Шишмановци(Срацимировци | 1336 - 1355 -съцар 1355 - 1396 - самостоятелен владетел | управлява във Видин |
| 1. 6. Обявени за владетели при въстания срещу Османското владичество | ||||
| Цар | Константин II Асен | Шишмановци(Срацимировци) | 1396 - ок. 1422 | Управлява във Видин с прекъсвания. |
| Цар | Шишман III | Шишмановци(Срацимировци) | 1598 | |
| Княз | Ростислав Стратимирович | Шишмановци(Срацимировци) | 1686 | |
| Крал | Карпош | 1689 | ||
| 1. 7. Владетели (конституционни монарси) на Третата българска държава | ||||
| Княз | Александър | Батенберг | 17.04. 1879 – 26.08. 1886 | |
| Княз | Валдемар Датски | Олденбургови, (Дания) | 29.10. 1886 | избран за княз от III ВНС, но отказва да заеме престола |
| Княз / Цар | Фердинанд | Сакскобургготски | 7.07.1887 – 22.09.1908 - княз 22.09.1908 – 3.10.1918 – цар | |
| Цар | Борис III | Сакскобургготски | 3.10.1918 – 28.08.1943 | |
| Цар | Симеон II | Сакскобургготски | 28.08.1943 – 15.09.1946 | управлява с регентски съвет |
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ПРАИСТОРИЯ И АНТИЧНОСТ
1. Праистория на днешните български земи.___________________________________________________________________________________1
2. История и култура на древна Тракия._______________________________________________________________________________________3
3. Балканският полуостров в границите на Римската империя.____________________________________________________________________6
II. СРЕДНОВЕКОВИЕ И ОСМАНСКИ ПЕРИОД
1. Славяни и прабългари до създаването на Българската държава на Балканския полуостров.__________________________________________9
2. Създаване и развитие на Българската държава (VІІ-VІІІ в.). __________________________________________________________________12
3. Развитие и териториално разширение на България през първата половина на ІХ в._______________________________________________17
4. България през втората половина на ІХ в. Покръстване на българите.___________________________________________________________20
5. Славянската писменост и българите при управлението на княз Борис I. ________________________________________________________23
6. Българската държава при цар Симеон. ____________________________________________________________________________________26
7. "Златният век" на българската култура. ___________________________________________________________________________________29
8. Българската държава и общество при управлението на цар Петър. ____________________________________________________________31
9. Залезът на Първото българско царство. ___________________________________________________________________________________34
10. Българските земи под византийска власт. Културното наследство на първото българско царство. _________________________________37
11. Възстановяване и укрепване на българската държава. ______________________________________________________________________39
12. България при цар Калоян. ______________________________________________________________________________________________41
13. Българската държава при управлението на цар Иван Асен ІІ. ________________________________________________________________43
14. България през втората половина на ХІІІ в. ________________________________________________________________________________46
15. Българската държава през първите десетилетия на ХІV в. ___________________________________________________________________49
16. България при цар Иван Александър. _____________________________________________________________________________________51
17. Залезът на Второто българско царство. ___________________________________________________________________________________54
18. Българските земи под османска власт. ___________________________________________________________________________________57
19. Българите в Османската империя. _______________________________________________________________________________________61
20. Антиосманска съпротива на българите. __________________________________________________________________________________65
III. ВЪЗРАЖДАНЕ
1. Българското възраждане – начало на Новата българска история.______________________________________________________________71
2. Ранно българско възраждане.____________________________________________________________________________________________ 72
3. Зараждане на българската национална идея._______________________________________________________________________________ 74
4. Стопанска активност на възрожденските българи.__________________________________________________________________________ 76
5. Просветното дело в българските земи.____________________________________________________________________________________ 79
6. Възстановяване на независимата българска църква._________________________________________________________________________ 80
7. Възрожденската култура.________________________________________________________________________________________________83
8. Българските бунтове и завери през първата половина на ХІХ в.________________________________________________________________85
9. Националноосвободително движение на българите през 50-те и 60-те години на ХІХв.____________________________________________87
10. Комитетското десетилетие._____________________________________________________________________________________________89
11. Априлското въстание – 1876 г.__________________________________________________________________________________________91
12. Освобождението на България .__________________________________________________________________________________________93
IV. БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ 1878 г.
1. Раждане на Нова България.______________________________________________________________________________________________97
2. Княжество България и Източна Румелия.__________________________________________________________________________________99
3. Съединението на Източна Румелия с Княжество България.__________________________________________________________________101
4. Политическо развитие на Българската държава до балканските войни._________________________________________________________103
5. Възход на българската икономика._______________________________________________________________________________________106
6. Българските общество и култура.________________________________________________________________________________________108
7. България, нейните съседи и Европа.______________________________________________________________________________________110
8. Борбата на българите за освобождение продължава.________________________________________________________________________112
9. България в балканските войни.__________________________________________________________________________________________115
10. Първата световна война и България._____________________________________________________________________________________117
11. Националната катастрофа и бурното следвоенно десетилетие - 1919-1931 г.___________________________________________________119
12. От парламентарна демокрация към авторитарен режим - 1931-1939 г.________________________________________________________122
13. Външната политика на България между двете световни войни.______________________________________________________________124
14. Българският национален въпрос под сянката на Ньойския договор.__________________________________________________________127
15. Икономика, общество, култура в междувоенния период.___________________________________________________________________130
16. България в годините на Втората световна война.__________________________________________________________________________132
V. СОЦИАЛИЗЪМ
1. Преходният период на “Народната демокрация” – 1944-1947 г._______________________________________________________________135
2. В “униформата” на сталинския социализъм – 1948-1953 г.___________________________________________________________________137
3. “Размразяването” – надежди и разочарования на десталинизацията – 1953-1962 г._______________________________________________139
4. “В утробата на кита” – България през 60-те и 70-те години.__________________________________________________________________141
5. Предизвикателствата пред българската икономика от края на 40-те до началото на 80-те г._______________________________________144
6. Българската външна политика след Втората световна война._________________________________________________________________146
7. Властта, интелигенцията и културните процеси в България след Втората световна война.________________________________________149
8. Демографски проблеми и етнически отношения в България след Втората световна война.________________________________________152
9. Кризата от 80-те години и крахът на социализма.___________________________________________________________________________155
VI. ДЕМОКРАЦИЯ
1. Проблеми на българския преход към демокрация.__________________________________________________________________________157
2. Българското дисидентство и формирането на новата политическа система._____________________________________________________159
3. Етнически общности в съвременна България.______________________________________________________________________________161
4. Завръщането на България в Европа в годините на прехода.__________________________________________________________________164
ПРИЛОЖЕНИЯ___________________________________________________________________________________________________________167
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 293; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!