БЪЛГАРИЯ, НЕЙНИТЕ СЪСЕДИ И ЕВРОПА
Още докато се води борбата за границите, в които ще бъде възстановена модерната българска държава, става ясно, че резултатът й ще зависи много повече от намеренията, интересите и съотношението на силите на великите държави, отколкото от желанията на българите. Тази тенденция е валидна за повечето малки и средни държави на европейския континент, но за развитието на младите християнски държави на Балканите тя е основна. Причината е специалният интерес на Великите европейски сили към Балканите в епохата, когато Османската империя постепенно се отдръпва от полуострова и се изостря борбата за османското наследство. За да бъдат успешни действията им, българските политици трябва да се съобразяват с външните фактори.
Отношенията между балканските държави
Докато подготвят своята национална революция, българите се радват на съдействие и подкрепа от съседните християнски държави, откъснали се по-рано от Османската империя – Румъния, Сърбия, Гърция. Широка общобалканска дейност развиват и идеолозите на българската национална революция Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, а и много други български революционери участват в борбите на християнските народи срещу Османската империя. Възникването на новата българска държава обаче променя балканските отношения. Макар и значително орязана в сравнение с границите от Санстефанския договор, територията на Княжество България (64 хил. кв. км) се оказва по-голяма от тогавашна Сърбия (48 хил. кв. км) и равна на Гърция (64 хил. кв. км). Резултатите от Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. създават ново съотношение на силите на Балканите – от една страна, нараства броят на младите християнски държави, обединени от желанието си да прогонят Османската империя от полуострова, но, от друга, ражда се нов регионален фактор, с който трябва да се съобразяват останалите държави. Освен това Временното руско управление и фактът, че българските държавни институции са изградени под руско наблюдение, създават опасения сред балканските страни, че България ще стане верен проводник на руската политика, целяща придобиването на контрол върху Проливите. В истинска “ябълка на раздора” между България, Сърбия и Гърция се превръща пъстрата етнически област Македония. Решението на Берлинския конгрес да откъсне Македония от българската държава и да я върне в границите на Османската империя дава възможност на сръбската и гръцката национална пропаганда да предприемат целенасочени усилия за изменение на етническия характер на областта. Македония е територията, върху която пряко и най-остросе сблъскват интересите на трите християнски балкански държави.
|
|
|
Основната българска външнополитическа цел – да се обединят всички останали под чужда власт българи в една държава, предопределя големите трудности в отношенията на България с всичките й съседки. Общите интереси, но и противоречивите цели на балканските държави водят до чести и резки промени в техните отношения, които варират от приятелски и съюзни до конкурентни и враждебни. Тази тенденция създава нестабилност на Балканите, които още през този период се оприличават на “буре с барут”. Ярък пример за кризисните отношения на балканските държави е Сръбско-българската война от 1885 г. Българите, осъществили Съединението на Източна Румелия с Княжество България, си дават сметка, че то нарушава баланса на силите на Балканите, и очакват външна намеса. Но предполагат, че тя ще дойде от Османската империя, чиито права върху Източна Румелия са засегнати пряко. Империята не реагира, вероятно защото отдавна се е примирила със загубата на Източна Румелия. Вместо това остро протестират Сърбия и Гърция, които възприемат рязкото уголемяване на България (достигнала 96 345 кв. км) като истинско предизвикателство. С подкрепата на Австро-Унгария Сърбия решава да наложи силово – с оръжие, своето желание за запазване на статуквото на Балканите и на 2 ноември 1885 г. обявява война на България. Войната е краткотрайна и победоносна за България. Тя завършва с Букурещкия мирен договор от 19 февруари 1886 г., утвърдил новото балканско статукво, в което важна роля играе съединена България. Сръбско-българската война от 1885 г. демонстрира колко лесно всяка промяна на Балканите може да доведе до война. Военният конфликт е разрешен много бързо, но балканските противоречия не са решени, те остават и продължават да предопределят отношенията на Балканите и през ХХ в. Въпреки тази местна специфика не бива да се забравя, че балканските конфликти обикновено се подклаждат от Великите европейски сили, които използват балканските държави по-скоро като фигури в стратегическите си планове.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 307; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!