Установяване на княжески личен режим



Новото правителство на умерения консерватор К. Стоилов (1894-1899г.) трябва да преодолее съпротивата на привържениците на Стамболов, затова Стоилов изгражда нова политическа партия – Народната. Тя се подкрепя от банкери, богати търговци и акционери (Гешови, Бурови, Губиделникови), които искат стабилизиране на политическия живот. Платформата й декларира “вярност и преданост към ижецарстващия княжески дом и династията му”, стремеж към “икономическо повдигане на страната чрез покровителството на местната търговия, промишленост и земеделие”, “искрена признателност към нашата освободителка и заякчаване на връзките и интересите, които ни свързват с нея”. Обявява се амнистия, освобождават се политическите затворници, завръщат се и емигрантите. Формират се нови политически партии – през 1896г. Петко Каравелов създава Демократическата, Драган Цанков и Стоян Данев – Прогресивнолибералната, Васил Радославов структурира Либералната, а привържениците на Стефан Стамболов – Народнолибералната. Новите партии се създават около ярки личности, с което се поставя начало на тенденцията всеки лидер да има своя партия, получаваща негово име – стамболовисти, радослависти, цанковисти и т.н.

В края на ХIХ в. възникват и първите социални партии. През 1891г. Димитър Благоев и Янко Сакъзов учредяват Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), която скоро се разделя на умерени и крайни, на партисти и съюзисти, по-късно – на широки и тесни социалисти. През 1899г. Цанко Церковски и Янко Забунов създават Български земеделски народен съюз (БЗНС), който разчита на най-многобройната социална група – селяните. Принципите на либералната демокрация си проправят пътя и в България. Заслуга на правителството на К. Стоилов е нормализиране на вътрешната и външната политика. Великите сили признават княз Фердинанд, което му позволява отново да смени правителството. На 19 февруари 1899г. той възлага управлението на Либералната и на Народнолибералната партия (стамболовисти). Правителството възстановява натуралния десятък, на което през пролетта на 1900г. селяните реагират с бунтове. Вътрешният министър В. Радославов жестоко смазва селяните, а това дава основание на княз Фердинанд за нова смяна на правителството.

Между 1901 и 1903г. се сменят правителствата на демократа Петко Каравелов и на Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия. Следва второ управление на стамболовистите (1903-1908г.). Така в началото на ХХ в. се очертава тенденцията княз Фердинанд да предизвиква правителствени кризи, да сваля и качва правителства, да не се съобразява с партиите, да контролира армията. Тази практика започва да се нарича “личен режим”. През 1904г. се приема специален закон за защита на княза и неговото семейство от нападките в печата, който ограничава свободата на словото. Недоволството на българското общество от политиката на княз Фердинанд се изразява по време на тържественото откриване на сградата на Народния театър през 1907г. Тогава студентите освиркват княза, заради което университетът временно се закрива.

 

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. Какви са причините за избухването на политическата криза от 1886-1887 г.? Защо княз Александър І Български напуска престола? Какви са международните последици от кризата?
2. Как ще оцените действията на Стефан Стамболов по време на политическата криза от 1886-1887 г.? Как действа като министър-председател?
3. Кои действия на Стамболов можете да оцените като положителни за България и кои имат отрицателни последици?
4. Можете ли да оцените действията на втория български княз Фердинанд Сакскобургготски?
5. Как ще характеризирате българските политически партии? Потърсете повече информация за техните програми, политически действия и лидери. Опитайте се да ги сравните с европейските.

ВЪЗХОД НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Първите десетилетия от съществуването на новата българска държава дават възможност на българите да се развиват необезпокоявани от чуждата власт и да покажат на какво са способни в съграждането. През трите десетилетия от Освобождението до балканските войни българите се приспособяват към новите икономически условия на националната държава и се преориентират от традиционните пазари на Османската империя към модерния европейски пазар. Този процес не е нито лек, нито безкризисен, но въпреки трудностите българите не се обезверяват и продължават своето “завръщане в Европа”.


Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 341; Мы поможем в написании вашей работы!

Поделиться с друзьями:






Мы поможем в написании ваших работ!