Съединението става реалност и в международните отношения
Цариградската конференция продължава и след войната. Но вече трудно може да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаване на Съединението.
Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани. Съединението е първият акт на национално утвърждаване след Освобождението. То е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища на българските земи. Успехът му подсилва оптимистичната вяра че това е само първата стъпка към пълното освобождение на
Карта на военните действия по време на българските земи.
Сръбско-българската война през 1885 г. Съединението е изцяло българско дело и е среднай-успешните събития в историята на възродена България. То обаче има и негативните последици. То довежда до конфликт с Русия, който ще поражда проблеми в бъдеще. Съединението успява и благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, а щастието е добър, но несигурен помощник, защото лесно променя посоката си. Значителното уголемяване на България й създава потенциални противници на Балканите, което затруднява следващата стъпка – борбата за свобода на Македония.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Коя е най-важната задача от “общонародния въпрос”? Коя е най-лесна за постигане национална задача? Какъв избор правят българските националреволюционери? Защо?
2. Какви са интересите на Великите сили на Балканите? Могат ли те да се използват в полза на българската национална кауза? Как?
3. Младите балкански християнски държави съюзници или противници са? При какви условия са съюзници и кога противници?
4. Потърсете повече информация за отношението на българските политически партии към Съединението. Как ще го обясните?
5. На какво се дължи победата на България в Сръбско-българската война? Каква роля изиграва тя?
ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ДО БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
Уголемената територия и средищното разположение на България на Балканския полуостров са предпоставките за нейната особена роля при изтласкването на Османската империя от полуострова. Българската победа в Сръбско-българската война от 1885г. поставя начало на мирен период, оказал се един от най-дългите за взривоопасния Балкански полуостров. През трите мирни десетилетия първите български държавници в остри политически борби очертават европейския път на младата държава.
|
|
|
Българската криза от 1886-1887г.
Първата голяма политическа криза води до детронирането на княз Александър I Български. Тя е в пряка връзка с начина, по който се осъществява Съединението. Разделителната линия е отношението към Русия. От едната страна застават онези, които правят Съединението въпреки волята на Русия – либералите от Източна Румелия, княз Батенберг и преданите му офицери, хората около Захари Стоянов и Васил Радославов. От другата остават русофилите от Княжеството и Източна Румелия и русофилски настроените офицери. Спорът е около фигурата на българския княз. Още в началото Александър Батенберг показва неодобрението си от ограничената от Търновската конституция княжеска власт. С подкрепата на новия руски цар Александър III на 27 април 1881г. княз Батенберг прекратява действието на конституцията, назначава руски офицери за извънредни комисари и си присвоява извънредни пълномощия за 7 години. Княжеският преврат от 1881г. не успява да създаде трайно управление, през август 1883г., след компромис с политическите сили и поправка в конституцията, нейното действие се възстановява. Напрежението обаче остава.
|
|
|
Общественото недоволство от княз Александър І не е преодоляно и след като той се ангажира със Съединението. То мотивира акцията на група офицери под ръководството на майор Петър Груев и кап. Атанас Бендерев. На 8 срещу 9 август 1886г. те извършват държавен преврат, арестуват княз Батенберг, принуждават го да се откаже от престола и да напусне страната. Превратаджиите не осигуряват политическа подкрепа за своята акция – русофилите са неподготвени и военният преврат увисва във въздуха. Много по-добре организирани в критичните часове на държавния преврат се оказват привържениците на княза, оглавени от Стефан Стамболов – виден националреволюционер, апостол от Априлското въстание през 1876г., председател на Народното събрание. Той организира военен поход срещу София, разгонва превратаджиите и кани княза да се завърне. Княз Александър I Български обявява, че ще остане на престола само със съгласието на руския император, но не го получава и абдикира повторно.
Българската криза се задълбочава – княз няма, политиците са разделени, а външните сили засилват намесата си. Оставените от Батенберг регенти Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов (заменен скоро от Георги Живков) свикват Велико народно събрание за избор на нов български княз. Русия иска да се възползва от безвластието, поставя политически условия и изпраща в пристанище Варна два военни кораба. Българското правителство устоява на натиска, след което на 6 ноември 1886г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. Това действие има дълготрайни отрицателни последици за българския политически живот. Политическото напрежение в България не спада. Определена от ВНС делегация заминава да търси нов български княз в Европа, докато русофилите организират военни бунтове в Русе и Силистра, оглавени от героите от Сръбско-българската война Атанас Узунов и Олимпи Панов. Правителството потушава метежите, арестува и осъжда на смърт част от водачите, други бягат в Русия. Опасността за държавата се преодолява, но бившите съратници окончателно се разделят. Кризата приключва едва след като ВНС избира за нов княз германския аристократ Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (Сакскобургготски), който полага клетва на 2 август 1887г. Но новият княз заема престола, без да получи съгласието на нито една от Великите сили.
|
|
|
Държавникът Стефан Стамболов
По време на кризата на българския политически небосклон изгрява звездата на Стефан Стамболов. Той осуетява военния преврат и има най-големи заслуги за избора на новия княз. Затова княз Фердинанд поверява на Стамболов новото правителство, чийто състав показва преориентирането на България от Русия към Западна и Централна Европа. Седемте години управление на Стефан Стамболов – 1887-1894г., са повратни за новата българска история. Целта му е модернизиране на страната независимо от цената, която трябва да се плати. Стамболов е убеден в необходимостта от твърда и стабилна власт и започва безкомпромисна борба срещу политическите си противници. Преследват се опонентите на режима, фалшифицират се изборните резултати, поставя се началото на тенденцията изборите да се печелят от партията на власт. Разпоредбите на Закона за изтребване на разбойниците се използват като политическо оръжие срещу недоволното население. Новият Закон за печата потъпква свободата на словото . Арестуват се журналисти и редактори и се съдят, проверява се частната кореспонденция, а оценката на държавните чиновници зависи главно от тяхната лоялност към властта.
И русофилската опозиция отговаря с насилие, тя залага на конспирацията и заговорите. Политическият живот се ожесточава, засилва се репресивният апарат, който поглъща все повече средства от държавната хазна. България е на път да се превърне в полицейска държава. Премиерът Стамболов започва сближение с Турция, за да защити българското учебно и църковно дело в Македония и Тракия. През 1890г. султанът издава два берата за български владици в Скопие и Охрид, с което официално се признава българският характер на тези области. Той полага усилия и за икономическата модернизация на България: залага на търговския протекционизъм, осигурява безлихвени заеми за предприемачите, преориентира икономиката към Западна Европа.
Политическото време на Стамболов изтича през 1894г. Седемте години диктатура му създават много врагове, изолират го от обществото и от това се възползва новият княз. Княз Фердинанд вече се чувства достатъчно стабилен и готов да се освободи от опеката на Стамболов. Водачите на умерената опозиция Константин Стоилов, Григор Начович и Димитър Тончев се споразумяват с княз Фердинанд да успокоят политическите страсти, да стабилизират държавата и да преодолеят международната й изолация. Князът започва тайни преговори с Русия, от чието съгласие зависи признаването му. Стефан Стамболов е възмутен от своеволието на княза и, уверен във влиянието си, подава оставка. За негова изненада Фердинанд охотно я приема и на 18 май 1894г. възлага на Константин Стоилов да състави нов кабинет. Настъпва краят на епохата на бурни политически страсти, велики цели и масово политическо насилие. Могъщата и противоречива личност на Стефан Стамболов слиза от политическата сцена завинаги – убиват го жестоко през юли 1895г. Огромната амбиция на Стамболов е съчетана със силен и искрен стремеж да направи от отечеството си свободна и независима държава, затова го наричат “българския Бисмарк”.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 308; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!