КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ



След Освобождението българските земи се разделят на двете части, които имат право на самостоятелно съществуване. Те започват да изграждат нови държавни институции, но най-важно за бъдещето си остава изработването на конституционната основа за съществуването им.

Княжество България – изработване на Търновската конституция

Първите стъпки на новата българска държава зависят от Руската империя, извоювала това право с победата си във войната. По това време в Русия господства самодържавието, противник на политическите революции в Западна Европа. Но опасенията, че Русия ще наложи консервативен режим и на Княжеството, не се сбъдват. Инструкциите на император Александър II сочат, че новата държава трябва да се гради върху либерални принципи, съобразени и с българските възрожденски традиции. Императорът иска да утвърди руското влияние в България, която да стане преден пост на бъдещите руски усилия за овладяване на Проливите. Затова трябва да спечели българската интелигенция, силно повлияна от модерните идеи за държава. Като по-подходящ за Княжество България е предложен западноевропейският модел на парламентарна монархия.

Изработването на българската конституция се възлага на Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879г. в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229, някои се гласуват от населението, а други участват по право или се назначават от руския императорски комисар. Само че първият въпрос, който се дискутира от Учредителното събрание, не е за конституцията, а за необходимостта да се обедини разпокъсаният български народ. Нареченият образно “общонароден” въпрос заплашва работата по конституцията, тъй като част от депутатите отказват да се занимават с друго, преди да бъде решен националният въпрос. Едва след намесата на княз Дондуков-Корсаков Учредителното събрание пристъпва към обсъждане на първата българска конституция. Предлага се руски конституционен проект, но новите български държавници го приемат само като основа, а възлагат на специална комисия да изработи нов проект за конституция. Първият проект за конституция предвижда силна княжеска власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз, но той предизвиква остри несъгласия. Ожесточената дискусия демонстрира различията между депутатите и очертава контурите на първите български партии – Консервативната и Либералната. Консерваторите (или старите, умерените) мислят, че българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Според тях една либерална конституция при неизградени политически навици може да доведе българската държава до анархия и неуправляемост. Докато либералите вярват, че българският народ вече има политическите умения и може да му се повери властта в държавата. Те са против избирателния ценз, за широки пълномощия на парламента в ущърб на княжеските. Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, която се гласува на 16 април 1879г., отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица.

Търновската конституция определя българската държава като конституционна монархия с умерено либерално управление. Властта се поделя между държавния глава (княз) и парламента (Народно събрание). Князът като “върховен представител и глава на държавата” утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт – правителството и администрацията. Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството. Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание. Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират “мирно и без оръжие”, за да обсъждат всякакви въпроси, “без да искат по-напред за това позволение”. Тя обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът – “Съединението прависилата”. Търновската конституция поставя стабилен фундамент за новата       българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят. На 17 април 1879г. се свиква първото Велико народно събрание за избор на княз. По договореност между великите сили и по предложение на руския цар се избира германският благородник Александър, принц Хесенски, който управлява България като княз Александър I Български (Батенберг).

Източна Румелия в очакване

Още докато се спори по съдбата на Източна Румелия, Временното руско управление започва да изгражда административни структури в Източна Румелия, които да засилят позициите на преобладаващото българско население. Руският генерален консул в Пловдив княз Алексей Церетелев получава недвусмислени указания да запази връзките между Княжество България и Източна Румелия. За съдбата на Източна Румелия е важно дали ще се осъществи правото на султана да държи гарнизони в автономната област. Желанието на турците, напуснали областта, е да се завърнат колкото се може по-скоро. Руските власти наблюдават с тревога подготовката на турците за завръщане и подготвят българите за самозащита: въвежда се военна повинност за 9 хиляди младежи, създава се въоръжена милиция, в “гимнастически дружества” руски офицери учат българите да боравят с оръжие, те получават и 80 хиляди пушки, останали след превъоръжаването на действащата руска армия. При това положение османското правителство се отказва от изпращането на гарнизони в Източна Румелия.

Русия прави необходимото, за да запази извоюваното от войските й, като привлича при изграждането на държавните институции предимно българи. Останалото – да докажат, че Източна Румелия е българска, трябва да свършат самите българи, които са повече от две трети от населението на областта (573 560 от общо 815 946 души).

Уредба на Източна Румелия

На 21 октомври 1878г. в Пловдив започва заседание Европейската комисия на Великите сили за Източна Румелия. Местните първенци я посрещат с мемоар, който завършва: само “обединението на българския народ би допълнило делото на умиротворяването на Изтока”.

Органическият устав се утвърждава на 14 април 1879г. Според него законодателен орган е Областното събрание, съставено от 56 души (36 изборни), подпомагано от Постоянен комитет (сенат). Изпълнителната власт се поверява на Частен съвет от 6 души (Директорат) към главния управител. Официални езици са българският, турският и гръцкият. Областта има войска (местна милиция) и полиция (жандармерия). Връзка с Османската империя е годишният данък и правото на султана да одобрява законите, да назначава старшите офицери и да определя външната политика. Органическият устав очертава рамката, но характерът на Източна Румелия зависи от хората, заемащи водещите административни постове. За главен управител се назначава българинът на турска служба Алеко (Александър) Богориди. Той пристига в Пловдив на 15 май 1879г. след като заменя турския фес с български калпак. Националната му ангажираност личи от факта, че в Директората той назначава четирима българи, а останалите двама се посочват от султана и от Европейската комисия.

Първото изпитание за националната кауза в Източна Румелия са първите избори за Областно събрание, които се провеждат на 17 октомври 1879г. Българският характер на населението се доказва категорично от резултатите: от 36 избрани депутати 31 са българи, 3-ма – гърци, и 2-ма – турци. От този момент най-важен за Източна Румелия става въпросът как и кога да бъде осъществена голямата цел – обединението с Княжество България. Той се дискутира между българските политици, оформящи първите партии. Разделителната линия е отношението към Берлинския договор. Всички са против него, но се различават по средствата за борба – умерени или крайни. Умерените (Екзарх Йосиф, Иван Евст. Гешов, Георги Вълкович) използват петиции и мемоари в борбата срещу решенията от Берлин. Те са предимно сред по-заможните хора, банкери, едри земевладелци и духовници, и се обединяват в Народна партия. Сред водачите й могат да се изброят още Михаил Маджаров, Константин Величков и Иван Вазов. Народната партия иска незабавно обединение с Княжеството (наречена е и “съединистка”) и получава подкрепата на Русия. Крайните предпочитат въоръжените средства за борба. Те създават Либералната партия, която привлича личности като д-р Стоян Чомаков, д-р Георги Странски. Благодарение на близостта си с областния управител либералите заемат основните чиновнически постове и партията им е наречена подигравателно “казионна”. Либералната партия не бърза с обединението, защото още не е дошъл благоприятният момент. При това тя е за “съвършено независима страна”, което означава, че е и против силното руско влияние. Първите стъпки на двете български държави показват паралелни проблеми и разделения. Обединява ги главно общото българско самосъзнание.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. Кога се създават първите политически партии в Княжество България? Какво ги дели?
2. Кой е най-важният въпрос за освободените българи?
3. Какъв е характерът на Търновската конституция? Сравнете я с организацията на властта в Русия, с идеите на българските възрожденци. Откъде е взет първообразът на Търновската конституция?
4. Какъв е етническият характер на Източна Румелия: според руснаците, според българите, според турците, според западноевропейските представители? Какъв се оказва според резултатите от първите избори? Как ще обясните различните виждания на различните участници в събитията?
5. Направете сравнение между Търновската конституция и Органичeския устав.

 


Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 308; Мы поможем в написании вашей работы!

Поделиться с друзьями:






Мы поможем в написании ваших работ!