Избухване и ход на Априлското въстание
Въстанието в България избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище, където Г. Бенковски сформира конен отряд, който става популярен като “Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за Панагюрище. След четиридневни сражения се превзема столицата на IV окръг и се подлага на разорение. На 7 май турците влизат в Брацигово. Арестуват ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.
Не по-малко доблест и саможертва показазват и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават сами да сложат край на живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души.
|
|
|
По времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг, “Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения води отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и в продължение на девет дни се отбранява срещу 10-хилядна редовна турска армия. В Трети Врачански окръг комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те преценяват, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни, и не предприемат никакви стъпки, след като получават известието за събитията в Средногорието. Малко по-късно във Враца пристига войска и това затвърждава желанието на местните дейци да изчакат прехвърлянето в България на подготвяната от емиграцията въоръжена чета. За подготовката на такава чета се говори още по време на заседанията на ГРК, но сформирането й започва под ръководството на Христо Ботев едва през април 1876 г. Към средата на май подготовката приключва и на 16 май, от различни румънски пристанища, четниците се качват на австрийския пътнически кораб “Радецки”. На 17 май те завладяват парахода и го заставят да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започва и безсмъртният поход на Ботевата чета. За няколко дни тя достига до Врачанския балкан, но тук не получава подкрепа от комитетските дейци и се вижда принудена сама да води тежки боеве. На 20 май, когато поредното сражение затихва, Христо Ботев пада убит. Гибелта на войводата предизвиква смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се пръскат на малки групи, повечето от които по-късно башибозукът разбива. Подобна е и съдбата на четата на Таньо Стоянов, която преминава край Тутракан и се насочва към Сливенския Балкан, но на 27 май е разгромена. Тези събития отбелязват фактически и края на въстанието.
|
|
|
Българският въпрос след въстанието
Въпреки неуспеха Априлското въстание се оказва истинско предизвикателство към Високата порта и към Европа. Посичат се над 30 хиляди мъже, жени и деца, изгарят се 80 селища, а други 200 се разграбват напълно. Тази варварска жестокост обаче не остава скрита. През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския вицеконсул в Пловдив княз Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” – Дж. Макгахан, посещава районите на въстанието. Резултатите се оказват разобличителни за властите. По безспорен начин се доказват извършените зверства, а чрез пресата откритите свидетелства стават достояние и на демократичната общественост в големите европейски страни. В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги, парламентарни дебати. Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават на страната на българите. Значение за популяризиране на българската кауза има и мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов, които посещават европейските столици, за да представят на правителствата на великите сили желанието на Христо Ботев българския народ да добие право на самостоятелно управление.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои са основните акценти в плана на Гюргевския революционен комитет?
2. Проследете подготовката на въстанието в отделните окръзи и изяснете основните разлики в тях.
3. Кои според вас са причините за неуспеха на Априлското въстание?
4. Какво е значението на Априлското въстание за развоя на Източната криза?
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 326; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!