НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ
ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ ВЕК
Българите и Кримската война
Важна роля за разрастване на освободителните борби на българския народ изиграва поредната руско-турска война, която избухва през есента на 1853 г. Още през пролетта на 1853 г. някои от по-известните цариградски българи изготвят молба до Николай І с искане за предоставяне на автономия на българите. По същото време по-радикално настроените младежи създават под ръководството на Георги Раковски “Тайно общество”, което си поставя за цел да подготви народа за въстание в случай на евентуално руско настъпление на юг от р. Дунав. Началото на бойните действия дава допълнителен тласък на тези политически начинания. Вярвайки в победата на Русия, по-активните представители на емиграцията решават да предприемат стъпки за обединяване на усилията си за освобождение на България. След като руските войски окупират Влашко и Молдова, братя Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др. основават в Букурещ Епитропия, придобила по-късно известност под името Добродетелна дружина. Главната цел на Епитропията се свежда до събиране на средства за сформиране на доброволчески отряди. В началото на 1854 г. емиграцията в Русия също предприема стъпки за изграждането на своя политическа организация. Под ръководството на Никола Палаузов, Никола Тошков, Константин Палаузов и Стефан Тошкович се създава Одеско българско настоятелство (ОБН). С усилията на одеските и букурещките българи е екипиран доброволчески отряд, който в хода на войната достига близо 4000 души. Ръководството му е поверено на опитни хора като кап. Васил Вълков, Симеон Бойчин, Димитър Чернев, х. Ставри. Намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция обаче принуждава Русия да преустанови настъплението на Балканите и да разпусне българските отряди. Малко по-късно, след като руската армия претърпява пълна катастрофа в Крим, Петербург започва преговори за прекратяване на войната. Мирният договор е подписан в Париж на 30 март 1856 г., но в него българският въпрос отново не се третира. Неблагоприятните за българите решения намират отзвук в замисленото от Никола Филиповски въстание, което трябва да покаже на Великите сили, че статуквото на Балканите е крехко. Според предварителния план малка група въстаници се събират в Лясковския манастир, откъдето се насочват към Габрово, надявайки се там да бъдат подкрепени от местното население. Четата обаче е предадена. Никола Филиповски е заловен и убит.
|
|
|
Защо освобождението се превръща в общонародно дело?
Още преди подписването на Парижкия договор, под натиска на западните Велики сили Високата порта обнародва поредния Хатихумаюн, с който потвърждава намеренията си да продължи реформите в империята. През 1858 г. е приет закон за земята, а впоследствие е отменена и практиката на задължителното държавно регулиране на цените. Започва осъществяването и на нова административна реформа, според която територията на Османската империя се разделя на 27 вилаета, 10 от които са в европейската част на Турция. Продължава и модернизирането на армията и на основните държавни институции. През 1861 и 1862 г. са сключени търговски договори с Франция, Англия, Австрия, Испания, САЩ. Западните капитали навлизат още по-широко в османската икономика, възникват първите банки. През 60-те години на ХIХ в. е построена и първата жп линия, свързваща Русе с Варна.
|
|
|
Впоследствие се откриват и жп линиите Белово – Любимец, Търново – Ямбол, Солун – Скопие, започва модернизирането на пристанищата по Дунав и Черно море. Пристъпва се и към изграждане на телеграфна служба. Реформаторската политика на Високата порта оказва стимулиращо въздействие и за развитието на земеделието, търговията, манифактурното и фабричното производство. Възрожденската буржоазия натрупва значителен стопански опит и обществено влияние. По-заможни, по-добре подготвени и вече с по-развито национално чувство, българските търговци и фабриканти започват да се впускат смело и в банковите операции, в кредитното дело.
Третата четвърт на ХIХ в. отбелязва най-зрелия етап от развитието на българското възрожденско общество. В сравнение с предходните столетия промените са безспорни, но като цяло стопанската инициатива на българите не успява да доведе до изграждането на модерно земеделие и индустрия. Чуждото господство не осигурява нужните гаранции за свободното движение на капиталите и за развитието на частната собственост. Това е и причината за все по-активното включване, тъкмо през 60-те на ХIХ в., на всички социални групи в освободителното движение, което си поставя за цел отхвърляне на чуждото господство и възстановяване на независимата българска държава.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 327; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!