ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Съществен дял във възрожденското развитие на българите заемат процесите на културно-просветна обнова и на утвърждаване на националното самосъзнание. За около две столетия, на основата на традициите от предходния период и под влияние на просвещенските идеи, проникващи от Западна Европа, Гърция, Сърбия и Русия, в българските земи се изгражда нова, светска по характер култура, която се оказва важен фактор за духовната еманципация на българите и за тяхното приобщаване към ценностите на модерната европейска цивилизация. Най-ярък израз духовната обнова на българското общество през епохата на Възраждането намира в движението за новобългарска просвета.
Старите килийни традиции
През първите векове на османското владичество единствените училища по българските земи са килийните. Учителите в тях са предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. Обучението се изразява в усвояване на умения по писане, четене и малко смятане. За учебници се използват предимно църковни книги, а преподаването се осъществява на църковнославянски или гръцки език. През ХVIII в. килиите получават още по-широко разпространение и към средата на столетието на територията на днешна България функционират над сто килийни училища, по-известни от които са тези в София, Котел, Търново, Елена, Самоков, в Троянския, Рилския и Етрополския манастир. Според подготовката на самите учители децата започват да изучават и история, остроумни четива, писмовници, граматически трудове от руски, сръбски и гръцки произход. Показателни за новите тенденции в развитието на килиите са и засиленият интерес на общините към учебното дело, нарастващата социална роля на даскалското съсловие, появата на първите български буквари като тези на Христофор Жефарович и Марко Теодорович (1792 г.).
|
|
|
Първи опити за модернизиране на килийното образование
Навлизането на светския елемент в килиите се налага като водеща линия в развитието на просветното дело в българските земи през ХVIII и началото на ХIХ в. Тези промени обаче не могат да компенсират вековното изоставане на българското общество. Ето защо част от българските младежи продължават своето образование във вече съществуващите в по-големите имперски градове като Цариград, Одрин, Костур, Янина и др. светски гръцки училища. През втората половина на ХVІІІ в. гръцки училища са открити и в Пловдив, Самоков, Мелник, Търново, Сливен. Така гръцката просвета дава тласък на първите осъзнати усилия за реформиране на традиционното килийно образование в българските земи. Тази потребност придобива още по-ясни контури в началото на ХIХ в., когато става ясно, че покрай положителното си въздействие гръцките училища създават предпоставки за елинизиране на прохождащата българска буржоазия. За да се ограничи подобна опасност, в отделни селища започва изграждането на т.нар. елино-български училища, в които обучението се извършва на гръцки и български език. Първото такова училище е открито от Емануил Васкидович в Свищов през 1815 г. По-късно подобни училища са създадени от Райно Попович в Котел и Карлово, от Неофит Рилски в Самоков, от Иван Селимински в Сливен, от Константин Фотинов в Смирна, Христаки Павлович в Свищов и т.н.
|
|
|
3. Начало на новобългарската просвета
Успехът на елино-българските училища показва, че светската просвета е единственият верен път за преодоляване на вековната изолация на българите от постиженията на модерната европейска цивилизация. Важна роля в същата посока изиграва и подготвеният от Петър Берон “Рибен буквар” (1824 г.), в който се очертават основните посоки за бъдещото развитие на просветното дело – утвърждаване на светския характер на образованието, демократизиране на българското училище, възприемане на белланкастерския (взаимоучителния) метод и др. Засиленият интерес към знанието, натрупаният през ХVІІІ и началото на ХІХ в. опит в организирането на килийните и елино-българските училища, нарасналите материални възможности на българското възрожденско общество и укрепващото национално съзнание създават условия за възникване през 30-те – 40-те години на ХІХ в. на едно от най-мощните общобългарски движения – движението за новобългарска просвета. Първите прояви на това движение се свързват с изграждането на новобългарски светски училища, като силен подтик за Титулната страница на популяризирането и развитието на светското
|
|
|
“Рибен буквар” от П. Берон, 1824 г.
образование в българските земи дават последователните усилия на големия български меценат Васил Априлов. Първото новобългарско взаимно светско училище е открито в Габрово на 2 януари 1835 г. с материалната подкрепа на Васил Априлов, братя Мустакови, братя Палаузови и др. видни габровски фамилии. Примерът на габровци е последван от Елена, Търново, Свищов, Калофер, Карлово, Котел, Сливен. Само за едно десетилетие възникват над 50 взаимни училища, а с тяхната поява начева и печатането на учебници. Започва строителство на нови училищни сгради, оформя се и многобройно учителско съсловие. Постепенно примерът на Габровската община се популяризира широко и още до Кримската война броят на взаимните училища нараства осезаемо. През 40-те години на ХІХ в. училищната мрежа се разширява и с първите девически и класни училища, като първото девическо училище е създадено в Плевен през 1840 г. от Анастасия Димитрова, а първото класно училище е открито в Копривщица през 1846 г. от Найден Геров. По-късно класни училища се откриват в Пазарджик (1847 г.), в Калофер (1848 г.), в Пловдив (1850 г.), Елена, Търново, София и др.
|
|
|
Нови успехи
След Кримската война движението за новобългарска просвета се разраства, като вниманието се насочва към откриване на първите български гимназии – в Болград (Бесарабия), в Пловдив и Габрово. Започва и изграждането на специализирани училища (педагогически в Щип и Прилеп, търговско в Свищов, богословско в Лясковския манастир, семинария в Самоков). През 60-те години на ХІХ в. се обсъждат и различни проекти за създаване на български университет, но тази идея се реализира едва през 1888 г. В отделни градове преди Освобождението се откриват и училищни библиотеки, създават се неделни училища и ученически дружества, започва провеждането на учителски събори. През втората и третата четвърт на ХІХ в. мнозина българи получават своето образование и в чужбина, като най-популярни били университетите, семинариите и гимназиите във Франция, Русия, Австрия, Германия, Италия, Румъния, Гърция, Сърбия. През 40-те години на века по-големите европейски държави започват да отпускат и специални средства за стипендии за български младежи, както и да предоставят помощ на българските училища с учебни пособия и литература. Освен в големите университети в Париж, Мюнхен, Рим, Виена, Хайделберг, Москва, Петербург, Берлин, Прага, Лайпциг мнозина българи продължават образованието си и в самата Турция, където след Кримската война се създават колежи и лицеи по западен образец. Особено популярни стават американският “Робърт колеж”, създаден през 1863 г., френският лицей в столичния квартал “Галата”, Медицинското училище в Цариград и др. Важна роля за разпространение на модерните знания сред възрожденските българи играят и католическите и протестантските училища, откривани в различни имперски градове от чуждите мисионерски станции (Цариград, Смирна, Самоков, Стара Загора, Пловдив, Битоля, Одрин, Солун и др.). През 50-те и 60-те години на ХІХ в. сериозни реформи започват да се осъществяват и в съществуващите мюсюлмански училища в българските земи.
Безспорните успехи на новобългарската просвета подтикват управителя на Дунавския вилает Мидхат паша да предложи на Високата порта проект за създаване на общоосмански училища. Тези идеи президвикват недоволство сред българското население и правителството е принудено да се откаже от реализацията им. Затруднения възникват и в Македония, където учебното дело е белязано от страстите на българо-гръцкия църковен спор. В редица селища българските учители са подложени на натиск от страна на гръцкото духовенство. Ярък пример в това отношение е трагичната съдба на братята Димитър и Константин Миладинови, които в резултат на интригите на гръцкия владика Мелетий са арестувани и през януари 1862 г. умират в цариградския затвор. Засилващата се гръцка и сръбска пропаганда принуждава цариградските българи да предприемат активни действия в подкрепа на просветното дело в Македония. В турската столица е учредено специално благотворително дружество, което събира средства за подпомагане на вече съществуващите в тази област български училища и читалища с необходимата им литература и учебни пособия. Ползотворна роля в същата посока изиграва и в. “Македония” на Петко Р. Славейков.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Под влиянието на какви фактори възниква движението за новобългарска просвета?
2. Запознайте се с предложения в рубриката “Документи” откъс от “Рибния буквар” на Петър Берон и систематизирайте неговите основни педагогически идеи.
3. Сравнете състоянието на учебното дело в българските земи през втората и третата четвърт на ХІХ в.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 370; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!