СТОПАНСКА АКТИВНОСТ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ БЪЛГАРИ
Първите белези на промяната
Затрудненията, които Османската империя изпитва през ХVІІІ и началото на ХІХ в., не остават без последствия за живота на раята. Привидно статутът на българите се запазва такъв, какъвто той е бил и през предходните столетия. Но катаклизмите, разтърсили из основи османското общество, създават нова конюнктура в балканските провинции на падишаха, която от своя страна води до видимото нарастване на стопанската инициатива на християните и до материалната обнова на бита на подвластното християнско население. През ХVIII в. Турция загубва стратегически от икономическа гледна точка територии като Унгария и Крим. Други от провинциите й пък стават арена на размирици. По същото време значително се увеличава населението на градовете, което довежда до нарастване на потреблението. Разширяват се и търговските контакти с големите европейски държави. Всичко това отрежда на българските земи ново място в икономиката на империята и видимо стимулира стопанската инициатива на българите. Започва процес на разпадане на класическия османски модел на земевладение и на зараждане на частната собственост, като двете тенденции протичат с различен интензитет и в пряка зависимост от общото състояние на империята. На първо време новата стопанска конюнктура довежда до нарастване на обема на произвежданите зърнени храни и до широко навлизане на техническите култури (памук, тютюн, маслодайни насаждения и др.). Постепенно земеделието започва да се специализира по райони. В Пазарджишко например се развива производството на ориз, в Търновско – бубарството, в подбалканските полета – отглеждането на рози, в Македония – памук, Добруджа се обособява като зърнодобивен район, а по долините на реките Струма и Места се засажда тютюн. Подем настъпва и в скотовъдството. Десетки българи успешно се вписват в посредническата търговия с овце и кози и натрупват значителни капитали, които впоследствие влагат в търговско-лихварски сделки или в закупуване на обработваеми земи. Самото селскостопанското производство също се обвързва все по-тясно с пазара. През ХVIII и началото на ХIХ в. нараства броят на чифлишките стопанства. Обикновено чифлиците се създават чрез покупко-продажба на тапиите за земя, чрез усвояване на мирийски участъци и необработваеми масиви или пък чрез отнемане земите на дребните владелци от местните аги и бейове. Най-широко разпространение чифлиците намират във Видинско, Русенско, Добруджа и Македония. Богатите и влиятелни българи също успяват да се възползват от новата конюнктура и стават притежатели на големи земеделски стопанства.
|
|
|
Градското стопанство
|
|
|
Осезаеми промени през периода на Ранното възраждане настъпват и в градското стопанство. Старите занаяти – кожарство, ковачество, грънчарство и други, изживяват подем. В отделни селища възникват и нови производства, а по-младите и по-предприемчиви еснафлии започват да усвояват нови форми за организация на своята дейност. Засилва се и ролята на еснафските сдружения. Новите тенденции засягат особено отчетливо текстилното производство. Десетки селища като Пловдив, Пазарджик, Сливен, Габрово, Котел, Търново, Карлово, Калофер дължат своя просперитет на копринарството, абаджийството, гайтанджийството, бояджийството. В тези браншове през 80-те години на ХVIII в. възникват първите манифактурни предприятия по българските земи. По-късно отново в областта на текстилното производство се създават централизирани манифактури, а през 1834-1835 г. с благословията на Високата порта Добри Желязков открива в Сливен и първото фабрично предприятие. През ХVІІІ и началото на ХІХ в. мнозина българи насочват интересите си и към държавните доставки. С времето посредническата търговия със зърнени храни и железни изделия, с овце и вълна се превръща в изключително доходоносна професия, тъй като Високата порта изпитва сериозни затруднения при осигуряване на армията и столичното население с необходимите им продукти от първа необходимост. По същото време други българи създават търговски сдружения за делови контакти с Русия, Влашко, Унгария, Египет, Индия. Постепенно възникват и български търговски колонии в Будапеща, Виена, Букурещ, Гюргево, Браила, Яш, Нежин, Одеса, Калкута. Като следствие от разширяващата се стопанска инициатива и по примера на европейските държави се усъвършенства системата за придобиване на печалба. Само за две-три десетилетия в търговската практика навлизат сдруженията, търговската марка, търговията по мостри, кредитът. Нараства ролята на панаирите, особено на тези в Сливен, Долян, Неврокоп, Узунджово, Ески Джумая (дн. Търговище), обособили се като общоимперски стокови борси. Важна роля за икономическия просперитет на българските градове играе и разрастващата се търговия на Османската империя с европейските държави. По неписано правило българските земи стават първоначално обект на проучвания, целящи да разкрият стопанските възможности и местните обичаи. За набирането на тази информация се използват професионални разузнавачи, пътешественици, бивши военнопленници, дипломатически агенти и куриери, мисионери. Въз основа на събраната информация всяка страна разработва проекти за организирано икономическо проникване в българските земи, като за по-ефективната защита на интересите на поданиците си отделните държави започват да откриват консулства и вицеконсулства в големите градове по Дунав и Черноморието, в Тракия и Македония. Първите опити в това отношение прави Франция, която още през 40-те години на ХVІII в. иска от Портата разрешение за отваряне на представителство в Русе или Свищов, а малко по-късно – в Пловдив. През 80-те години и Русия отправя искане за създаване на консулство в Силистра или Варна. Но до началото на ХІХ в. турското правителство се противопоставя на настойчивите усилия на великите сили да се сдобият с представителства в Румелия и едва през втората и трета четвърт на ХІХ в. в София, Варна, Пловдив, Русе, Търново се откриват консулства на Франция, Русия, Англия, Австрия, Германия, Италия.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 544; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!