Изселнически движения на българите приз ХVІІ век
Освободителните движения на българите под османска власт като правило са последвани от изселнически вълни. Още в хода на османското завоевание и през XV в. значителен брой българи се насочват към земите на север от Дунава. Преселват се в земите на княжествата Влашко и Молдова. В края на XVI в. по време на войната на Османската империя с Австрия и долнодунавските княжества множество българи преминават на север от Дунава. Българската емиграция във Влашко и Молдова оказва значително влияние върху културното развитие на тези княжества. Компактни маси български изселници се установяват и в Трансилвания, където дълго време запазват своя език и народностно самосъзнание. Най-значителен брой и най-дълго запазили народностното си самосъзнание са участниците в Чипровското въстание. След погрома на въстанието много българи се спасяват в Южна Унгария, австрийските земи, Влашко. Някои се установяват в Седмиградско, Трансилвания и други места. Някои от тях се заселват в Банат.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво става в българските земи до падането на Константинопол?
2. С какво са свързани българските антиосмански въстания до края на ХVІІ в.?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– битката при Варна;
– Чипровското въстание.
Раздел 3. Възраждане
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ – НАЧАЛО НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Какво представлява Българското възраждане?
|
|
|
Последните две столетия от османското владичество по българските земи се обозначават като самостоятелна историческа епоха под името Българско възраждане. По-ранните изследователи на доосвобожденската ни история (Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Петър Ников и др.) аргументират необходимостта от разграничаване на възрожденската епоха от периода ХV-ХVІІ в. с разпространението на просвещенските идеи в балканските провинции на Османската империя и с настъпилите през ХVІІІ и ХІХ в. видими промени в духовния живот на българите. Други автори като Димитър Страшимиров и Александър Бурмов извеждат на преден план борбите за политическо освобождение на България.
Комплексният анализ на запазените документални свидетелства за живота на подвластното християнско население през ХVІІІ и ХІХ в. показва, че в рамките на възрожденската епоха се осъществяват много по-сложни трансформационни процеси, които засягат както материалния, така и духовния живот на българското общество. В този смисъл съвременната историопис определя Българското възраждане като епоха на прехода от Средновековието към Новото време, търсейки неговата същност в генезиса на модерните пазарни и обществени отношения в българските земи.
|
|
|
Под влияние на комплекс от вътрешноимперски и външни фактори през ХVIII и ХIХ в. настъпват бавни, но видими промени в производството и търговията по българските земи, в културните потребности, в социалното поведение и в народопсихологията на българите. Тези промени създават добри предпоставки за разчупване на затвореността и изолираността на българското общество от останалия християнски свят, както и за постепенното приобщаване на възрожденските българи към ценностите на буржоазната цивилизация. Белезите на новото. Иновационните процеси през епохата на Възраждането намират израз в разрастването на производството и в постепенното капитализиране на съществуващите още през ХV-ХVII в. пазарни отношения. Само за около едно столетие стопанската инициатива на българите нараства многократно. Земеделието и занаятите преживяват бурен подем. Разширяват се търговските контакти с европейските страни. Възникват манифактурното и фабричното производство. Правят се първите стъпки в банковото и акционерното дело. Модернизира се инфраструктурата по българските земи. Нарасналите материални възможности и засилената стопанска активност на подвластното население през ХVІІІ и ХІХ в. създават реални предпоставки за изграждането на нова социална структура в българското общество. Една немалобройна група християни успява да натрупа значителни капитали, което, макар и бавно, поражда процеси на социална диференциация. На тази именно основа още през ХVIII и началото на ХIХ в. постепенно се формира възрожденската буржоазия. По същото време все по-ясно се очертават и контурите на възрожденска интелигенция. През втората и третата четвърт на ХІХ в. в градското и селското производство започва да се използва и наемен труд. Съществен дял във възрожденското развитие на българите заемат и процесите на културно-просветна обнова. В рамките на възрожденската епоха се ражда българското книгопечатане и се утвърждава новобългарският книжовен език. Развиват се художествената литература и светската живопис. Появяват се първите вестници и списания. Поставят се основите на театралното и читалищното дело. Продължават се и се обогатяват най-добрите традиции в областта на художествените занаяти, архитектурата и музикалното творчество. Ярко проявление възрожденските процеси намират и в движението за новобългарска просвета, в църковната борба, в модернизирането на традиционната българска култура, в организираните борби за възстановяване на независимата българска държава.
|
|
|
Българското възраждане се характеризира и с важни промени в етнодемографската област. Още през ХVІІІ и началото на ХІХ в. българското население нараства и в навечерието на Освобождението достига, според някои изследователи, до 4-5 млн. души, а според други – около 6-6,5 млн. Количественото нарастване на подвластното население се съпровожда с динамични миграционни процеси: от селата към градовете (т.нар. побългаряване на градовете), от планинските към равнинните райони. Продължителната политическа криза в Османската империя (през ХVІІІ и началото на ХІХ в.), кърджалийските размирици (от края на ХVІІІ в.), руско-турските войни (от ХVІІІ и ХІХ в.), както и масовите прояви на националноосвободителните движения на българи, сърби и гърци предизвикват мощни емигрантски потоци по посока на Влашко и Молдова, Украйна, Южна Русия, Крим. Само в резултат на Руско-турската война (1828-1829 г.) броят на емигрантите на север от р. Дунав надхвърля 100 хил. души, като последната емигрантска вълна е от началото на 60-те години на ХІХ в. Същевременно, по силата на международните договори на Турция с Русия, в българските земи пък се заселват компактни групи татари и черкези, които видимо променят етнорелигиозния облик на цели селища и райони.
|
|
|
Главният резултат от етнодемографското развитие на българите се изразява във формирането и утвърждаването на българската възрожденска нация. Този сложен и продължителен процес намира външна изява в движението за църковно-национална независимост – второто масово общобългарско движение, което си поставя за цел възстановяването на независимата българска църква и официалното признаване на българската нация и нейните исторически сложили се етнически граници.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 325; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!