Българите в кръстоносните походи на Владислав ІІІ Ягело
Султан Мурад II (1421-1451) след набези във Влашко, Сърбия и Албания през 1422 г. обсажда Цариград. В 1430 г. османците превземат Солун. Йоан VIII Палеолог (1427-1448) търси помощ от католическа Европа. Идеята за нов кръстоносен поход набира привърженици. На Фераро-Флорентинския събор в 1439 г. Източната и Западната Христова църква сключват уния.
През 40-те години на XV в. централноевропейският свят прави поредния голям опит да спре настъплението на османците. Трансилванския воевода Янош Хуняди (1437-1456) разгромява няколко пъти нахлуващите в Трансилвания османски армии. Папа Евгений IV (1431-1447) призовава за нов кръстоносен поход. Младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело (1436-1444) става основен организатор на голямата военна акция. След дълги дипломатически преговори за събиране на бойци и на пари през лятото на 1443 г. в Смедерево започва да се събира кръстоносната армия, наброяваща 25 хиляди унгарски, полски, френски и немски рицари и чешки хусисти. Към тях се присъединяват 8000 сръбски конници и пехотинци. Те навлизат в османските балкански територии. Първият опит да се спре християнското настъпление завършва с поражението на османските войски по пътя между Ниш и Алексинац. Кръстоносната армия продължава към София. Османците отстъпват, опожарявайки града и неговата околност. Кръстоносният крал влиза в града и назначава за негов управител местния православен владика и превръща отново в църква “Св. София”, която османците вече са направили джамия. Кръстоносците продължават пътя си на изток с намерението да преминат в Тракия, за да превземат Одрин. В планината обаче ги очаква добре организирана османска засада. Изворите съобщават различни имена на местността, в която се разиграва поредното голямо сражение между християнските и мюсюлманските войски. Според едни тя се нарича Златица, според други – Василица, а според трети това е Момин проход. Поради това в съвременната литература мястото на битката се посочва на няколко места от Пирдоп до прохода Траянови врата в Ихтиманска Средна гора. Вероятно след София кръстоносната войска се разделя на два отряда. Първият се насочва към Златишкия проход, а вторият се движи по диагонал към Тракия, като се опитва да заобиколи теснините при Траянови врата. В това относително обширно пространство се разиграли няколко тежки сражения.
|
|
|
Поради тежката зима и липсата на припаси кръстоносната войска потегля обратно. В планината Куновица между Пирот и Ниш Владислав III Ягело нанася още едно сериозно поражение на османците. Загубите на румелийския бейлербей Касъм паша са огромни. Само пленените са 4000 души. Изтощената кръстоносна войска се отправя към Буда и триумфално влиза в унгарската столица. Така завършва известният “Дълъг поход” на антиосманската коалиция.
Османците налагат жестоки репресии над местното население поради сътрудничеството му с кръстоносците. В София владиката е обезглавен. Всички, които са помагали на християнската войска, са избити. Църквата “Света София” отново е превърната в джамия. Притиснат от сериозни конфликти и в малоазийските си владения, султан Мурад II предлага на Владислав III Ягело и Янош Хуняди мир. Османската дипломация се активизира необичайно. Сръбската принцеса Мара, дъщеря на деспот Георги Бранкович и любима съпруга на султан Мурад, също се включва в преговорите По настояване на Георги Бранкович османското предложение за преговори е прието. Те се провеждат в Одрин и Мурад II отстъпва по всички пунктове. Срещу клетвата на унгарския крал, че ще спазва договореностите, той се съгласява да сключи десетгодишен мир в Одрин и в Сегед. Султанът се задължава да не преминава р. Дунав; да пусне всички пленени християни; да плати еднократна контрибуция от 100 000 флорина; да предостави на унгарския владетел помощна армия от 25 000 войници и да възстанови унищоженото в 1439 г. Сръбско деспотство. Освободени са и двамата синове на деспот Стефан Лазаревич, държани дълго като заложници в султанския двор. Мирът дава възможност за по-продължителна подготовка на едно бъдещо настъпление на християнската коалиция. Венеция, Дубровник и Бургундското херцогство на Филип ІІІ Добри (1419-1467) обещават да подкрепят предстоящото сухопътно настъпление с общо 24 кораба. Султан Мурад II е принуден да започне бърза война срещу Караманския бейлик и да изтегли цялата си армия в Мала Азия. Това ускорява подготовката за нов кръстоносен поход и тя започва още преди подписването на мира в Сегед на 14 юли 1444 г. Месец по-късно крал Владислав III Ягело публично заявява, че има намерение през същата година да прогони мюсюлманските неверници в Азия. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини го убеждават, че положената в Сегед клетва е невалидна, тъй като е дадена пред безбожник.
|
|
|
|
|
|
Събирането на рицарите продължава дълго и отново сборната християнска армия е готова едва в края на лятото на 1444 г. В нея и този път участват полски, унгарски, френски и германски рицари и чешки хусисти. Общият й състав е около 20 000 бойци. Нови сред тях са 4000 конници на влашкия воевода Влад Цепеш (Влад Дракула 1456-1462). Този път сръбският деспот Георги Бранкович категорично отказва да участва. На 20 септември 1444 г. кръстоносната армия навлиза в българските територии през Оряхово и започва придвижването си на изток. Според предварителния план тя трябва да достигне до Варна, откъдето ще бъде превозена с кораби в Тракия. Така се избягват старопланинските проходи. Целта отново е превземането на Одрин и окончателното изгонване на османците от Европа. Кръстоносната флота на Венеция, Дубровник и Бургундия поема задължението да не позволи прехвърляне на вражеските отряди от Мала Азия на Балканите. Рицарската войска води тежки сражения при Никопол, Нови пазар и Провадия. Българи снабдяват рицарите и техните коне с храни и им стават водачи по пътищата. При Шуменската крепост пристига известието, че османските войски са преминали Проливите. Така и не става ясно, чии кораби са прехвърлили в Европа мюсюлманската армия. Исторически извори и съвременни изследователи обвиняват в предателство Венеция, Генуа и дори Византия. Двете войски се срещат в равнината пред Варна. Султан Мурад II е довел цялата си бойна мощ, обединявайки румелийската и анадолската си армия. Уморената от дългия път кръстоносна войска е почти два пъти по-малобройна. На 10 ноември 1444 г. започва продължителна битка. Ентусиазмът на кръстоносците и военният талант на Янош Хуняди разпръскват спахийска конница. Султанът остава на полесражението, защитен единствено от еничарите. Осемнадесетгодишният полско-унгарски крал Владислав III Ягело се хвърля в челото на боя. Шлемът на краля е с бели щраусови пера и това го прави лесно разпознаваем. Според някои съобщения конят му е ранен, според други османците успяват да го свалят на земята. Тежко бронираният рицар се оказва абсолютно безпомощен и някой си Коджа Кадър, султански еничар, отрязва главата му и я изпраща на Мурад II. Набучена на копие, тя е издигната високо над султановия стан. Разбягалите се спахии се завръщат, а кръстоносците изпадат в паника и разгромът им е пълен. След краля загива кардинал Юлиян Чезарини. Единствен Янош Хуняди успява да запази самообладание и да спаси живота на част от бойците си. В разгара на битката той храбро се обръща към своите войници: “Да избягаме е невъзможно, а да се предадем и поробим и така да ни надвият – никак. По-добре да умрем с чест и похвала на сабята си.” Много по-късно по река Дунав се появяват 6 бургундски кораба, командвани от Валериан дьо Ваврен и Жофроа дьо Тоази, които трябва да подпомогнат кръстоносната войска. Те завладяват няколко крепости по южния дунавски бряг и прехвърлят във Влахия няколко хиляди българи, преследвани от турците. Погромът на християнските войски в битката при Варна на 10 ноември 1444 г. на практика отбелязва края на кръстоносната идея. В християнския свят “турският страх” се утвърждава не само като фактор в дипломатическите отношения, но и като постоянна нагласа в общественото съзнание. Минават столетия, преди да се изградят нови дипломатически и политически комбинации, да се формулира друга стратегия и друга тактика в борбата с османците.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 292; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!