ЗАРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕЯ
Предпоставки за националната пробуда на българите
Политическите и социални сътресения, които османското общество изживява през ХVIII в., създават видими пролуки в модела на управление на подвластните християнски народи. Високата порта изпитва все по-сериозни затруднения в усилията си да съхрани целостта на империята. Осезаемо се засилва стопанското и културното присъствие на големите европейски държави в балканските провинции на падишаха, а опитите за реформи от страна на централната власт допълнително стимулират разпространението на просвещенските идеи сред местното население. Постиженията на западноевропейската цивилизация навлизат все по-широко в производството, търговията и ежедневието. Макар и не толкова зримо, белезите на духовната обнова започват да се проявяват през ХVIII в. и в българските земи. Началните изменения са спонтанни. В тях прозират подражателството и заемките, но постепенно тези тенденции стават все по-доловими и обхващат всички страни от духовния живот на тогавашното българско общество. За разлика от предходните столетия чувствително се увеличава броят на книжовниците и преписвачите, между които се открояват Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Тодор Врачански, Йосиф Хилендарски, Пунчо Мокрешки. По-широко разпространение получава дамаскинарската литература. Нараства ролята на манастирските комплекси, подем настъпва и в областта на художествените занаяти и изкуството. Важна роля за духовното раздвижване на българите изиграва и печатната книга, която обикновено се разпространява през Русия, Гърция и Сърбия или пък чрез активните книгопечатни средища в някои италиански и австрийски градове. Най-ярка следа в духовния живот на българите през ХVIII в. обаче оставя Паисий Хилендарски.
|
|
|
Хилендарският монах
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Банско, Самоковска епархия. Сведенията за неговия живот са оскъдни. Със сигурност се знае, че се установява в Света гора през 1745 г., когато става таксидиот на Хилендарския манастир. Подобно на своите събратя той обикаля села и градове, за да събира помощи за манастира, организира посещения на поклонници в Атон, проповядва Божието слово и поддържа вярата в душите на обезправените си сънародници. По време на пътуванията си из Самоковската епархия, както и в богатите библиотеки на атонските манастири, той открива множество свидетелства за историята на българите и постепенно у него се оформя идеята да събере всичко намерено в малка книжка под общото заглавие “История Хилендарският манастир славянобългарска”.
|
|
|
Заосъществяването образни материали – поменици, жития на Петка Търновска, Георги и НиколаСофийски, Теодосий Търновски и други български светци, летописнибележки, царски грамоти, съчинения на Евтимий Търновски и Климент Охридски, “Стематографията” на Христофор Жефарович. Силно влияние върху Паисий оказва и трудът на Цезар Бароний, посветен на църковната история.
През 1761 г. Паисий посещава Сремски Карловци – един от най-издигнатите по онова време православни центрове на Балканите. Тук той попада на съчинението на Мавро Орбини, в което открива неизвестни за него факти от историята на южните славяни и така попълва – липсващата му информация за миналото на българите и сърбите. След като се завръща в Хилендар, той продължава работата си, но по-късно се премества вЗографския манастир, където през 1762 г. завършва своя труд. За това, какво прави Паисий след 1762 г., къде и при какви обстоятелства разпространява своята
“История”, се знае малко. За безспорно установено се приема, че скоро след
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 321; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!