Възрожденското стопанство през 50-те и 60-те години на ХІХ в
През втората и третата четвърт на ХІХ в. стопанският облик на българските земи се променя видимо. Турското правителство съумява да привлече значителни английски и френски капитали, които вливат живителна струя в имперската икономика. Разширяват се търговските контакти със Западна Европа. През февруари 1856 г. Високата порта обнародва поредния Хатихумаюн, с който потвърждава намеренията си да продължи реформите в империята. През 1858 г. е приет закон за земята, а впоследствие е отменена и практиката на задължителното държавно регулиране на цените. Започва и осъществяването на нова административна реформа, според която територията на Османската империя е разделена на 27 вилаета, 10 от които се намират в европейската част на Турция. Продължава и модернизирането на армията и на основните държавни институции. През 1861 и 1862 г. са сключени търговски договори с Франция, Англия, Австрия, Испания, САЩ. Възникват и първите банки. През 60-те години на ХIХ в. са построени и първите жп линии, свързващи Черна вода с Кюстенджа и Русе с Варна. Впоследствие се откриват и жп линиите Белово – Любимец, Търново – Ямбол, Солун – Скопие. Започва модернизирането на пристанищата по Дунав и Черно море. Пристъпва се към изграждане и на съвременна телеграфна служба. Реформаторската политика на Високата порта оказва стимулиращо въздействие и за развитието на земеделието, търговията, манифактурното и фабричното производство. Възрожденската буржоазия натрупва значителен стопански опит и обществено влияние. По-заможни, по-добре подготвени и вече с по-развито национално чувство, българските търговци и фабриканти започват да се впускат смело и в банковите операции, в акционерното и кредитното дело.
|
|
|
Богати и бедни
Стопанското оживление в българските земи създава предпоставки за изменение и на социалната структура на възрожденското общество. Още през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. постепенно се очертава една нова прослойка от заможни манифактуристи и търговци, които заемат осезаемо място в обществения и политическия живот. Десетки българи се възползват от затрудненията на властта, проявявайки меркантилно мислене и търговски нюх. Първоначално те насочват вниманието си към сферата на прекупвачеството, а впоследствие умело пренасочват капиталите си към закупуване на недвижими имоти, към лихварство, към създаване на манифактурни и фабрични предприятия.
Меркантилизмът променя основните принципи в стопанския живот на българите. Фалитът и просперитетът, благоденствието и недоимъкът присъстват редом и в града, и в селото. Новата икономическа конюнктура формира и нов тип поведение. Наред с трудолюбието и почтеността благотворителността се превръща в морално задължение за богатите търговци и занаятчии. Еснафите насочват вниманието си към просветата, към църквите и манастирите. През втората и третата четвърт на ХIХ в. всички тези тенденции се задълбочават, подтиквайки българите да излязат от средновековното си битие и постепенно да се приобщят към ценностите на буржоазната цивилизация.
|
|
|
Къщата на Аргир Куюмджиоглу, Пловдив, 1847 г. Ослековата къща, Копривщица
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви нови тенденции се наблюдават в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в.?
2. Кои са по-важните предпоставки за разрастване на градското производство в българските земи?
3. Кои са белезите на модернизацията в стопанската активност на българите през втората и третата четвърт на ХІХ в.?
4. Запознайте се със съдържанието на Хатихумаюна от 1856 г. и анализирайте неговото значение за стопанското развитие на българското възрожденско общество.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 319; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!