Патриархът на българската революция
Първите прояви на засилена политическа активност след Кримската война са свързани с дейността на Георги Раковски. Неговите заслуги в политическото възраждане на българите са изключителни. Като идеолог и ръководител на революционната емиграция той очертава тактиката и стратегията на освободителното движение и пръв измежду възрожденските ни политици осъзнава връзката на българския въпрос с големия Източен въпрос. През 1858 и 1861 г. той изготвя два плана, с които допринася за развитието на националноосвободителната идеология. Под негово ръководство през 1862 г. в Белград се сформира Първа българска легия, а през следващите две години той се опитва да изгради и общ балкански фронт срещу Турция. Постепенно обаче у него се формира убеждението, че българите трябва да разчитат само на собствените си сили. Тези идеи намират завършен израз в неговия последен план, разработен в края на 1866 г. В него Раковски предвижда освобождението да се постигне чрез въстание, ръководено от единно Върховно началство. Въстаниците следва да се организират в четническа армия, изградена от предварително обучени на територията на Румъния и Сърбия чети, по даден от Върховното началство сигнал те да се прехвърлят в България и да предприемат координирани действия срещу турските власти. Планът от 1866 г. се явява най-завършената обосновка на четничеството в българското националноосвободително движение. Талантлив писател и публицист, историк и етнограф, Георги Раковски умело съчетава качествата на революционера с тези на просветителя, което му отрежда мястото на един от най-големите дейци в българското възрожденско общество.
|
|
|
Букурещките епитропи и одеските настоятели
Успоредно с дейността на Раковски през 60-те години на ХIХ в. видимо активизиране настъпва и сред създадените още по време на Кримската война емигрантски организации в Букурещ и Одеса. Непосредствено след Парижкия договор Добродетелната дружина и Одеското настоятелство насочват вниманието си към просветното дело. С тяхна помощ в Букурещ, Браила, Белград и в други селища из Бесарабия и Южна Русия били открити български училища. Десетки младежи получават възможност да продължат образованието си в Русия, Средна и Западна Европа.
В средата на 60-те години обстановката на Балканите се променя и това се отразява на дейността на ОБН и Добродетелната дружина. Двете организации замислят множество политически акции, с които се опитват да привлекат вниманието на европейската дипломация към българския въпрос. През 1867 г. например дейците на Добродетелната дружина изготвят проект за съвместни действия със Сърбия и стават инициатори за формиране на Втората българска легия в Белград. През януари 1869 г. пък предлагат на Великите сили проект за създаване на дуалистична българо-турска държава. В годините на Източната криза (1875-1878) дейците на Дружината отново се активизират и вземат участие в търсенето на Участници във Втората българска легия, Белград окончателно решение на българския въпрос.
|
|
|
Тайният комитет
През февруари 1866 г. в Букурещ е извършен преврат срещу княз Александър Куза. Новото румънско правителство си поставя за цел да постигне окончателно обединяване на Влашко и Молдова в единна и независима румънска държава, но това води до обтягане на отношенията с Турция. Във възникналата сложна политическа ситуация някои от по-радикално настроените емигрантски дейци решават да се възползват от перспективата за евентуален балкански конфликт и създават в Букурещ нова формация под името Таен български централен комитет (ТБЦК). Основната задача на този комитет, ръководен първоначално от Иван Касабов, се свежда до подготовката на въстание, което да бъде част от по-мащабна акция с участието и на другите балкански страни. За целта ТБЦК подписва и “свещена коалиция” с румънското правителство. През лятото на 1866 г. обаче Румъния е принудена да оттегли подкрепата си и това води до преустановяване на вече започнатата дейност. Няколко месеца по-късно ТБЦК отново се активизира, издавайки политически брошури, с които се опитва да привлече вниманието на Европа към българския въпрос. През 1867 г. е изготвен и “Мемоар” до султан Абдул Азис, в който се предлага създаването на дуалистична българо-турска държава. Мемоари са изпратени и до Наполеон III и до Александър II.
В началото на 1868 г. ТБЦК се саморазпуска, като ядрото на комитета насочва усилията си към подготовка на чета, която да предизвика въстание в България. Ръководството на четата е поверено на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 юли 1868 г. около 130 четници успешно се прехвърлят на българския бряг, но властите вземат изключителни мерки и унищожават четата.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои са основните предпоставки за възникване на организираното националноосвободително движение през 50-те години на ХІХ в.?
2. Запознайте се с програмните документи на Георги Раковски и проследете неговата идейна еволюция.
3. Какви са конкретните приноси на Добродетелната дружина и ТЦБК в освободителните борби на българите?
|
|
|
КОМИТЕТСКОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ
1. “Стари” и “млади”
Радикалните промени в стопанското, социалното и духовното развитие на българите през 50-те и 60-те години на ХIХ в. създават предпоставки за преодоляване на стихийността и разпокъсаността в борбите срещу Високата порта. Тези нови тенденции намират израз в дейността на Георги Раковски, на Добродетелната дружина, Одеското настоятелство и ТЦБК. Успоредно с възникването на организираното освободително движение обаче изкристализират и първите симптоми на идейно конфронтиране между отделните политически формации. Документалните свидетелства от епохата на Възраждането разделят политическия спектър на тогавашното българско общество на две групи – „млади” и „стари”. Към „старите” се причисляват симпатизантите на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, а към „младите” – съмишлениците на Георги Раковски и Тайния комитет. „Старите” защитават умерените форми на борба срещу Високата порта, демонстрират обвързаност с Русия, проявяват недоверие към въоръжените акции, дистанцират се от революционната пропаганда и лансират реформистки проекти за решаване на българския политически въпрос. „Младите” от своя страна отстояват необходимостта от предприемане на радикални действия срещу Високата порта и затова именно те са в основата на почти всички инициативи за организиране на чети и легии, за бунтове и всенародни въстания. Смъртта на Г. Раковски, разпадането на Тайния комитет и неуспехите на предприетите през 1867-1868 г. от Добродетелната дружина начинания изострят противоборството в средите на българската емиграция. В края на 60-те години привържениците на двете течения се конфронтират най-вече около дуалистичната формула, издигната от Добродетелната дружина като възможен вариант за решаване на българския въпрос. Предимствата на дуализма дейците около Христо и Евлоги Георгиеви виждат в мирните средства, чрез които може да се стигне до създаването на дуалистична българо-турска държава, при това, без да се засягат интересите на големите европейски сили и без да се предизвикват сътресения вътре в страната. Пропагандирането на тези реформистки идеи подтиква „младите” да преодолеят собствените си противоречия и да пристъпят към създаването на нова политическа формация. Важна роля в реализирането на техните усилия изиграва Любен Каравелов, който точно по това време започва да се изявява като водеща фигура сред революционно настроената емиграция.
Създаване на БРЦК
По времето, когато Любен Каравелов се установява във Влашко, по-радикално настроените емигрантски дейци нямат свой обединителен център. Създадената в началото на 1869 г. група “Млада България” се опитва да сплоти някогашните симпатизанти на Г. Раковски и на ТЦБК, но много скоро и тя се саморазпуска. При така създалата се ситуация, благодарение на солидните си познания и на богатия си политически опит, Любен Каравелов успява да се утвърди като най-авторитетната фигура сред групата на “младите”. През есента на 1869 г. той започва да издава вестник под името „Свобода”, като много скоро вестникът печели симпатиите на революционната емиграция и постепенно около неговата редакция се обособява нова политическа група, която дава началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
В създаването на БРЦК активно участие вземат Кириак Цанков, Васил Левски, Димитър Ценович и мнозина от членовете на разпадналия се вече ТЦБК и неговите наследници – „Българско общество” и „Млада България”. В научната литература се срещат различни мнения по въпроса кога точно възниква БРЦК, като най-популярно и най-аргументирано е твърдението, че БРЦК се учредява още през есента на 1869 г. През началните месеци от съществуването на БРЦК Любен Каравелов се откроява като най-влиятелната личност в комитета. Той е избран за председател на БРЦК, а в. „Свобода” се превръща в комитетска трибуна. Програмните документи на организациятасъщо са изработени от Каравелов. Първата програма на БРЦК е обнародвана на 1 август 1870 г. в Женева. В нея Каравелов обосновава необходимостта от политическо освобождение на България и свързва бъдещето на страната със създаването на Дунавска федерация по модела на САЩ и Швейцария. През есента на същата година той отпечатва и брошурата „Български глас”, в която аргументирано доказва, че освобождението може да се постигне единствено по пътя на всенародната революция и лансира идеята за републиканско управление в свободна България.
Делото на Васил Левски
Любен Каравелов играе важна роля за сплотяване на революционно настроената емиграция. Но извън политическата пропаганда той не успява да пристъпи към практическа реализация на своите идеи. Това поражда несъгласие сред част от членовете на комитета, сред които още през есента на 1869 г. се откроява Васил Левски.
Включил се активно в освободителните борби през 1862 г., Васил Левски притежава по това време солиден организационен и политически опит – участва в двете български легии и в четата на Панайот Хитов, а от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и впоследствие от 1 май до 26 август 1869 г. осъществява две последователни обиколки из българските земи, като при втората обиколка учредява и първите революционни комитети във вътрешността на страната (Сопот, Карлово, Плевен, Ловеч). След създаването на БРЦК Левски последователно отстоява необходимостта от преместване на комитетската активност в България, но Любен Каравелов предлага да се изчака по-благоприятен момент. През май 1870 г. Апостола решава да напусне Букурещ и сам да се заеме с осъществяването на идеята за подготовка на националната революция вътре в страната.
Само за около година и половина Васил Левски успява да изгради широка комитетска мрежа, обхващаща цялата страна. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация (ВРО) стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията се осъществява по конспиративни канали. Под ръководството на Левски и изпратените му от Букурещ за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи комитетите разгръщат активна пропагандна дейност и това създава реални предпоставки за подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Левски разработва и проектоустав (Нареда) на ВРО, в който обосновава основните си политически възгледи – премахване на съществуващата “деспотско-тиранска система” и замяната й с “демократска република”.
Общото събрание на БРЦК
В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Каравелов, и ВРО начело с Левски разбират, че за успеха на освободителното движение е нужно обединяване усилията на всички. Така се стига до идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието е организирано в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., като в работата му вземат участие 25 делегати. След продължителни дискусии събранието приема програма и устав на БРЦК, в които в името на обединението Левски прави отделни отстъпки пред Каравелов. Делегатите избират и централен комитет начело с Любен Каравелов, в чийто състав влизат още Кириак Цанков, Димитър Ценович, Олимпи Панов, Панайот Хитов и Васил Левски. Малко след събранието Левски се завръща в България и пристъпва към структурни промени във ВРО. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут към останалите комитети. В практиката на революционната организация окончателно се налагат конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция, революционният терор. През лятото и есента на 1872 г. са създадени и първите окръжни центрове, които осъществяват координацията между БРЦК и местните комитети в страната. Като цяло след Общото събрание комитетската мрежа укрепва, а подготовката за въстание напредва. В този именно момент Димитър Общи изготвя план за нападение на турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е извършен успешно. Но полицията предприема извънредни мерки и залавя участниците, а организираното в София следствие прави разкрития на действащата комитетска мрежа в Ловешко, Плевенско, Тетевенско, Софийско. Десетки комитетски дейци, между които и самият Димитър Общи, са арестувани и изправени на организирания в София съдебен процес.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално той обмисля как да се ограничат пагубните последици от масовите разкрития, но обстановката се усложнява. Междувременно Любен Каравелов прави предложение да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Левски преценява, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния той се отбива в Ловеч, за да прибере Комитетския архив, но вследствие на предателство е заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко, и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен. На смърт е осъден и Димитър Общи, а останалите арестувани са заточени за различни срокове в Мала Азия.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 1235; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!