Комитетското дело 1873-1875 г
Гибелта на Васил Левски и ударът, който революционната организация изживява, имат сериозни последици за съдбата на БРЦК. Опитите да се намери заместник на Апостола се провалят, а проведените през 1873 и 1874 г. общи събрания на БРЦК не успяват да очертаят посоките за преодоляване на организационната криза. Едва през лятото на 1875 г., когато политическата обстановка на Балканите се променя във връзка със започналата Източна криза, по-радикално настроените комитетски дейци се активизират отново. По инициатива на Христо Ботев, който се откроява като най-ревностния последовател на идеите на Левски, се организира ново събрание в Букурещ (12 август 1875 г.). Участниците в него обсъждат ситуацията и решават да се пристъпи към вдигане на въстание и в България, чието ръководство е поверено на 5-членен комитет, назован Български революционен комитет (БРК). БРК изготвя план за подготовка на “всенародното въстание”, но поради кратките срокове за изпълнение на взетите решения на уречения ден (17 септември) опити за въстание се предприемат единствено в Стара Загора, в Русенско и Шуменско. Провалът се отразява неблагоприятно върху по-нататъшната съдба на БРК и през октомври 1875 г. Букурещкият комитет окончателно се саморазпуска.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Кои са основните идейни течения сред българската емиграция през 50-те – 60-те години на ХIХ в.? Кое е общото и различното между тях?
2. Запознайте се с приложените програмни документи на Любен Каравелов и проследете неговата идейна еволюция.
3. Кои са основните заслуги на Васил Левски за развитието на българското националноосвободително движение?
4. Изяснете причините за кризата в БРЦК през периода 1873-1874 г.
|
|
|
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1876 г.
Гюргевските апостоли
Неуспехът на замисленото през лятото на 1875 г. “всенародно въстание” принуждава Христо Ботев да напусне БРК на 30 септември. На 1 октомври останалите членове на БРК свикват ново общо събрание. Под ръководството на Филип Тотю в румънската столица се събират представители на повечето емигрантски комитети, които обсъждат причините за провала и очертават основните посоки за своята бъдеща дейност. Участниците в събранието се обединяват около идеята, че въпреки допуснатите грешки политическата обстановка на Балканите продължава да бъде благоприятна за нови въоръжени акции срещу Високата порта. Филип Тотю и Стефан Стамболов дори са натоварени да издирят подходящи дейци, които да се заемат с военната подготовка на бъдещото въстание. След закриване на събранието обаче БРК окончателно се саморазпада. При така възникналата ситуация по-революционно настроените емигрантски дейци решават да не чакат повече и сформират в Гюргево нов комитет – Гюргевски революционен комитет (ГРК). Заседанията на ГРК започват около 11-12 ноември и продължават докъм 25 декември 1875 г. В комитета активно вземат участие около 15-17 души, все млади и решителни хора, повечето от които с богат революционен опит. Заседанията се ръководят от Стефан Стамболов, а негов секретар Стефан Стамболов
|
|
|
е Стоян Заимов. Сред останалите гюргевски апостоли се открояват Никола Обретенов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Обретенов. С помощта на местния деец Димитър Горов се наема самостоятелна къща, в която външни лица не се допускат, като кръгът на запознатите с работата на ГРК се ограничава до най-доверените съмишленици на делото.
Планът на въстанието
В хода на дискусиите членовете на ГРК разработват конкретен план за бъдещото въстание, в който се отчитат всички допуснати през лятото на 1875 г. грешки. Територията на страната се разделя на окръзи, като за всеки окръг се определят апостоли. Ръководството на Първи Търновски революционен окръг се поверява на Стефан Стамболов, а негови помощници стават Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков, а Четвърти Пловдивски – от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и по-късно привлечените Георги Икономов, Тодор Каблешков и Захари Стоянов. Съществуват сведения, че се предвижда обособяване и на Пети Софийски окръг.
|
|
|
Плановете на Гюргевските апостоли са за повсеместно въстание, което да обхване всички по-големи селища. Планира се въстанически отряди да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаването на жп линията Одрин – Белово и подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се парализира дейността на местните турски власти и да се предизвика паника сред мюсюлманското население. За вдъхване кураж на българите пък се решава да се пусне слух, че Сърбия и Русия чакат само обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Същевременно на територията на страната се замисля изграждането и на 24 опорни точки, в които при необходимост да се укрият жените, децата и възрастното население. Предвижда се и обособяване на свободна територия, управлявана от временно правителство. Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия се отправят призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвя се и текстът на въстаническата клетва. Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат няколко възможни дати (18 април, 1 или 11 май). В хода на подготовката всеки окръг следва да прецени степента на готовност и да определи кога населението може да се вдигне на въстание, като общата дата окончателно да се съгласува между апостолите на всички окръзи.
|
|
|
След 25 декември 1875 г. комитетът се саморазпуска, а определените апостоли започват да се прехвърлят в Българско.
Подготовката на въстанието
Още след пристигането си в Търновско апостолите на Първи окръг съсредоточават вниманието си към укрепване на местната комитетска мрежа. Само за два-три месеца, благодарение на всеотдайната и енергична дейност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Йонко Карагьозов, Христо Патрев, на територията на Търновски окръг се разгръща активна революционна пропаганда. Най-добре подготовката се осъществява в Габровско, Севлиевско и в района на Бяла черква, но почти навсякъде местните комитети не успяват да разрешат въпроса за оръжието. Видимо изостава и военната подготовка на населението.
Във Втори революционен окръг възникват противоречия относно тактиката на въстаническите действия. Иларион Драгостинов отстоява идеята за организиране на масово въстание. На противоположни позиции е неговият помощник Стоил войвода, който предлага, вместо да се излага населението на риск, да се изградят няколко въстанически лагера в Балкана и оттам да се осъществят четнически действия. Споровете се разгорещяват и пораждат негативни последици за подготовката на въстанието в Сливенско. И в Трети Врачански окръг се допускат сериозни пропуски. Стоян Заимов не успява да се наложи като авторитетен водач на местните комитети. Те пък от своя страна започват да пропагандират идеята за въстание сред населението, но опитът им да осигурят оръжие се проваля, неизяснен остава и общият план за бъдещите бойни действия.
Най-добре подготовката върви в IV окръг. След пристигането си апостолите решават да преместят ръководния център в Панагюрище, тъй като в Пловдив обстановката е напрегната и съществува опасност от разкриване на комитетското дело. Само за два-три месеца се изгражда широка комитетска мрежа. Особено активни са дейците в района на Средногорието и родопските села. Мъжкото население се организира в отряди, започва изработването на топове от черешови дънери, подготвят се укрепени лагери и складове в планинските местности. За привличане на цялото население се използват и различни пропагандни методи, като например широко разпространеното твърдение, че буквеното изписване на 1876 г. означава „Туркия ке падне”. На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и събрание на представители на комитетите в IV окръг. Събранието уточнява плана за бъдещите действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в случай на предателство въстанието може да се обяви и по-рано. По молба на П. Волов събранието утвърждава Г. Бенковски за главен апостол на окръга.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 376; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!