От националната еуфория до покрусата
По силата на Санстефанския договор Турция признава независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора и създаването на трибутарно българско княжество, като в общи линии границите на бъдещата българска държава съвпадат с признатите от Цариградската посланическа конференция етнически граници на българската възрожденска нация. За участието си във войната Румъния получава Северна Добруджа, а Сърбия – Нишко и Лесковацко. Договорът отговаря на претенциите на всички балкански народи, но Петербург осъзнава, че той няма реална стойност, тъй като още през януари Лондон напомня на Русия за поетия ангажимент условията на мира с Турция да се съгласуват с всички заинтересувани държави. Така през пролетта на 1878 г. шестте Велики сили се разбират да се проведе международен конгрес, който да изработи окончателния мирен договор. Конгресът се провежда в Берлин, като в неговата работа участват Русия, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Австро-Унгария и Турция. При обсъждането на отделни въпроси се включват и делегации на балканските страни, но решенията се вземат само от Великите сили. В крайна сметка Берлинският договор прекроява границите, очертани в Сан Стефано. Северна България и Софийският санджак оформят трибутарно българско княжество. На юг от Стара планина се образува автономна провинция Източна Румелия, която остава под властта на султана. Македония, Беломорието и Източна Тракия се връщат на Турция. Северна Добруджа отново се дава на Румъния, а Нишко, Пиротско и Вранско – на Сърбия. С тези решения Берлинският конгрес обезсмисля борбите на българския народ и залага нови, не по-малко болезнени противоречия в следвоенното развитие на Балканите.
|
|
|
Границите на Княжество България според Санстефанския договор
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Защо се свиква Цариградската посланическа конференция и какви решения взема тя?
2. В какво се изразява българското участие във войната?
3. Защо руската дипломация допуска ревизирането на Санстефанския договор?
Раздел 4. България след Освобождението от 1878 г.
РАЖДАНЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ
Европа навлиза в модерната епоха като християнска общност. След Реконкистата ислямът е изтласкан от западната част на континента и остава само в Югоизточната Европа благодарение на Османската империя. Това допринася за разделянето на Европа на модернизираща се западна и изоставаща икономически и политически източна половина. Образованите източноевропейци усещат остро необходимостта да преодолеят различията със Запада, условие за което е ликвидирането на османското владичество и изграждането на модерни християнски национални държави на Балканите.
|
|
|
Берлинският конгрес и разделянето на българските земи
Решаваща за освобождението на българския народ се оказва поредната Руско-турска война (1877-1878г.), която остава в българската история под наименованието Освободителна. Въпреки категоричната победа на Русия във войната, многобройните жертви, немалките български усилия и жертви за извоюването на тази победа, проблемът с възкресяването на българската държава не се решава само на бойното поле – българският въпрос прераства в европейски спор за съдбата на османското наследство. Балканите са толкова невралгичен европейски регион, че за всяка значителна промяна тук е необходимо съгласието на всички заинтересувани европейски държави. Тъй като създаването на нова държава променя съотношението на силите на Балканите, границите на България са определени едва след като руските победители във войната се съобразяват с интересите на другите заинтересувани държави. Това става по време на големия европейски конгрес, проведен в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878г. (по стар стил – от 1 юни до 1 юли). Докато са в Османската империя, всички българи живеят заедно в една държава. След Освобождението нещата обаче се променят. Наред с жертвите от Априлското въстание и от войната, наред разрушените села и градове, пътища и комуникации, на българите им се налага да приемат и международните решения, дали правото само на част от тях да живеят в свободната българска държава. Останалите изживяват радостта от обещанието за голяма България, усещат полъха на свободата, но после са върнати под властта на султана. Българите са разделени на свободни, полусвободни и несвободни по геополитически причини. Ако България включи всички територии, населени с българи, тя ще стане най-голямата християнска държава на Балканите. Според Санстефанския прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя (3 март (19 февруари) 1878г.) България има около 170 хил. кв. км, докато Сърбия е с територия от 48 хил. кв. км, а Гърция – с 64 хил. кв. км. Освен това никоя друга балканска национална държава не се е изградила върху цялата си етническа територия.
|
|
|
За Великите сили възродената с руски военни усилия България опасно засилва руските позиции на Балканите в продължаващата борба за Проливите, особено като се има предвид правото й да поддържа окупационен корпус в България в продължение на две години. Тази клауза се оказва неприемлива и за Османската империя. Основната грижа на Берлинския конгрес, разбира се, не е съдбата на новоосвободените българи, а определянето на ново съотношение между великите сили на Балканите. Затова не бива да изненадват големите промени в двустранните договорености от Сан Стефано на 3 март (19 февруари). Но за българите, наивно повярвали на мечтите си за национално обединение, те са тежък удар.
|
|
|
Решенията на Берлинския конгрес за българите повеляват: Онези, които живеят в териториите между Дунав и Балкана и в Софийското поле, изграждат новата българска държава, наречена Княжество България. Княжеството остава васално на Османската империя, но по-скоро като формалност.
Българите от южните територии – Тракийската равнина, също са откъснати от Османската империя, но не така категорично. Обособена е автономна област, наречена Източна Румелия. Името идва от понятието, с което османците наричат християните на Балканите (рум милет – ромейски народ). С името Румелия създателите на новата карта на Балканите искат да подчертаят, че не става дума за българи и българска област, а за балканци изобщо. А прилагателното “Източна” трябва да покаже, че населението на областта е свързано с останалите под османска власт християни, а не с българите, населяващи Княжество България. Въпреки тази дипломатическа уловка никой нито в Княжеството, нито в Румелия, а дори и в империята, не може да отрече преобладаващо българския характер на автономната област. Останалите българи или са върнати под властта на султана (Беломорска и Одринска Тракия), или земите им са предадени на другите балкански държави: Поморавието – на Сърбия, Северна Добруджа – на Румъния. Най-жестоко са попарени надеждите за освобождение от османско владичество на българите, които населяват сложния етнически конгломерат с преобладаваща българска съставка – Македония.
Реакцията на българите
Спонтанното разочарование на българите от решенията на Берлинския конгрес ги стимулира да продължат борбата си. Както в освободените, така и във върнатите на империята земи те изразяват несъгласието си на специално организирани протестни събрания и митинги с подготвяне и изпращане на мемоари до правителствата на великите сили и най-вече чрез създаването на комитети “Единство”, прераснали във всенародно движение за “единство на всички българи и улучшение на тяхното днешно положение”. Сред водачите на движението са българските възрожденци Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф . При съотношението на силите в Европа и на Балканите възраждането на България в границите от Санстефанския мир е невъзможно. Но идеалът, очертан от границите на България на 3 март (19 февруари) 1878г. в Сан Стефано, остава трайна цел за българите. За осъществяването й през следващите десетилетия те вдигат много въстания, водят четири войни, коствали живота на стотици хиляди. Резултатът от тези усилия не е оптимистичен – идеалът си остава все така далечен, а пораженията го правят още по-непостижим. Идеалът за Санстефанска България постепенно се превръща в национален мит.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 481; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!