Развитие на селското стопанство
Значението на българското селско стопанство се предопределя от факта, че в него е ангажирано огромното мнозинство българи. Повечето селяни (68 %) обработват парчета земя, които не надхвърлят 50 дка, едва четвърт от селяните (26 %) могат да се определят като средни, защото имат земя между 50 и 150 дка, а едва 6 % са едрите селяни и земевладелци. И като се добавят традиционните земеделски оръдия и методи на обработка на земята, става ясно, че българското земеделие силно изостава в европейски мащаб. През 90-те години на ХІХ в. се засилва вносът на селскостопанска техника, което е сред причините производството да се увеличи с 50 % в сравнение с периода преди Освобождението. За осъзнатите интереси на селяните от развитие на селскостопанското производство говорят както бунтовете от 1900 г. срещу натуралния данък, които водят до окончателната му отмяна, така и създаването на БЗНС.
Транспорт и съобщения
Ангажимент на новата държава е изграждането на единна транспортна и съобщителна система, която играе голяма роля и за икономическото развитие. До войните, започнали през 1912г., обединена България вече разполага с 1964 км железопътни линии. Те осигуряват връзката с важната за стопанството Централна Европа. Шосейната мрежа също се разраства и достига 9 хил. км. По тези показатели България значително отстъпва на европейските държави, но в сравнение със състоянието преди Освобождението те показват голям напредък. През 1892г. е създадено и Българско параходно дружество, което осигурява морския транспорт. През 1903 и 1906г. се откриват съответно и пристанищата в Бургас и Варна. Разраства се телеграфо-пощенската мрежа, която през 1911г. вече има 374 станции. През 1886г. се провежда първият телефонен разговор в България, а до 1912г. телефонните абонати вече са 2742-ма.
|
|
|
Търговия и банково-кредитна система
По време на управлението на Стамболов в България с бързи темпове се развиват банковото, акционерното, застрахователното дело. Важно значение за развитието на търговията има и проведеният за първи път през 1892г. Пловдивски панаир като земеделско-промишлено изложение. Новата държава създава национален пазар, съдействащ за развитие на търговията. Доказателство за това е, че нейният обем до 1911г. нараства над три пъти. На мястото на панаирната търговия се изгражда постоянна и специализирана магазинна мрежа с уеднаквяващи се цени.
Българската външна търговия се ориентира към европейските държави и Турция, като основните износни позиции са селскостопанските стоки. По обем на внесени стоки – суровини, машини, транспортни средства, търговските партньори на България се подреждат по следния начин: Австро-Унгария, Англия, Франция, Германия, Турция, Белгия, Италия, Русия.
|
|
|
Търговията на Балканите се развива при привилегировани условия. От 1900г. действа спогодба за митнически облекчения в търговията с Турция, а от 1907г. – и специална търговска конвенция. Но българската търговия със Сърбия, Румъния и Гърция има отрицателно салдо. Създадената през 1879г. БНБ получава през 1885г. и свой закон, който я определя като автономна държавна институция за осъществяване на финансовите операции и регулиране на паричното обращение. До края на ХІХ в. се създават и няколко частни банки и търговски дружества: Българска кредитна банка “Гирдап” (Русе), Шуменско търговско дружество, Българско акционерно дружество “Бъдащност” в Добрич, Търговско-индустриална банка в Пловдив, Земеделски каси, обединени през 1903г. в Българска земеделска банка. Малко по-късно се създава Българската централна кооперативна банка. В началото на ХХ в. се появяват и банки с европейски капитали: Кредитна банка, Балканска банка, Българска генерална банка, Френско-българска ипотекарна банка и др. Първите десетилетия на самостоятелно съществуване дават възможност на българската държава да се намеси активно в икономическото развитие – тя изгражда нова инфраструктура, полага основите на банковото и кредитното дело като условие за индустриализация. Икономиката постига бързи темпове на нарастване, които се обясняват и с ниската основа, от които тръгва развитието. Новите граници и стесненият вътрешен пазар (след като българските търговци, занаятчии и промишленици се лишават от пазарите на Османската империя) въздействат отрицателно върху традиционните занаяти и животновъдството, откъснато от Беломорието. Макар и с благоприятни перспективи, България си остава слаборазвита и предимно аграрна европейска държава.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви възможности има новата българска държава да се намесва в икономиката? Сравнете възможностите на българите за стопанска дейност преди и след Освобождението.
2. Какво представлява икономическият протекционизъм? По какъв начин се осъществява?
3. Опишете положителните последици от политиката на протекционизъм. А има ли отрицателни? Ако да – какви са те?
4. Как ще характеризирате българското селско стопанство след Освобождението? От какво се нуждае?
5. Как ще обясните основните посоки на българската външнотърговска активност? А относителния дял на външните вносители?
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 325; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!