Трудните отношения с освободителката Русия
Отношението към Русия (линк), която освобождава България, но започва грубо да се намесва в българските дела, играе най-значителна роля в развитието на нашата държава. Русия съдейства при приемането на демократичната Търновска конституция по европейски (белгийски) образец. Но само две години по-късно – през 1881 г., Русия подкрепя княз Александър І в желанието му да я суспендира и да обяви своя “режим на пълномощията”. Българо-руските отношения допълнително се влошават по време на Съединението, извършено против желанието на Русия. Но истинската криза в българо-руските отношения настъпва през 1886 г., когато русофилски настроени офицери детронират княз Александър Батенберг. Успехът на акцията е предотвратен от намесата на Стефан Стамболов. Русия се възползва от настъпилото безвластие в България и чрез специално изпратения с мисия в България ген. Каулбарс поставя условия пред регентите: да отложат изборите за ВНС, да освободят превратаджиите от затвора и да прекратят военното положение. За подсилване на доводите си изпращат в пристанище Варна два руски военни парахода. Грубите руски действия за сплашване на българското правителство предизвикват обратния резултат – българските власти обявяват, че ще окажат военна съпротива, ако Русия се опита да окупира български територии. Както обикновено става на Балканите, от всяка трудност на Русия се възползват нейните конкуренти Великобритания и Австро-Унгария, които осъждат руския натиск върху българското правителство. При това положение Русия се отказва от военна намеса. Но победата на Стамболов в дипломатическото противопоставяне на Русия се оказва пирова, защото довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни на 6 ноември 1886 г. Така по-малко от десетилетие след като е водила кръвопролитна война за освобождението на България, Русия е отхвърлена.
|
|
|
Скъсването на отношенията с Русия намалява значението на България в международните отношения. Новият български княз Фердинанд І не успява да получи признание от Великите сили. Османската империя, Германия, Франция предпочитат да не рискуват добрите си отношения с Русия заради България. Това демонстрира както голямата роля, която Русия продължава да играе в европейската политика, така и вредата, която носят на България прекъснатите отношения с голямата източна сила.
Причините за резкия обрат в руско-българските отношения са двустранни: Русия смята, че има право грубо да се намесва във вътрешното и външнополитическото развитие на освободената от нея България, докато българските политици се борят за правото сами да определят действията си, които трябва да защитават българските, а не руските интереси. През първото свободно десетилетие се оформя и дълбокото разделение в българското общество между русофили, които виждат в Русия само освободителката, и русофоби, които я възприемат само като имперска сила, стремяща се да подчини България. Това вътрешнобългарско разделение отслабва страната и пречи на българските политици да изработят единна външнополитическа стратегия и последователно да я реализират.
|
|
|
Нормализиране на отношенията с Великите сили
Възможността да се преодолее външнополитическата изолация на България се появява едва през 1894 г., когато Стамболов е отстранен от властта. Новото правителство на К. Стоилов започва нормализацията с възстановяване на връзките с Русия. Княз Фердинанд и премиерът Стоилов разбират, че това е единственият път към международно признаване на княза, а оттам – и на държавата. Още през лятото на 1895 г. българска делегация посещава Санкт Петербург, но двустранните отношения се възстановяват официално едва след като княз Фердинанд се съгласява престолонаследникът Борис да бъде миропомазан по православен обряд, както изисква Търновската конституция. На 2 февруари 1896 г. главата на българската православна църква Екзарх Йосиф извършва миропомазването, а кръстник става руският император Николай II. Скоро след това идва признаването на княз Фердинанд и от другите Велики сили. Сближение се постига и със Сърбия, с която България сключва споразумение за координиране на действията по македонския въпрос и търговски договор. Нормализирането на външните отношения помага на България да получи още три султански берата за български владици в Битоля, Дебър и Струмица. Високата порта разрешава да бъдат открити български търговски агентства в Солун, Битоля и Скопие, което допълнително укрепва българските позиции в Македония.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 279; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!