БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩЕСТВО И КУЛТУРА
Тридесетте мирни години, които началото на ХХ в. разполовява, позволяват на българите да направят поредния си опит след Възраждането да наваксат вековното икономическо, политическо и културно изоставане в модернизацията, за да се нареди България редом с другите европейски държави. Това са години на натрупване и градеж, на оптимистична вяра в предстоящото възходящо развитие на младата държава, които оставят отпечатък и върху нагласите на българите.
Население
През втората половина на ХIХ в. българите като етническа общност наброяват около 5 милиона, като огромната част – 4 млн. и 396 хил., живее в трите области Мизия, Тракия и Македония. В новосъздадена България българите доминират със своите три милиона и половина (81 %), следвани от турците, които са около половин милион (11,63 %), циганите са 76 хил. (2 %), гърците – 51 хил. (1,2%), а евреите са 39 хил. (0,9%). В българските земи живеят и много други по-малки етнически общности като арменци, гагаузи, румънци, татари. Както личи от горните данни, България, по подобие и на останалите балкански държави, е пъстра в етническо, религиозно и културно отношение. Конституцията на младата национална държава регламентира религиозните отношения. На православието, религия на основната част от населението, е даден статут на господстващо вероизповедание. Същевременно е гарантирана и свободата за практикуване на други религии, първо място сред които заема ислямът, изповядван както от турското население, така и от българите мохамедани.
|
|
|
Българското общество
България навлиза в новото време със слабо развита градска мрежа – едва 19 % от населението живеят в градовете, които са преобладаващо малки и без развита промишлена структура. Само няколко български града могат да се причислят към големите центрове – това са София (която се разраства, след като става столица), Пловдив, Варна, Русе. Държавният ангажимент в развитието на просветата дава възможност да се намали неграмотността сред населението – в навечерието на войните делът на грамотните българи вече надхвърля 30 %, което е едно от високите постижения за Балканите.
Бързи промени настъпват в социалната структура. След аграрния преврат нараства относителният дял на средните селяни, които заедно с дребните градски производители и търговци образуват най-многобройната социална група. В първите десетилетия от самостоятелното българско съществуване се засилва обществената роля на буржоазията. Тя се възползва от държавната грижа за развитието на промишлеността, банковото и кредитното дело, търговията, инфраструктурата. От друга страна, силният ангажимент на държавата обвързва младата буржоазия с бюрократичните и управленските структури, което пречи на България да се сдобие с истински силна, самостоятелна и независима капиталистическа класа.
|
|
|
Възниква и една нова социална прослойка – на българското чиновничество, което започва да играе и политическа роля. Структурира се и интелигенцията, в която се оформят професионални групи. През тези години възниква и все още немногобройната група на наемните работници.
В българското общество, най-вече в градовете, бързо навлиза модернизацията. Мястото на османската държавна и културна традиция е заето от европейски модели на поведение, облекло (фесовете са заменени първо от българския калпак, а после – и от европейската филцова шапка), начин на живот – чужденци участват в благоустройството на градските центрове, в прокарването на водопровод и канализация, в изграждането на нови паметници и други символи на новата българска държавност. В началото на ХХ в. започва електрифицирането на големите градове. След Освобождението традиционното българско общество постепенно се отваря за Европа. Българите получават по-добри възможности да пътуват, да получават образование в европейските държави и да пренасят постиженията на европейската наука и култура в България.
|
|
|
Формиране на национална култура
Създаването на българската национална култура е важен елемент от модернизацията на обществото. В новата национална държава културата стъпва върху постигнатото през възрожденската епоха, но едва след Освобождението тя получава възможност за мащабно и свободно развитие. Необходимостта да се изграждат нови културни институции, както и липсата на достатъчно богати и самостоятелни прослойки предопределят голямата роля на държавата в изграждането на културните институции и дейности. Подкрепа от държавата получава масовата култура, чиито средища си остават създадените през Възраждането читалища. Пак с държавни средства се изграждат обществените библиотеки, първо място сред които заема основаната още през 1879г. в София Народна библиотека. Тя се превръща в основно хранилище на книги, преса и научна периодика, но и на книжовното наследство от миналото. С цел да се запазят материалните останки от миналото, се изграждат и първите музеи – в началото на века вече са факт сбирките на Археологическия, Етнографския музей, Музея на българското духовно възраждане. Значителна роля при формирането на българските културни институции играят чешките хуманитаристи д-р Константин Иречек, братята Шкорпил, Вацлав Добруски и други.
|
|
|
Образование и наука
Основа на националната култура е образователната система, създадена още в Османската империя. В началото на 80-те години се отворя училище в почти всяко селище. През 1885г. се приема и закон за народното просвещение, според който началното образование е задължително и безплатно за “децата на всички жители на държавата без разлика на вяра и народност”. Създава се мрежа от обществени (народни, масови, държавно финансирани) и частни училища (религиозни, на отделни общности и др.). През 1909г. Народното събрание гласува и Закон за българската култура с водещо място на образованието.
След краткотраен спор къде да се подготвят висшите образователни кадри – в чуждестранни университети или да се изгради българско висше училище, през 1888г. в София се основава първият български университет. Той започва дейността си с финансовата помощ на карловските чорбаджии братята Евлоги и Христо Георгиеви под формата на висши курсове за подготовка на учители за гимназиите със 7 преподаватели и 43-ма студенти. През следващите десетилетия с помощта на многобройни български и чуждестранни (главно славянски – чешки, руски) учени и преподаватели Софийският университет “Свети Климент Охридски” се превръща във “висш храм на науката” и основно средище за изграждане на национална интелигенция. От Българското книжовно дружество, основано от Марин Дринов, през 1911г. се създава Българската академия на науките (БАН). Държавата отпуска стипендии за студентите както в Софийския университет, така и за следване в чужбина – главно в Средна и Западна Европа. От тази възможност се възползват и девойки, като в началото на века в Университета студентките вече наброяват 217 от общо 1500 студенти.
Художествена култура
В първите години на българската държава се формират българският литературен език и литературната класика. По право първо място в нея заема Иван Вазов, който посвещава творчеството си на национално-патриотичната проблематика. Най-популярният, преведен на много езици, роман на Вазов “Под игото” пресъздава в романтична светлина българската национална революция, докато промените в следосвобожденските години карат Вазов да припомни бързо забравените дейци на Българското възраждане. За тях през 1882г. той пише най-популярните и в днешна България свои стихове от “Епопея на забравените”.
Друг литературен феномен на това време е народопсихологът Алеко Константинов, който за 34-годишния си живот успява да създаде туристическото движение в България, да напише най-хубавите пътеписи за България и за пътуването си до Съединените щати, да преживее смъртта на повечето свои близки и въпреки това да се нарече Щастливеца, да създаде поредица от остри политически фейлетони с непреходна стойност. Най-голямото му постижение и до днес остава образът на типичния нов предприемач Бай Ганьо Балкански. В “Бай Ганьо”, който често се възприема и като олицетворение на негативните черти на българина изобщо, Алеко Константинов с тъжен и горчив хумор рисува нравите на своето време. Нелепата смърт на писателя, който загива случайно при един от политическите атентати, сякаш доказва правдивостта на сатиричното му творчество. Първи стъпки в края на ХIХ век прави и класическото изобразително изкуство, което се обръща към съвременното европейско изкуство, без да се отказва от народната традиция. В края на века се създава Държавното рисувално училище в София. Българските художници участват в Съюза на южнославянските художници “Лада”, който през 1906г. организира своя обща изложба в София.
Любителски трупи поставят началото на театралното изкуство. Те играят предимно европейски, но и първите български пиеси. Трупата “Сълза и смях”, по-късно Народен театър, през 1908г. прави турне из населените с българи земи в Османската империя, за да поддържа жива културната връзка със сънародниците. Пак в края на века се поставя първото оперно представление, развиват се и останалите музикални жанрове. В началото на ХХ в. до България достига и новото световно изкуство – киното. От 1908г. в София се прожектират документални и игрални филми, а през януари 1912г. се прожектира и първият български игрален филм “Българан е галант” на Васил Гендов. В сферата на културата може би повече от която и да било друга обществена сфера България се вписва в европейския модел на развитие. За краткото време на своето съществуване българската държава развива всички клонове от художествената култура, като разчита на чуждестранни специалисти, главно славяни, но и на все по-многобройните български интелектуалци, които получават образование в чужбина – в Русия, но и в Централна и Западна Европа. Българската култура следва модерните за времето си тенденции, без да се отказва от народната традиция, осигурила запазването на българското самосъзнание в продължение на векове.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какъв е етническият и социалният характер на българското общество след Освобождението? Можете ли да го сравните с днешното?
2. По какво си приличат и по какво се отличават българите след Освобождението от тогавашните европейци?
3. Народната култура от първите десетилетия на модерната българска държава може ли да се нарече масова? Какво разбирате под посочените две понятия днес?
4. Какво мислите за “Бай Ганьо”? Този литературен образ може ли да се открие в днешната реалност?
5. Какво е значението на образованието за развитието на една нация?
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 303; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!