Обявяването на българската независимост като международен проблем
След Освобождението българските политици следят внимателно международните отношения, като търсят удобен момент да скъсат зависимостта си от Османска Турция, без да застрашат сигурността на България. Такъв момент настъпва през 1908 г., когато в Османската империя избухва младотурската революция. Вътрешните проблеми на Турция дават свобода за действие на държавите, които имат интереси на Балканите. На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Търново княз Фердинанд обявява България за независима държава, а себе си за “цар на българите”. Този акт е съгласуван с Австро-Унгария, която пък се възползва от промененото статукво, за да анексира Босна и Херцеговина. Повечето от Великите сили отказват да признаят новото нарушаване на Берлинския договор, но не могат и да му се противопоставят, затова предпочитат да поставят условия. Османската империя иска от България огромна компенсация. В този момент идва помощ от Русия – тя обявява, че е готова да анулира задълженията на Турция, ако тя направи същата отстъпка на България. В замяна на това България се задължава да изплати дълг от 82 млн. франка на Русия, но при много благоприятни условия – в продължение 75 години. След това споразумение българската независимост е призната и от останалите Велики сили и започва нов период на затопляне на българо-руските отношения. С обявената си независимост България се превръща от васална на Османската империя страна в пълноправен субект в международните отношения. Тя скъсва пъпната си връв с миналото и получава възможност да играе самостоятелна роля в балканската и в европейската политика. За трите десетилетия от Съединението до балканските войни България се превръща в независима държава с бързо развиваща се икономика. Тя изгражда основните национални образователни и културни институции и се вписва в сложната плетеница от нарастващи противоречия между Великите сили преди поредната битка на балканските народи срещу Османската империя.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Каква роля играе Балканският полуостров в европейската политика през втората половина на ХІХ в.?
2. Опитайте се да проследите промените в съотношението на силите на Балканите през 70-те, 80-те, 90-те години на ХІХ в. Кои са основните балкански и извънбалкански играчи?
3. Какво мислите за ролята на Русия в историята на България през втората половина на ХІХ в. Има ли значение кой е руският цар, кой е българският княз и кои са министър-председателите?
4. Как еволюира относителната тежест на България на Балканите от Освобождението през 1878 г. до 1908 г.?
5. Какво мислите за външната политика на Стефан Стамболов – тя повече помага или повече пречи на утвърждаването на България в международните отношения?
|
|
|
БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА
Радостта от Освобождението на българите, населяващи Беломорието, Одринска Тракия, Македония, е краткотрайна. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. ги оставят в състава на Османската империя. Те обаче не се примиряват със съдбата си, а продължават борбата за постигане на свобода и в новите условия.
Съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес
Вестите за новите граници на българската държава предизвикват спонтанно всенародно недоволство. В масовите протести вземат участие както свободните българи от Княжеството и Източна Румелия, така и онези, които остават под османска власт. Те изготвят протестни мемоари и ги изпращат до правителствата на Великите сили с искане българите да живеят заедно.
В новосъздадените комитети “Единство” влизат бившите участници в националноосвободителното движение, православните свещеници и патриотично настроените младежи. Един от първите комитети “Единство” се създава в старопрестолния град Търново, а сред учредителите му са Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Целта на този комитет е “да се размислиме като как може да помогнеме на нашите братя в Тракия и Македония” за постигане на “единството на всички българи и улучшение на тяхното днешно положение”. Комитетите набират доброволци, формират и изпращат чети, оръжие, боеприпаси и облекло за българите в Македония. В Източна Румелия комитет “Единство” се създава в Пловдив с председател Екзарх Йосиф. Но напрегнатото положение в областта и острите политически борби за нейното бъдеще отклоняват вниманието на румелийските комитети от съдбата на неосвободените земи и подготовката на отпор срещу евентуалното изпращане на турски войски в областта. Прави се опит да се координират действията на всички комитети “Единство”, като на 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание на техни дейци. Тогава се взема решение освобождението да продължи с оръжие – обявява се намерението в началото на октомври да избухне въстание в Източна Македония, чиято подготовка се възлага на охридския владика Натанаил.
|
|
|
На 5 октомври 1878 г. избухва въстанието, наречено Кресненско-Разложко. Отряд от близо 400 въстаници напада и разбива турския гарнизон, настанен в кресненските ханове близо да границата с Княжеството. Въстаниците освобождават десетки български села по долината на р. Струма и в Разложката котловина, където се освобождават Разлог и Банско. До началото на зимата голяма част от Източна Македония е свободна, но сред въстаниците настъпват противоречия. Ражда се спор кой от комитетите “Единство” трябва да изиграе ролята на Централен комитет – Софийският, Търновският или друг. Очертават се и разногласия между “вътрешните” и “външните” революционни дейци. С настъпването на зимата въстанието постепенно затихва. Четите възстановяват дейността си в края на зимата на 1879 г., но вече не могат да спрат редовните турски войски. На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил Охридски разпуска четите, а четниците се изтеглят към България. Напускат родните си места и десетки хиляди бежанци, отправили се с надежда за нов живот към Княжеството. Кресненското въстание е естествено продължение на българската национална революция. С него българите от Македония с подкрепата от комитетите “Единство” правят първа крачка в продължителната и кръвопролитна борба за обединение с освободена България.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 277; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!