От съюз към война – Междусъюзническа война и първа национална катастрофа
Докато българската армия се сражава тежко и изнурително с турците, сръбските и гръцките войски успяват да заемат по-голямата част от Македония. Идва времето за проверка на трайността на Балканския съюз. Вместо да изпълнят предварителните договорености или поне да разговарят по неразрешените териториални въпроси, окупационните сръбски и гръцки власти подлагат македонските българи и техните институции в заетите територии на преследване – хвърлят в затворите или избиват хиляди учители, свещеници, четници и войводи. Целта на тази политика е да се асимилира българското население в Македония. Подобни действия поставят на изпитание съюзните отношения, а опитът на Русия да преодолее конфликта не успява. Дипломатическите усилия на Русия срещат противодействието на германските и австро-унгарските дипломати, които подтикват балканските страни към нова война, този път помежду си.
Управляващите в България са опиянени от победите и не съумяват реално да оценят променената обстановка. Териториалните придобивки, получени от Балканската война, са на границата на възможното при така заплетения балкански възел. Всеки опит да се постигне нещо повече, особено с помощта на силови действия, изправя България пред международна изолация.
Съдбовна за новата война на Балканите се оказва заповедта на цар Фердинанд, издадена на 16 юни 1913 г., с която на българските войски се нарежда Карта на България от 1913 г. – Втората балканска война да нападнат гръцките и сръбските части в Македония. Войната между бившите съюзници започва, но скоро в нея се намесват Румъния, недоволна от полученото след Балканската война (град Силистра), и Турция, която иска да си върне част от загубените територии. България се оказва сама срещу всички – към сраженията с гръцки и сръбски войски в Македония се прибавят действията на турските и румънските части, които навлизат в българска територия от юг и от север, без да срещнат съпротива. Изолирала се от всички и нападната от всички страни, България е изправена пред крах и е принудена да поиска мир, който е подписан в Букурещ на 28 юли 1913 г.
|
|
|
Първа национална катастрофа
Букурещкият мир очертава контурите на първата българска национална катастрофа. Сърбия и Гърция заемат по-голямата част от Македония, където живеят и около един милион българи. Румъния окупира и получава Южна Добруджа. По новия мирен договор с Турция, подписан в средата на септември 1913 г. в Цариград, империята си връща Източна Тракия. От освободените по време на първата Балканска война земи България запазва само част от Източна Македония (Пиринския край) и Западна Тракия, през която преминава нейният излаз към открито южно море. Последиците от Междусъюзническата война са изключително тежки за българската национална кауза. В населените с българи земи, които остават в територията на съседните държави, започва унищожаването на българските институции – църкви, манастири, училища, общини. Към България прииждат нови 250 хиляди бежанци. Българското етническо присъствие на Балканския полуостров се свива, а заедно с усещането за национална катастрофа се ражда и желанието за реванш.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво обединява България, Сърбия и Гърция, за да сключат съюз?
2. Какви разлики има в двата договора – Българо-сръбския и Българо-гръцкия? Защо има такива разлики? Какво се цели с неяснотите?
3. Потърсете повече данни за военните действия по време на Балканската война. Как ще оцените действията на българската армия? Сравнете ги с тези на сръбската и гръцката армия!
4. Какви територии получава България в резултат на Балканската война? Защо изглеждат незадоволителни? Кое не харесва на българските политици?
5. Как ще оцените причините, действията и резултатите от Междусъюзническата война. Очертайте позициите на всяка от балканските държави и се опитайте да ги оцените – от морална, от военна и от национална гледна точка.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 756; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!