Военният преврат от 9 юни 1923 г
Традиционните партии възприемат изборната победа на БЗНС като доказателство, че не могат да се справят с него по легален конституционен път, затова се обръщат към средствата на заговора при мълчаливото съгласие на цар Борис ІІІ. Решаващата роля принадлежи на Военния съюз начело с ген. Иван Вълков. На 8 срещу 9 юни 1923 г. частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище извършват държавен преврат. Краят на “селската диктатура” е посрещнат с облекчение от градските слоеве, интелигенцията, армията, ВМРО. БЗНС не получава подкрепа и от БКП, според която борбата е между градската и селската буржоазия и тя запазва “неутралитет”. В градовете смяната на властта се извършва бързо, но в защита на законно избраното правителство се вдигат селяните в Плевенско, Шуменско и най-вече в Пазарджишко, където Ал. Стамболийски организира съпротивата. За броени дни армията смазва въстаниците, а водачът на БЗНС е измъчван и убит с изключителна жестокост в родното му село Славовица. Кръвта на избитите земеделци в страната трасира пътя на новата власт с дирята на насилието. Военният преврат срещу най-масовата партия в България е осъществен лесно и показва илюзорността на убеждението на БЗНС, че селяните са по-силни, защото са многобройни. Опитите да се постигне “народовластие” с недемократични действия, съсредоточаването върху защитата на теснопартийните интереси, непознаването на механизмите на управление и противопоставянето на широки и влиятелни обществени среди придават противоречиви характеристики на експеримента на земеделското управление и предопределят неговата краткотрайност.
|
|
|
Демократическият сговор на власт – 1923-1931 г.
В новия кабинет военните управляват зад фасадата на Народния сговор. Министър-председател става лидерът му – професорът по право в Софийския университет Александър Цанков. С това правителство се свързват кръвопролитията при потушаването на селската съпротива, а Великите сили и съседните държави го възприемат с недоверие. Новата власт се нуждае от широка политическа опора и на 10 август 1923 г. традиционните партии и Народният сговор създават Демократическия сговор.
Сериозно изпитание за кабинета е въстанието, което БКП организира през септември 1923 г. Под натиска на Москва и Коминтерна част от партийното ръководство (В. Коларов, Г. Димитров) възприема тезата за “втората революционна вълна” в Европа. То преодолява съпротивата на старите партийни водачи (Д. Благоев), убедени, че в България няма условия за революционно надигане, и налага курс към въоръжено въстание, предварително обречено на неуспех: правителството вече е изградило политическа опора, а силите на земеделците, които са имали мотивация да въстанат, са сломени. Правителството научава за подготвяното въстание и се опитва да го предотврати, като на 12 септември арестува 2500 комунисти. Арестите водят до предсрочно започване на въстанието. То избухва най-вече в Старозагорско и в Северозападна България под лозунга за “работническо-селска власт”. Правителството и армията се разправят жестоко с въстаналите. Жертвите са 5 хиляди, а страната заживява в гражданска война. Правителството и военните започват разправа с противниците си. Отменят се всички реформи на земеделското управление. В началото на 1924 г. се приема Закон за защита на държавата (ЗЗД) срещу организации и лица, които използват “революционни методи” и създават нелегални структури. С него се придава законна сила на репресиите срещу всички политически противници на новата власт. През април се забранява БКП, а репресиите се засилват. В отговор тя решава да унищожи новия политически елит, като на 16 април 1925 г. взривява купола на препълнената църква “Св. Неделя” в София. Този потресаващ терористичен акт отнема живота на 150 души, а ранените са стотици. Ефектът от атентата е обратен на замисления – властта не е разклатена, а получава нов импулс за разправа с противниците си. Започват арести, изтезания и убийства без съд и присъда на хиляди комунисти и земеделци. В отговор на “червения терор” “белият терор” взима своите жертви, сред които видни поети и журналисти (Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст). При Демократическия сговор икономиката постепенно преодолява следвоенната криза. Цанков укрепва лева и с политика на протекционизъм стимулира производството. За смекчаване на социалните конфликти допринасят фондовете за безработица, трудови злополуки и болести, трудовото законодателство, кредитите за преодоляване на продоволствената и жилищната криза. Но кабинетът се гледа с недоверие в чужбина, а позициите му отслабват поради разногласията в Демократическия сговор. В него се оформя силно ядро, което предизвиква оставката на кабинета и през 1926 г. формира второ правителство на Сговора начело с Андрей Ляпчев. С негова помощ традиционните партии се опитват да си върнат властта, след като военните са се справили с опасността отляво. С умерена политика Ляпчев внася успокоение и демократизира страната. Парламентът си връща позициите, присъствието на опозицията в печата се засилва, а през 1926 г. е приет и закон за амнистия. Западна Европа оценява това и отпуска заеми за разрешаване на проблема с хилядите бежанци от Тракия и Македония, наводнили България след двете национални катастрофи, и за икономическо стабилизиране. Ляпчев се придържа към стопанския либерализъм и при управлението му до средата на 1931 г. България постига темпове на развитие, надвишаващи тези в съседните страни.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Обяснете какви са обществените настроения след войната.
2. Разсъждавайте върху идеологическата основа на управлението на БЗНС.
3. Кои са ръководните принципи на Народния сговор?
4. Какви са причините за свалянето на правителството на Ал. Стамболийски?
5. Какво представлява Демократическият сговор и защо се създава и какъв е характерът на управлението му?
6. Анализирайте позицията на БКП по време на преврата и през есента на 1923 г. и обяснете ролята на Коминтерна за промяната й.
ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 320; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!