Военният преврат от 19 май 1934 г. и последвалите реформи
В началото на май 1934 г. БЗНС “Врабча 1”, подкрепен от Националлибералната партия, настоява за по-голям дял в управлението за сметка на малката Радикална партия. Тя напуска коалицията и това е началото на правителствена криза, идваща сякаш в подкрепа на твърденията на онези политически сили, които смятат, че традиционните партии не са в състояние да управляват. Народното социално движение на Ал. Цанков подготвя мащабни изяви, които да го изведат начело на властта. То обаче е изпреварено. Тайният военен съюз, в който водеща роля има Дамян Велчев, още от ноември 1933 г. е започнал подготовка за извършване на военен преврат заедно с политическия кръг “Звено” начело с Кимон Георгиев, с когото имат сходни разбирания за управлението на страната от “здрава ръка” без и против партиите и парламента. През нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. Военният съюз извършва преврат и без каквато и да е съпротива сваля законното правителство на Народния блок. Успехът на преврата е следствие от подходящо избрания момент за действие – след икономическата депресия обществото е примирено, партиите са отслабени от борбите помежду си, армията като цяло стои зад Военния съюз, а и международната обстановка след идването на Хитлер на власт през 1933 г. благоприятства установяването на авторитарни режими. Извършителите на преврата поставят националните интереси над тяснопартийните, но нямат широка обществена опора. Остават напразни надеждите им, че в новия кабинет на Кимон Георгиев ще влязат изтъкнати политически фигури, готови да работят в името на общото благо. Партиите мълчаливо бойкотират преврата и през юни 1934 г. правителството ги разтурва. Това е началото на десетгодишно безпартийно управление. Парламентът е напълно игнориран, а конституцията не се спазва. Кабинетът, състоящ се от звенари и военни, започва да управлява с наредби-закони, което означава ликвидиране на основния демократичен принцип на разделение на властите. Идеята на деветнадесетомайците за силната държавна власт и за управление на елита намира израз и в изграждането на централизирана административна система. 16-те окръга се сливат в седем области с назначавани управители. Ликвидира се местното самоуправление. За да разреши проблема с липсата на социална база, правителството започва да създава казионни професионални организации и възлага големи надежди на Дирекцията на обществената обнова. Тя трябва да осъществява строга цензура върху печата, като същевременно пропагандира идеите на режима, за да сплоти обществото в т.нар. обществена сила, която да замени партиите и да доведе до народно единение в името на националните интереси. Към монарха деветнадесетомайците изпитват недоверие поради ролята на династията в двете национални катастрофи. Затова те възнамеряват постепенно да ограничават правомощията му в управлението. Правителството разтурва всички националноосвободителни организации, които до момента вече са успели да се превърнат в “държава в държавата”. Реформите на кабинета показват, че идейните извори на деветнадесетомайците са от кръга на фашистките, националсоциалистическите, корпоративните и авторитарните теории. Те слагат началото на авторитарния безпартиен режим в България.
|
|
|
|
|
|
Цар Борис ІІІ се утвърждава във властта
Сложните проблеми на страната, липсата на социална база и стремежът на някои военни да играят главна роля в държавните дела водят до разцепление сред деветнадесетомайците. За това допринася монархът, който към края на 1934 г. започва да работи активно за спечелване на висшите военни, вкл. и министъра на войната ген. Пенчо Златев, и така разединява Военния съюз. Основите на кабинета са сериозно разклатени, а в очите на обществото и на политиците от разтурените партии цар Борис изглежда единствено способен да възстанови реда, без да се стигне до конфликти с непредсказуем резултат.
|
|
|
Противоречията сред довчерашните съюзници през януари 1935 г. стигат своята кулминация. Ръководството на Военния съюз настоява за реконструкция на кабинета, за да засили своите позиции в противовес на разбиранията на премиера К. Георгиев, че управлението трябва да мине в ръцете на цивилните. Заплашен с военен преврат, той подава оставка и е заменен с ген. Пенчо Златев. Така “Звено” е отстранен от властта, която остава в ръцете на военните. Новият кабинет обаче се оказва с твърде кратък живот. След три месеца цар Борис вече е достатъчно силен, за да се противопостави открито на разклатения от противоречия Военен съюз в борбата за абсолютната власт. Той отстранява военните, като назначава безпартиен кабинет начело с приближения на двореца дипломат Андрей Тошев. Така цар Борис ІІІ поема здраво юздите на властта. Оказва се, че деветнадесетомайците, вместо да ограничат ролята му, всъщност разчистват неговия път към едноличния режим. Остава му само окончателно да убеди обществото, че е спасил страната от сериозни сътресения, като дискредитира докрай Военния съюз и го отстрани като единствен реален конкурент. Подходяща възможност дава опитът на Дамян Велчев и група деветнадесетомайци да подготвят нов преврат в края на 1935 г. Лидерите на Военния съюз са съдени и уволнени, съюзът е разтурен на 3 март 1936 г. и армията става опора на монарха.
|
|
|
Цар Борис няма намерение да променя основите на авторитарния режим, установен след 19 май 1934 г., и се опитва да ги затвърди с нова конституция. Тази перспектива раздвижва лидерите на бившите партии. Те искат да се възстанови Търновската конституция. За да тушира недоволството им, през ноември 1935 г. царят назначава нов кабинет начело с Георги Кьосеиванов, но не възстановява партиите. През 1936 г. възникват няколко центъра на опозиция срещу режима, но не съумяват да се обединят и това улеснява монарха. Той умело лавира между лидерите им, подклаждайки противоречията между тях. През 1937 г. царят решава да провери обществените нагласи и да смекчи недоволството от недемократичното управление, като провежда общински избори. При запазването на безпартийния режим техният изход е предопределен. Монархът е окуражен от победата и през 1938 г. най-после се провеждат парламентарни избори (последните са били през 1931 г.), но отново при ограничени свободи и забранени партии. Лидерите на опозицията успяват да се сплотят в името на възстановяването на Търновската конституция. Т.нар. Конституционен блок (БЗНС “Врабча 1”, БРСДП, БЗНС “Пладне”, Демократическата, Радикалната, Либералната и дори Комунистическата партия) печели голям успех – 63 от общо 160 депутатски места. С изборите царят придава демократична фасада на режима, но той, опрян на казионните организации, армията, полицията и държавната администрация, си остава недемократичен. В изграждането на нов политически ред през втората половина на 30-те години цар Борис утвърждава позициите си, без да му се налага да прибягва до грубите похвати на своя баща. За 15-те години, през които младият цар е в сянка, той се научава на по-голяма предпазливост и ловкост.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви са причините, за да загуби властта Демократическият сговор?
2. Анализирайте предизвикателствата пред българския демократичен режим в началото на 30-те години.
3. Определете мотивите на деветнадесетомайците за преврата.
4. Сравнете начина, по който е извършен превратът на 19 май 1934 г. и този от 9 юни 1923 г., както и характера на управлението след тях.
5. Как се стига до забраната на партиите и какви са последиците?
6. Кои са факторите, които цар Борис използва, за да отстрани деветнадесетомайците от властта и да я съсредоточи в своите ръце?
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 377; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!