Първи стъпки на новата българска икономика
Създаването на самостоятелна държава променя условията, в която се развива икономическата дейност на българите. Промени настъпват в отношенията на собственост (особено върху земята), в държавните граници, а оттам – и във възможностите за вътрешна и външна търговия, за развитие на занаятите и най-вече на зараждащата се промишленост. Българската държава се ангажира с националното икономическо развитие, като създава законови и административни механизми, за да го насочва и стимулира. Първата голяма промяна се осъществява едновременно с военните действия по време на Руско-турската война от 1877-1878г. Значителен брой от турските владетели на селскостопанска земя бягат пред настъпващата руска армия, а българските селяни се възползват от това и заемат останалите без стопани земи. След края на войната някои от турците се завръщат, за да си поискат земята, но новите български власти и в Княжество България, и в Източна Румелия правят всичко възможно, за да легализират създалото се ново положение. Властите определят благоприятни условия, за да могат българските селяни да изкупят земята от турските й собственици. Тази смяна на собствеността върху земята историците наричат аграрен преврат. След осъществяването му рязко се променя аграрната структура в българските земи – преобладават вече дребните и средните селски стопанства, от които се прехранват над 80 % от българските граждани. Прохождащата българска промишленост прави трудни първи стъпки, тъй като зачатъчното й състояние не й дава големи шансове да се конкурира успешно с вносните качествени и евтини европейски стоки. Това неблагоприятно положение, както и нуждата да се стимулира развитието на родна промишленост, кара българските правителства да тръгнат по пътя на протекционизма.
|
|
|
Развитие на индустрията
След началните политически сътресения българската държава се обръща към икономиката. Тя отделя специално внимание на индустрията, която в края на ХІХ и началото на ХХ в. изживява истински икономически подем, който се определя от наблюдатели и историци като “икономическо чудо”.
От присъствието си в Османската империя България наследява най-вече добре развита търговска и финансова прослойка. Но първите стъпки на тези хора в новата държава се затрудняват от ограниченията, наложени от Берлинския договор от 1878г., за ниски вносни мита за европейските стоки. Едва в началото на 90-те години на ХІХ в. България изработва самостоятелна митническа политика, която се утвърждава през 1904г. В нея митата на вносните стоки от 8 % се увеличават на 22 % от стойността им. Този рязък скок демонстрира ангажимента на държавата в защита на местното производство от външния внос, за да го стимулира и предпази от нахлуването на евтините европейски стоки. Тази протекционистка политика е характерна за почти всички новоиндустриализиращи се страни. Най-ярко държавната подкрепа за българското производство се проявява при управлението на Стамболов. За първи път по негово време икономическата политика е подчинена на обща стратегия, насочена към стабилизиране на стопанството и към ускорен капиталистически напредък. Благодарение на това правителството получава подкрепата на богатите търговци, промишленици и земевладелци. Стамболов залага на активния протекционизъм, като осигурява на българските предприемачи безлихвени заеми, пак с усилията на правителството през 1889-1890г. се сключват изгодни за България търговски договори със западноевропейските държави, а с получените външни заеми се осигуряват и свежи капиталовложения.
|
|
|
В духа на протекционизма през декември 1894г. Народното събрание приема специален Закон за насърчение на местната индустрия. Той дава широки привилегии за внос и снабдяване с машини и суровини на по-едрите български предприятия, които разполагат с капитал от 25 хил. златни лева и 20 наемни работници. Протекционизмът създава благоприятни възможности за леката промишленост, преди всичко текстилната, която се развива бурно в Сливен, Габрово, София, Трявна.
|
|
|
Протекционистката политика продължава и при следващите правителства. Следваща нейна стъпка е новият Закон за насърчаване на местната промишленост и търговията, гласуван през 1905г. Включването на България в европейския пазар донася и проблеми – преди всичко за традиционните български занаяти. При новите условия западат гайтанджийството, кожухарството, железарството, грънчарството, обслужвали огромния вътрешен пазар на Османската империя, които не могат да се конкурират с модерната европейска индустрия.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 304; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!