Административно преустройство
Разширяването на българската държава южно от Стара планина поражда нови проблеми за нейното управление. В градовете на днешна Тракия, Пловдивско и Софийско има силни византийски гарнизони, които гарантират местната византийска власт. Превземането на тези градове предполага тяхното преминаване под българско управление. Византийските извори съобщават само за разрушаването на тракийските градове. Крум преселва техните жители по североизточните български граници. Устройва властта в завоюваните земи според прабългарската традиция. Те са разделени на три части, на които са назначени управители. Това ново административно устройство е отбелязано със специален акт, изсечен върху камък. Надписът е известен като Втори хамбърлийски надпис. Вероятно при управлението на хан Крум етническият дуализъм избухва с нова острота. Той е първият български владетел, който въвежда общи правила на обществен живот за всички поданици. До него ежедневието на славяни и прабългари се регулира от собственото им обичайно право. Крумовото законодателство е първото реално действие на българските езически владетели в посока към сливане на разнородното население на България. Заедно със започналата административна реформа то придава ново качество на държавното устройство на България. Поставя се началото на преодоляване на политическия дуализъм в държавата.
Хан Омуртаг – политика и строителство
|
|
|
Управлението на хан Омуртаг (814-831), син на хан Крум, започва драматично. През зимата на 815-816 г. ромейският император Лъв V прави десант в тила на българите, разбива ги близо до град Бабаески и превзема Несебър, а по-късно и Аркадиопол, Виза и Одрин. През втората половина на 816 г. в Константинопол пристигат български пратеници за мир. Подписването на 30-годишен мирен договор е извършено на специална церемония. Жителите на византийската столица с удивление наблюдават как техният император извършва езически обичаи и се кълне да спазва договора. Българските пратеници пък докосват Светия кръст и Библията и се заклеват в тях. Тази церемония трябва да гарантира взаимното им доверие. Сключеният договор има 11 глави (клаузи), но от него са запазени само 5, известни от Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг. Той урежда границите между двете държави. Важно място заема проблемът за размяната на пленниците и пограничното население. Постигнатият компромис позволява да се възстанови положението отпреди войната в 815 г. Срещу завръщането на пленените византийци император Лъв V се задължава да разреши на славяните от граничните територии, останали във Византия, да се преселят в България. Мирът с Византия дава възможност на хан Омуртаг да насочи войските си срещу хазарите на североизток. Още хан Крум заселва в днешна Бесарабия византийските пленници за охрана на границата от хазарски нападения. Хан Омуртаг има и вътрешни проблеми. Започналата административна реформа предизвиква остра реакция на славянските племена западно от р. Тимок. Тимочани, абодрити и браничевци се отцепват от българската държава. Заедно с други племена от течението на р. Тиса те търсят закрила от франкския император Людовик Благочестиви.
|
|
|
През 824 г. Хан Омуртаг започва дипломатическа кореспонденция с Людовик. Той настоява за мирно уреждане на възникналия конфликт. В своите “Анали” биографът на Карл Велики – Айнхард, съобщава, че писмата на българския владетел са оставени без отговор. Това принуждава хан Омуртаг да организира през 827 г. поход с лодки по р. Драва. Две години по-късно българските войски отново разоряват Панония, но до сериозен конфликт с франките не се стига. Косвена информация сочи, че двете страни се споразумяват за мир между 830 и 832 г. При управлението на хан Омуртаг в западните граници на българската държава влизат трайно земите по течението на р. Морава. От гр. Срем на север до днешна Будапеща р. Дунав разделя България от империята на франките. Завоювани от хан Крум, тези територии са защитени от Омуртаг.
|
|
|
Мирните отношения с Византия дават възможност на хан Омуртаг да отдели време и сили за строителство. Той възстановява столицата Плиска, като превръща ханския аул, ограден с насип и дървени колове, в типичен ранносредновековен град от две части. Вътрешния град той огражда с каменна стена, широка 2,6 м и висока 10-12 м, с четири порти и кули. Освен жилище за ханското семейство в него е издигната и тронна палата. Във външния град са изградени нови жилищни квартали. Хан Омуртаг строи мост и крепост на р. Тича (близо до дн. с. Хан Крум), и изгражда нов дворец на р. Дунав. В чест на това събитие е поставена специална колона върху изкуствено възвишение по средата на пътя от Плиска до Дунава. Надписът върху нея гласи:“Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомни за онзи, който го е направил.” Тези кратки редове характеризират държавническото мислене на хан Омуртаг и българските владетели след него. Множеството надписи от езическия период на Първото българско царство свидетелстват за силната държавническа традиция на прабългарите. При хан Омуртаг тя добива ново качество. Идеята за държавност отразява не само българското настояще. Тя вече е ориентирана към бъдещето.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 352; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!