България при приемниците на хан Омуртаг
През 831 г. хан Омуртаг умира. Той оставя трима синове – Енравота (Воин), Звиница и Маламир. Енравота е най-възрастен, но приема християнството и е отстранен от достъп до властта. Звиница умира вероятно още докато баща му е жив. На българския престол е издигнат Маламир (831-836). Той е твърде млад и поради това управлява заедно с кавхан Исбул.
Сведенията за външнополитическата дейност на хан Маламир са твърде оскъдни. Смята се, че той е привърженик на мира с Византия. През 832 г. българският владетел изпраща пратеничество в двора на Людовик Благочестиви и потвърждава мирните отношения с франките. Но към 836 г. Византия нарушава мира, като организира бягството на преселеното отвъд Дунава ромейско население. В настъпилото брожение български войски са разбити след дневни кръвопролитни сражения. В отговор българите нахлуват в тема Македония с център Одрин и опустошават тамошните крепости. След това се насочват към Пловдив. Завладяването на този стратегически център им отваря пътя към Родопите и Беломорието. Хан Маламир умира твърде млад. През 837 г. на престола на българския престол идва неговият племенник Пресиян (837-852). Той е син на брат му Звиница. Още в началото на неговото управление възникват усложнения в отношенията с Византия. Империята е заета в поредната тежка война с арабите. Възползвайки се от това, славянското племе смоляни в Родопите се вдига срещу византийската власт. През 837 г. хан Пресиян изпраща с войски кавхан Исбул към долното течение на р. Места. Император Константин VII Багренородни се опитва да спре българското настъпление при Христополис (Кавала), но е разбит. Българите излизат на Бяло море. В стария християнски център Филипи, който се намира на двадесетина километра северно от Кавала, кавхан Исбул нарежда да се изсече паметна плоча. В края на текста, който отбелязва успешния поход, са записани няколко силно впечатляващи думи:“Ако някой говори истината – Бог вижда. И ако някой лъже – Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда.” В текста “християни” трябва да се разбира като “византийци”. Надписът е красноречиво свидетелство за преплитането на религиозни с политически представи в общественото мислене на българите. Кратко и точно той представя сложната идеологическа обстановка към средата на IX в.
|
|
|
През 837 г. Пресиян отвоюва без особени проблеми от страна на Византия по-голямата част от днешна Македония и западно от поречието на р. Струма. Това едва ли е било възможно без участието на местните славяни и Куберовите българи. По същото време империята се задъхва в конфликта с арабите и не може да отдели сериозни сили срещу българите.
|
|
|
В периода 839-842 г., увлечен от успеха, хан Пресиян започва първата в българската история война със сърбите. Към средата на IX в. сръбските племена са обединени от жупан Властимир. Византийските извори сочат българския владетел като инициатор на военните действия. Възможно е обаче те да са резултат от традиционната дипломация на ромеите. Успехите на българите в земите на днешна Македония са сериозно основание за сърбите да предприемат враждебни действия. В политическата история на Византия златото винаги е ценено и използвано наравно с оръжието.
През 852 г. в двора на Людовик Нимски в Майнц пристига българско пратеничество. То съобщава, че на българския престол има нов владетел – хан Борис, и потвърждава мирния договор от 832 г.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Каква е политиката на хан Крум към съседните на неговата държава славяни?
2. Какви преустройства прави хан Крум в българската държава?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– битката във Върбишкия проход;
– успехите на българската войска срещу ромеите.
§4.БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ІХ В.
ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Княз Борис І заема българския престол през 852 г. в една сложна и напрегната обстановка. Съперничеството с Византия за политическо надмощие над славяните в областта на Родопите, Тракия и Македония вече е решено в полза на българското ханство. Но България граничи на северозапад с Немското кралство, Великоморавия и Хърватско и това обръща българската външна политика в тази посока. Политическата и духовната експанзия на Немското кралство спрямо местните славяни създава силно напрежение в Централна и Югоизточна Европа. Тук Константинополската патриаршия и папският Рим се сблъскват в остър конфликт за надмощие в християнизацията на славянския свят. Интересите на България въвличат българския владетел във водовъртеж от политически маневри на германските крале и византийските императори и в идеологически претенции на Рим и Константинопол.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 356; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!