Опитът за реставрация на Владимир Расате
Важно място във външната политика на България продължават да заемат отношенията с Немското кралство и Великоморавия. През 883-885 г. българите се намесват на страната на немците във войната им срещу Великоморавия. Първоначално те нахлуват по р. Тиса и опустошават областта. В отговор войските на Светополк разоряват Панония. Мирът с Великоморавия е възстановен през 885 г. През 889 г. княз Борис І се отказва доброволно от княжеския престол в полза на първородния си син Владимир-Расате (889-893). След 36-годишно управление той се оттегля в манастир. През пролетта на 893 г. в Плиска пристига пратеничество на немския крал Арнулф (887-899), който търси подкрепата на българите във войната му с Великоморавия. В желанието си да се откъсне от политическата орбита на Византия Владимир Расате сключва договор с немците, като поема задължението да не изнася сол от българските солни рудници в Трансилвания за Великоморавия.
От множеството косвени данни хронистът Регино е категоричен, че Владимир-Расате се връща към старата езическа вяра. Той започва нови гонения и погроми срещу християните и техните църкви, за което свидетелстват археологическите разкопки в Плиска. Есента на 893 г. княз Борис напуска манастира и със свои верни боляри сваля Владимир-Расате, ослепява го и го хвърля в тъмница. Той свиква народен събор в столицата, на който обявява две свои решения. Едното – на княжеския престол поставя третия си син Симеон. Другото – княжеската резиденция се мести от Плиска във Преслав. Така се слага край на всички опити за реставрация на старата езическа вяра. България поема уверено по пътя християнството.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви са отношенията на България с нейните съседи в навечерието на покръстването?
2. Защо българите приемат християнството?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– личните мотиви на княз Борис І да стане християнин;
– непосредствените последици от покръстването.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
И БЪЛГАРИТЕ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КНЯЗ БОРИС I
Както повечето от възникналите ранносредновековни славянски държави, до времето на княз Борис І България няма своя писменост. Опитите в страната да се заменят латинските и гръцките букви с “черти и резки” от прабългарското руническо писмо са неуспешни. Подобна съдба сполетява и опита за механично пригаждане на гръцката писменост към фонетиката на езика на прабългарите и на славяните. С приемане на християнството въпросът за писмеността става още по-належащ. Населението възприема външно християнските ритуали, но не вниква в съдържанието им поради неразбиране на гръцкия език, на който се извършва богослужението. Но гръцкият език и гръцката писменост са официални за дворцовата канцелария. Проникването на византийско влияние в живота на българската държава поражда опасения за отстояване на нейната духовна и цялостна независимост. Една от вероятните причини за ориентацията на княз Борис към Цариградската патриаршия е нейното либерално отношение към останалите езици, извън обявените за “библейски” латински, гръцки и староеврейски. Обичайна практика е в Константинопол да се превеждат “светите книги” на други езици, които принадлежат на различни етнически общности.
|
|
|
Първа славянска писменост
Създаването на славянската писменост и нейното първоначално разпространение е свързвано с живота и делото на двамата братя Кирил и Методий. Те са родени в Солун – втория административен център на Византийската империя. Градът е обитаван от славяни от българската група и може би поради това в Краткото Кирилово житие пише, че той е “родом българин”. Баща им Лъв има сан друнгар и заема длъжността подстратег – военен управител на Солунската тема. Майка им носи името Мария. Кирил, чието светско име е Константин, е роден през 826 или 827 г. На 16-годишна възраст той заминава за Константинопол в прочутата Магнаурска школа, в която се учат и децата на императорското семейство. Тук получава високо образование и енциклопедични познания, проявявайки влечение към граматиката и философските науки. Пред него се откриват възможности за светска кариера, но той избира поста библиотекар на патриаршеската библиотека при църквата “Св. София”. На 20 г. Кирил участва в първия си публичен диспут срещу бившия константинополски патриарх Йоан Граматик – виден привърженик на иконоборството. След успеха му е привлечен за преподавател по философия в Магнаурската школа. Оценявайки неговата висока ерудиция, императорският двор през 850 г. му възлага специална мисия при сарацините (арабите) в Багдад. В арабската столица Константин Философ води религиозно-философски диспут с местни мюсюлмански учени. Той изпълнява успешно и важна политическа мисия, като издейства освобождаването на византийски военнопленници.
|
|
|
През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира Св.св.Константин-Кирил “Св. Полихрон” в Мала Азия. Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. и Методий. Светското му име и годината на раждане не са известни, но се приема, че е роден около 815 г. Не е ясно и какво го кара да напусне
|
|
|
високия си административен пост – управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах в манастира “Св. Полихрон”. Най-вероятно, работейки в манастира по указание на императорския двор, за няколко години двамата братя създават глагоцата– първата славянска азбука. Тя съдържа 38 писмени знака, които се използват и записане на числа. Глаголицата е графична система на основата на фонетика, съобразена със славянския език. Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни знаци при изписване на глаголическите букви. В тяхната графична структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени начертания от гръцкото минискулно (курсивно) писмо. Съществуват предположения за подобни заемки и от източните азбуки: еврейска, самаританска, сирийска, арабска, арменска, латиница, които Константин познава. Глаголицата е използвана активно в българските и в други населени със славяни земи до ХII в.
Мисията във Великоморавия
През 862 г. във византийската столица пристигат пратеници на великоморавския княз Ростислав с молба да им бъде изпратена ромейска мисия, която да се противопостави на немското духовенство. Християнството прониква във Великоморавия през VIII в. предимно чрез немски проповедници, подпомагани от Рим. Засилващото се немско влияние създава опасност за духовната и политическата независимост на страната. Ростислав търси подкрепата на Византия срещу изградения военно-политически съюз на България и Немското кралство. През есента на 863 г. княз Ростислав посреща тържествено Константин и Методий заедно с техните ученици и им осигурява отлични условия за работа. В основата на преводите на светите книги, които те правят във Великоморавия, е старобългарският книжовен език, но се включват и моравизми, съобразно фонетичните особености на местните диалекти. Този книжовен език се възприема и става достъпен за местното население поради естествената близост със славянските езици. По време на престоя си във Великоморавия двамата братя създават първата книжовна школа, където местни младежи се учат на славянско писмо и четмо. Същевременно Кирил полага основите на славянското богослужение, съобразявайки се с каноните и на византийската, и на римската църква. След успешната си мисия във Великоморавия през пролетта на 867 г. двамата братя заминават за Константинопол. По пътя Константин е поканен от владетеля на славянското Блатненско княжество Коцел, разположена около днешното езеро Балатон. Тук той обучава за шест месеца над 50 ученици. Междувременно успява да издейства и освобождаването на 900 византийски пленници. На път за Константинопол Константин и Методий спират във Венеция. Тук Константин участва в диспут с висши римски духовници, които категорично се противопоставят на официалната употреба на славянския език в богослужението. Константин убедително излага доводите на своята теза, че славяните имат пълното право да славят Бога на своя език. В стремежа си да ограничи влиянието на Константинополската патриаршия над огромната славянска общност, новоизбраният папа Адриан II проявява гъвкавост и кани двамата братя в Рим. Константин и Методий се връщат за кратко в Константинопол, откъдето взимат мощите на Климент Римски, и през декември 867 г. заедно със свои ученици пристигат в Рим. Във вечния град ги посрещат тържествено. Папата освещава славянските книги. Отслужена е празнична литургия на гръцки, латински и славянски език. Скоро след това Константин се разболява тежко. Петдесет дни преди смъртта си той приема монашеска схима и променя името си на Кирил. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. Той е погребан с всички почести в църквата “Сан Клементе” в Рим. Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония и папски легат със седалище гр. Сирмиум (дн. Сремска Митровица – Сърбия). Наклеветен от немското духовенство, през пролетта на 870 г. е изправен на съд в Регенсбург пред епископите Херменерих на Пасау, Алдавин на Залцбург, Анон на Фрайкзинген и др. По време на процеса Методий защитава достойно изконното право на славянските народи за собствена църковна организация. Съдът го осъжда на заточението му в Елванген (Бавария) под претекст, че проповядва богослужение в чужда област. Почти три години по-късно, след застъпничеството на папа Йоан VIII през 873 г., Методий е освободен и ръкоположен за архиепископ на Моравия със седалище Велехрад. В Моравия Методий възстановява просветната дейност и се опитва да организира самостоятелността на моравската църква с богослужение на славянски език. Засилената атака на немското духовенство, промяната в позицията на княз Светополк и отношението на Рим стават причина за забрана на славянското богослужение в страната през лятото на 879 г. Поредният съдебен процес над Методий, организиран в Рим, както и последвалите интриги от немски и други духовници разстройват работата му. Независимо от постоянните трудности той се отдава на книжовна и преводаческа дейност, като подготвя и свои ученици, които да продължат делото.
След смъртта на Методий на 6 април 885 г. новият папа Стефан V отстранява неговия наследник Горазд от архиепископския престол на Моравия. Под негов натиск моравският княз Светополк премахва славянското богослужение. Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонения и разправа. Затворени и измъчвани са Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и други техни последователи. Горазд не издържа на изтезанията и умира.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 633; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!