Св. Богородица. Велики Преслав. 10 в



Първа книжнина на славянски език

Най-трайни следи от духовния напредък на българското общество и държава по времето на цар Симеон са произведенията на старобългарската литература. Достигналите до ново време образци с основание се определят като “Златен век” на българската книжнина в края на IX и началото на Х в. В духа на своето време старобългарските книжовници разпространяват основните начала на християнската просвета и морал сред новопокръстените българи. В своята дейност те получават покровителството и насърчението на цар Симеон.В нашата литературна история от Симеоновата епоха са запазени произведенията на такива високообразовани книжовници като Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др. Климент Охридски е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той влага всичките си усилия за широкомащабна просветителска дейност. Климент пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за трайното налагане на култа към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова. Неговият съратник в просветителското дело Наум също е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той има изключителни заслуги като учител, просветител и проповедник. Наум се смята за основоположник на църковната химнография в старобългарската и в славянската култура.

Епископ Константин Преславски е друга ярка фигура в Преславския книжовен кръг. Той също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като “Учително евангелие”. Те са предназначени за четене в неделния ден от седмицата и имат преводен характер. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: “Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва”. Важна част на сборника е и съставеното от автора първо историческо съчинение на старобългарски език, известно като “Историки”, което цели да разшири историческата култура на българите в светлината на библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки “Четирите слова против арианите” на Атанасий Александрийски. Към превода добавя бележка, в която отбелязва деня на смъртта на княз Борис І – 2 май 907 г. Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество е оцеляло само съчинението му “За буквите”. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма. Информацията, съдържаща се в “За буквите”, допълва познанията ни от житията на Кирил и Методий. Към Симеоновия кръг писатели принадлежи и Йоан Екзарх, който вероятно заема висок църковен пост и работи в двореца. Негов е първият превод на житието на Йоан Златоуст от Георгий Александрийски. До нас са достигнали и други негови творби като: “Небеса” – превод на „Богословие” на Йоан Дамаскин, който съдържа елементи на природните науки и античната философия, и “Шестоднев”, който представя библейския разказ за произхода на света. Тук в описанието на човешкото тяло личи, че е използван трактатът по анатомия на Аристотел. Наред с него Йоан Екзарх представя своето разбиране за обществото, като група хора, които в своята работа не могат един без друг и затова са призовани да живеят заедно. В “Шестоднев” са включени няколко проповеди и похвални слова. В творчеството си Йоан Екзарх ползва съчиненията на Василий Велики, Йоан Златоуст, Севериан Гавалски и други раннохристиянски богослови от ІV-V в., но и на Аристотел. Представянето на творците от “Златния век” на старобългарската книжнина би имало незавършен характер без отбелязването на участието в книжовната дейност на цар Симеон. Широтата и разнообразието на литературните му интереси се проявяват в книжовните произведения, изпълнени по негова заръка, а може би и от самия него. Той е насърчавал българските книжовници да извършват преводи на онези образци на византийската литература, които в най-голяма степен допринасят за християнската просвета на народа.

С името на цар Симеон са свързани сборниците “3латоструй” от 1075 г. и “Светославов (Симеонов) сборник” от 1073 г., запазени по руски преписи. В първия е направен избор от творби на Йоан Златоуст и има нравоучителен характер. В него е поместена прочутата “Похвала за цар Симеон”. Вторият представлява една своеобразна българска енциклопедия, в която отделните преводни статии целят да представят съдържанието на тогавашната византийска образованост: богословие, логика, риторика, исторически разкази, извлечения от съчиненията на църковните отци, поучения и други, като например що е това човешка душа. Този род енциклопедии са твърде разпространени в това време и във Византия. Основателно този сборник се определя като типичен образец на старобългарската образованост в края на IX и началото на Х в. По време на руските нашествия в България от 968-971 г. Симеоновите сборници са изнесени в Киев. Те, както и други по-късни български по произход ръкописи залягат в основите на руската християнска култура. За нуждите на държавното управление в България по заповед на цар Симеон са внесени от Византия и въведени в употреба “Земеделският закон” (Номоканон) и “Закон за съдене на хората”. Вследствие на широката книжовна дейност много скоро в България се появяват първите български апокрифни съчинения: “Сказание за Железния кръст” и “Българската царкиня Персика”. Интересът към исторически знания се задоволява чрез преводи на византийски монашески хроники и исторически разкази като “Александрия”, “Повест за Троянската война” и др. Образците на литературата, изкуството и монументалното строителство, създадени от българските творци през Симеоновата епоха, разкриват големия подем на българската християнска култура в това време. Техният разцвет определя и водещото място на България като център на славянската писменост и култура, от който започва нейното разпространение сред другите славянски народи в европейския свят.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. Каква е вътрешната политика на цар Симеон?
2. Защо развитието на книжнината е толкова важно?
4. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– Велики Преслав;
– дейността на книжовниците от времето на цар Симеон.

 


Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 324; Мы поможем в написании вашей работы!

Поделиться с друзьями:






Мы поможем в написании ваших работ!