Влошаване на българо-византийските отношения
Разривът в българо-византийските отношения настъпва през пролетта на 967 г., когато българските пратеници отиват в Константинопол, за да получат годишния данък от империята. Според византийския хронист Лъв Дякон пристигането им съвпада с триумфа на император Никифор Фока (963-969) по случай победата му над арабите в Киликия и превземането на гр. Тарс. Императорът прогонва най-позорно българските пратеници и така нарушава продължилия 40 години мир. Той предприема демонстративен поход в Тракия, но не се решава да премине на север от Стара планина. Наскоро след това изпраща писмо до българския цар с предложение за помирение, но Петър, който вече разчита на съюза си с унгарците, го отхвърля.
Империята пуска в ход дипломацията си и търси съюзник срещу българите. Тя се обръща към киевския княз Светослав, който заплашва византийските територии в Крим. В края на 967 г. с цената на много злато и подаръци Византия склонява Светослав да нападне българските земи от североизток. В руската летопис “Повест временных лет” се разказва, че в началото на лятото на 968 г. княз Светослав нахлува в българските земи с 60 000 души, без наемниците. Цар Петър разбира за руското нашествие едва след като започват грабежи в българските територии. Русите успяват да превземат около 80 крепости по Дунава. В края на лятото на 968 г. Светослав е принуден да се оттегли от България, защото руската столицата Киев е обсадена от печенегите. Настъплението на Светослав 
предизвиква обрат във византийските действия. Разпространение на богомилството
|
|
|
През зимата на 968 г. в българската столица Велики Преслав
неочаквано пристига пратеничество на император Никифор Фока. Той носи на цар Петър предложение за помирение. Мирът трябва да се скрепи с брака на български принцеси със синовете на починалия вече император Роман ІІ Василий и Константин. Българският владетел приема предложението. През лятото на 969 г. Светослав отново нахлува в българските територии. Пред нарастващата опасност цар Петър получава апоплектичен удар. Той се оттегля в манастир и умира на 30 януари 969 г. Заради благочестивия си живот, усилията му да осигури продължителен мир на народа си и покровителството на манастирите той е канонизиран от Българската православна църква за светец. От Константинопол се връщат двамата синове на цар Петър. По-големият от тях заема престола под името Борис II (969-971 г.).
Социални движения. Първи народен светец
През целия си живот цар Петър изпълнява с голямо старание завета на своя баща да се грижи за Българската църква. Той строи църкви и манастири и щедро ги дарява с имоти. Но сред разрасналото се духовенство проникват типичните за средновековието ереси. Богомилството е една от тях. Множество средновековни извори свидетелстват, че създателят на богомилството – поп Богомил, е историческа личност, живяла в България по времето на цар Петър. Богомилството е стройна идеология, която има собствена литература. От България през ХІ-ХІІ в. то се разпространява в земите на днешните държави Румъния, Сърбия и Босна. През ХІІ-ХІV то прониква в Северна Италия и Южна Франция, където на основата на богомилската идеология се появява движението на катарите. По времето на цар Петър се появява първият български народен светец – св. Иван Рилски – най-почитаният и популярен български светец от Средновековието до днес. Бягайки от светската суета, св. Иван намира убежище високо в Рила планина. Около него се събират последователи, с които основава Рилския манастир. След като десет години е игумен на манастира, той се оттегля в усамотение в една пещера, където умира на 18 август 946 г. Канонизиран е вероятно в края на X в., когато мощите му са пренесени от Рилския манастир в Средец (София). Едно народно предание разказва за несъстоялата се среща между светеца и цар Петър. Култът към св. Иван постепенно се разпространява по целите Балкани. Девет жития и множество химни описват житейския път и монашеските подвизи на светеца, основал Рилската света обител. Днес празникът на светеца е фиксиран на 19 октомври.
|
|
|
|
|
|
България при управлението на цар Борис ІІ
Възцаряването на Борис II съвпада със засилването на темповете на руското настъпление в северните български територии. Русите завладяват Дръстър и Велики Преслав. Цар Борис ІІ и брат му Роман стават руски пленници. Под заплахата от силен византийски удар Светослав “се споразумява с българите”, вика на помощ печенеги и унгарци и превзема Пловдив. Той избива 20 000 жители на града по особено мъчителен начин, като ги набива на кол. По времето, когато падат Велики Преслав и Пловдив, югозападните български земи минават под властта на управителя на Средецката област – комит Никола и неговите четирима синове Мойсей, Давид, Арон и Самуил. Византийските автори ги наричат още и “комитопули”. Успехите на русите в Тракия предизвикват смут в Константинопол. Новият император Йоан Цимисхи (969-976 г.) решава да се помири с техния княз Светослав, но руският владетел не се съгласява. В граничните области с България Йоан Цимисхи струпва войски, част от които пристигат от Мала Азия. В началото на април 971 г. византийските войски преминават източните проходи на Стара планина и на 14 април 971 г. превземат българската столица. Византийският император пленява цар Борис II заедно със семейството му, заграбва царската съкровищница и преименува Велики Преслав в Йоанопол. Византийците се насочват към Дръстър, който е главната крепост на руските сили, и обсаждат крепостта. Част от българските боляри, които се намират в лагера на руския княз като негови съюзници, преминават на византийска страна. Разгневен, Светослав наказва със смърт 300 боляри, а хиляди войници оковава във вериги. По време на обсадата при Йоан Цимисхи идват пратеници на българските градове на север от р. Дунав и признават неговата власт. След три месеца княз Светослав иска мир. Той се задължава да не изпраща войски срещу византийските владения и да се откаже от всякакви претенции както в България, така и в Херсон. По обратния път той е нападнат при Днепър от печенегите и загива в сражение. През август 971 г. Йоан Цимисхи се завръща триумфално в Константинопол. На специална церемония той сваля от Борис ІІ знаците на царската власт и отслужва благодарствен молебен в “Св. София”. Като дар на Бога той поднася на църквата една от короните на българските царе.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какво признание получава цар Петър от Византия?
2. Какво е характерно за вътрешната политика на цар Петър?
3. Прочетете приложените извори и разкажете за:
– руските нападения в българските земи;
– богомилите.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 335; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!