ЗЛАТНИЯ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Успехите във външната политика на цар Симеон се реализират успоредно с възхода на българската култура. Цар Симеон наследява от баща си княз Борис І идеята за широкомащабна политика за развитие и обновление на българската духовност. Той не само създава всички необходими условия за творчество на първите българските книжовници – ученици и последователи на славянските първоучители Константин-Кирил и Методий, но и сам работи заедно тях. Благодарение на него и на сина му цар Петър наскоро приелите християнството българи се приобщават към най-високите достижения на средновековната християнска култура.
1. Строителство и материална култура
Новата столица Велики Преслав става витрина на културния разцвет на Симеонова България и на амбицията на българския владетел да я превърне в истински “царски град”. Досега археологическите разкопки в града са разкрили 20 кръстокуполни църкви. Новата столица има външен и вътрешен град, всеки един обграден със стени. Показателен е фактът, че докато площта на външния град на Плиска е 23 кв. км, то площта на външния град на Преслав е едва 5 кв. км. За разлика от старата столица, която има всички белези на Св. Наум” в гр. Охрид. военен аул, новата е построена, за да бъде княжеска резиденция.
Над всички сгради в Царския град доминира владетелският дворец, в който най-внушителна по размери и украса е Тронната зала. Величественият облик на Църквата дворцовия град се допълвал от дворцовата базилика, известна още като Кръглата или Златната църква. Със своите пропорции, внушаващи монументалност, и с украсата си от цветни мозайки и рисувана керамика тя е един от най-забележителните паметници на средновековната българска архитектура. Строителството на манастири е друга характеристика на столичната архитектура. Археологическите разкрития показват множество манастири в града и в неговите околности, като местностите Патлейна, Тузлалъка и др. Монументално строителство има и в други важни църковни и административни центрове – Средец, Охрид, Главиница и др. В края на IX и началото на Х в. разцветът на старобългарското изкуство се обуславял от засиленото занаятчийско производство на строителни материали, битова и художествена керамика, разноцветно 
стъкло и др.
|
|
|
Преславската рисувана керамика е едно от новите явления в тогавашното изкуство. Тя е представена от плочки с растителни, животински и човешки изображения в единна композиция. Нейният най-ярък образец е иконата на св. Теодор Стритинит, намерена в Патлейна. Декоративната скулптура е друга забележителна проява на старобългарското изкуство. Преславската скулптура е повлияна от византийския изток, но наред с това в нея присъстват и оригинални български елементи.Появата и развитието на монументалната и миниатюрната живопис са другите две Керамични плочки, Преслав, IX-X в. нови явления в старобългарското изкуство от края на IX и началото на Х в. Тематично образите съответстват на репертоара от сюжети в източнохристиянското изкуство от Х в. Откритото през 1978 г. Преславско съкровище със своето богато съдържание от златни и позлатени накити е забележително доказателство за постиженията на българската култура през Симеоновата епоха. Част от колието с изображение на
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 336; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!