Християнство в българските земи до Покръстването
Първите сведения за гонения срещу християни са от последните години на управлението на хан Крум. Политиката, която българската държавна власт провежда, за да устои на византийската духовна и политическа експанзия, личи най-силно в отговора на хан Омуртаг на знатния византийски пленник Кинамон. Кинамон изтъква предимствата на християнството, а хан Омуртаг отговаря: “Не унижавай нашите богове. Че тяхната сила е голяма, за доказателство служи това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше истински бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте.” Твърдението на българския владетел не е лишено от основание. При хан Омуртаг българската езическа държава обхваща голяма част от Европейския Югоизток. При неговите приемници – хановете Маламир и Пресиян, територията на българската държава се разширява на югозапад, като в нея вече влизат Охрид, Преспа и др. селища от днешна Македония.
Приемане на Християнството
От множеството легенди за това как българите станали християни две са най-разпространени. Според първата сестрата на хан Борис приема християнството в Константинопол, където е пленница. Когато се връща, тя убеждава брат си – хан Борис, че ако приеме християнството, бедите над българите ще бъдат победени от новия Бог. Според втората ханът бил страстен ловец. Той пожелал в двореца да бъде нарисувана ловна сцена, която да внушава сила, страх и респект. Не познаващ по-впечатляващо въздействие, неизвестен монах му нарисувал картината на “Страшния съд”. Потресен от изображението, Борис решил да приеме християнството. Политическата реалност обаче е доста по-различна от емоционалните причини, изтъквани в легендите. По това време България е обширна държава, чиито граници на северозапад пресичат Централна Европа, което има важно значение в международните отношения. През 853 г. по внушение на франкския крал Карл Плешиви (840-867) българският владетел хан Борис се съюзява с великоморавския княз Ростислав (846-870) и нахлува в Немското кралство. Походът му е неуспешен. В отговор немският крал Людовик Немски подтиква хърватския княз Търпимир (845-864) към война с България. Българските войски потеглят към Хърватско, но са разбити. Сключеният мир е без последици. През 855-856 г. избухва поредната българо-византийска война. Византийците завземат Странджа планина, областта Загора, Пловдив, Девелт, Поморие и Несебър. Българите започват преговори за мир, защото войските им са ангажирани на запад. През 862-863 г. Людовик Немски и Борис се съюзяват и българите се насочват към Великоморавия. Важно условие от договорните им отношения е обещанието на Борис да се покръсти. Това е първият случай, в който българският владетел поема подобен ангажимент. Срещу техния съюз с немците противостоят Великоморавия, Сърбия и Хърватско. Великоморавският княз Ростислав търси помощта на Византия. Византийците, които са успели да разбият арабите и временно да отстранят опасността от тях в Мала Азия, нахлуват в България. През 863 г. с помощта на българите Людовик Немски разбива Ростислав и Великоморавия е принудена да му се подчини. Тази година българите начело с престолонаследника Расате, са разбити напълно на сръбска територия. Първородният Борисов син, заедно с 12 велики боили, е пленен и окован. Борис трябва да отиде лично при сръбския княз Мутимир и да моли за мир. Сключен е почтен мир. Българите са дарени с много подаръци и границите не са променени. През август същата година започва дълга поредица от земетресения на Балканите, които продължават 40 дни. Годината се случва неурожайна. В българските земи настъпва глад. При тези природни бедствия през есента хан Борис започва преговори за мир с Византия. Още в хода на преговорите българските пратеници приемат християнството. Есента на същата 863 г. е сключен известният “Дълбок мир”. Българите скъсват съюза си с немците и получават обратно областта Загора, а Византия запазва черноморските градове в Тракия. Борис обещава (за втори път) да се покръсти. В България пристигат един византийски епископ и множество духовници. Воден от чисто политически съображения, Борис се покръства тайно, през нощта в двореца, заедно с най-близките си роднини и боляри. Негов кръстник чрез посредничеството на епископа става византийският император Михаил III. Борис получава християнско име Михаил – името на византийския император.
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 340; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!